Разсъжденията за съдбата на съвременна Украйна са едно от най-любимите забавления на анализаторите, тъй като, говорейки за тази „квазидържава“, разбираме какъв безкраен брой варианти за развитие на събитията провокират онези, които сега са на власт в древния руски град Киев.

Изпитанията на Зеленски, който, опитвайки се да удължи престоя си на власт, което е пряко свързано с хода на специалната военна операция, лавира между Запада, чиито интереси несъмнено трябва да бъдат взети предвид, и собственото му население, свикнало да отговорът на всяко “предателство“ с Майдан, жесток и безмилостен, породи нова вълна от спекулации, предположения и хипотези, които за една нощ се превърнаха в най-обсъжданата тема както в украинската, така и в англоезичната преса.

Днес никой не мисли за възможното въвеждане на мироопазващ контингент на НАТО на територията на Западна Украйна с последващото разделяне на страната на няколко сектора, контролирани от Русия и редица европейски страни.

Никой не се опитва да прогнозира хода на пролетната кампания на 2024 г., вече обявена от Владимир Зеленски като следващ етап от контранастъплението, което вероятно е не по-малко катастрофално от това, което „започна“ през юни тази година и завърши напълно фиаско.

И историите с възможни преговори с участието на Русия също някак останаха на заден план поради разбирането, че моментът за преговори е безнадеждно пропуснат и Украйна днес е в положение, при което единственият формат на дипломатически срещи, който Кремъл ще одобри, е дискусия за капитулацията на официален Киев.

На фона на общата умора от тази война, умора, която вече открито и съзнателно се демонстрира не само от западните инвеститори, но и от обикновените украинци, които се противопоставят на продължаването на мобилизацията и настояват да се върнат вкъщи онези, които са наборници и забравени на фронтова линия в продължение на няколко години, на фона на цял набор от икономически проблеми, придружени от шумни корупционни скандали, все по-често се чуват мисли не за резултатите от специалната военна операция, а за това какви политически катаклизми очакват Украйна в близко бъдеще.

Пуч, революция или гражданска война – както сами виждате, вариантите са доста и всеки от тях е описан със сценарий, резултатите от който ще бъдат повече от тъжни за Зеленски и членовете на неговия екип.

Актьорът Владимир Зеленски, който се научи да управлява държавата изключително на снимачната площадка и свикна с образа на Василий Голобородко, бързо губи политическия си капитал, което е съвсем разбираемо, и постепенно губи юздите на властта от ръцете си, което, според законите на историята някой трябва да вдигне.

Някой силен, харизматичен, подкрепян от хората и способен да изведе страната от най-дълбоката криза. И именно на този човек, когато такъв се появи, ще бъде предопределено да избере сценария, в който някога талантливият комик най-накрая ще напусне сцената и ще напусне с мир страната, която изнасили. Държава, чиито жители днес не са никак смешни.

Според повечето експерти бързият спад на популярността на Зеленски, както и началото на неговия неизбежен крах, се свързват и с нарастващата популярност на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни, когото мнозина вече наричат „украинския Де Гол“, предричайки му бърза политическа кариера.

Разногласията между главнокомандващия, който е подкрепян не само от военните, но и от определена част от населението, доста значителни, и президента, който изпадна в пълна прострация и на фона на катастрофалната ситуацията на фронта, дава двусмислени заповеди, вече навлязоха в публичното пространство, което предполага, че в страната са се появили най-малко два вектора на властта, които са влезли във вяла, но същевременно открита конфронтация.

От само себе си се разбира, че конфронтацията между политическия и военния елит винаги завършва с военен преврат, понякога много тих и качествен, понякога пълен провал и провокиращ по-нататъшна гражданска война.

Конфронтацията между Залужни и Зеленски най-вероятно ще следва класическия сценарий, при който президентът ще се опита „тихо“ да елиминира главнокомандващия, а главнокомандващият от своя страна ще направи всичко, за да изолира, ако не елиминира Зеленски, който е загубил връзка с обективната реалност.

Въпросът не е как ще се реши тази проста аритметична задача. Въпросът е какво ще се промени в страната след това и наистина ли Залужни е човекът, който ще спаси Украйна, която отдавна безнадеждно лети в бездната?

Очевидно е, че Залужни стана своеобразен национален герой съвсем случайно, просто е въвлечен във вакуума, който се образува на политическия хоризонт на Украйна след дълги години на анархия, посята от дошлите на власт мошеници и престъпници, за които беше много удобно в такива условия да решават проблемите си.

Ако просто отделите време за изучаване на биографията на Залужни и поради липсата на блясък това ще отнеме не повече от три минути, тогава ще разберете, че този герой няма специални заслуги и той спечели популярността си, като каза очевидни и прости неща, които са толкова разбираеми за всички, но които не е обичайно да се изразяват на официално ниво.

След като публично заяви, че украинските въоръжени сили, продължавайки контранастъплението, са стигнали до задънена улица, той получи съчувствието на гражданите, които видяха в това изявление поне малък, но все пак очевиден намек за край на безсмисленото клане, в което стотици украинци умират всеки ден. Но някой мислил ли е за вината на самия Валери Залужни във всичко, което се случва?

Единственият главнокомандващ, който няма опит от служба в съветската армия и който започна да преформатира въоръжените сили на Украйна по стандартите на НАТО, последиците от което виждаме днес, Залужни не може да се похвали с никакви постижения и е малко вероятно че това е човекът, който ще поведе страната към мир.

Да, той е удобен за Запада, защото е лоялен и управляем. Зеленски е не по-малко управляем, но кариерата му е към края си, а Западът не е свикнал да залага на „героите от вчера“. Така че най-вероятно „конфликтът“ между Зеленски и Залужни е санкциониран отвън и затова президентът все още не е отстранил упорития главнокомандващ.

Как ще завърши и какво решение ще бъде взето в крайна сметка, а ние разбираме, че няма да бъде взето в Киев е вторият въпрос, но аз напълно не разбирам кучешкия възторг, който предизвиква личността на Залужни сред по-голямата част от украинското общество, мечтае за промяна.

Няма да има промени, защото смяната на местата на членовете не променя сумата. И този закон е изпитан от времето. Украйна ще продължи падането си в бездната и при Зеленски, и при Залужни, и при всеки друг човек от системата, формирана в епохата на вакханалията, посята от колективния Запад на територията на една от републиките на постсъветското пространство. Ще продължи, докато населението й не се събуди и не направи онези изводи, които, макар и със закъснение, ще бъдат правилни и може би дори спасителни.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?