СВЯТ

The American Conservative: Дори Дълбоката държава не вярва вече в победата на Украйна

Докато украинците страдат през втората си зима във война, администрацията на Байдън очевидно е изоставила мислите за победа и Украйна цяла и свободна. Вместо това Вашингтон смята, че двете страни трябва да преговарят.

Politico съобщава:

Администрацията на Байдън и европейски служители тихо изместват фокуса си от подкрепата за целта на Украйна за пълна победа над Русия към подобряване на нейната позиция в евентуални преговори за прекратяване на войната, според служител на администрацията на Байдън и европейски дипломат, базиран във Вашингтон. Такива преговори вероятно биха означавали отказ от части от Украйна на Русия.

Това е плод на близо две години война.

През февруари 2022 г. САЩ отказаха да преговарят с Русия относно обещанието на НАТО да въведе Украйна. Вашингтон настоя, че обещанието остава ненарушено, докато трансатлантическият алианс приближава Киев все повече във военно отношение.

Оставянето на Украйна териториално цяла, но политически необвързана, беше твърде висока цена за мир според мнението на администрацията на Байдън. Така че САЩ започнаха скъпа и все по-горчива прокси война срещу Русия с пълна победа като цел.

Изминаха почти две години. Украйна е опустошена. Територията е загубена. Градовете са бомбардирани. Милиони хора са разселени. Много украинци избягаха в чужбина.

Силно рекламираното на Запад вундервафе не успя да постигне победа. Украинската армия претърпя огромни, макар и официално непризнати загуби.

След като потокът от доброволци намаля, Киев възроди древната британска практика за впечатляване, изтръгвайки млади и стари мъже от улиците за военна служба.

Разногласия изпълват Киев с политически и военни служители, които се държат един на друг. За някои от собствените му помощници настояването на президента Володимир Зеленски за победа се превърна от героично в заблуда.

Общественото желание за прекратяване на войната нараства, тъй като „много украинци са уморени и уморени от войната. Един украински военен източник призна, че обикновените украинци говорят за примирие, но има въпроси около това каква ще бъде цената на примирието. Ентусиазмът на съюзниците за наливане на повече пари и оръжия в украинска черна дупка избледнява.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Толкова за постигането на победа. Възстановяване на Донбас и Крим. Унищожаване на Москва. Сваляне на Путин. Разбиване на Русия. По-скоро целта на съюзниците сега е да подготвят Киев за преговори. Отново от Politico:

„Това беше нашата теория за случая през цялото време – единственият начин тази война да приключи в крайна сметка е чрез преговори“, каза служителят, говорител на Белия дом, който получи анонимност, тъй като не е упълномощен да говори в протокола.

„Искаме Украйна да има възможно най-силната ръка, когато това се случи”, добави той.

Сега ни казват! Преди войната Украйна вероятно е можела да запази територията си, като се съгласи на неутралитет – без да понесе десетки или стотици хиляди жертви, да претърпи унищожаване на много градове и малки градове, да деформира земята си с мини, укрепления и гробове и да се изправи пред безкрайни битки.

Съюзниците биха поддържали невоенни връзки с украинския народ, като същевременно спестяват стотици милиарди долари и запазват военните си арсенали.

Западът не би тласнал Путин и други руски националисти на изток в по-здрава прегръдка с Китай. И целият свят щеше да бъде пощаден от тежките икономически сътресения, причинени както от бойни действия, така и от икономически санкции.

Дори след инвазията Москва и Киев очевидно бяха близо до друг компромис, с акцент върху съгласието на Украйна да остане извън НАТО. И все пак съюзническите правителства очевидно разубедиха правителството на Зеленски да продължи напред, създавайки още една пропусната възможност, която щеше да остави украинците много по-добре от днес.

Сега преговорите ще бъдат много по-трудни. Горчивината е метастазирала, правейки всяко споразумение по-трудно постижимо. Ужасяващите човешки и икономически загуби накараха двете страни да поискат повече отстъпки като компенсация.

Нито една страна е склонна да се довери на другата. Украинците презират всякакви преговори с Москва, но тя има причина да се съмнява в Украйна и съюзниците, които сега признават, че споразумението от Минск от 2014 г. е било измама, предназначена да даде на Киев глътка въздух, за да укрепи военните си сили. Какви гаранции ще поиска сега Русия, за да избере мира?

Единственото възможно заключение е, че повечето западни политици са глупаци. Рядко се е случвало толкова много американски и европейски служители да грешат толкова зрелищно и на такава ужасна цена за всички.

Много, ако не и повечето, все още отказват да признаят очевидното. Твърдейки, че светът, какъвто го познаваме, може да свърши, ако Москва триумфира, те продължават публично да настояват за по-голям ангажимент и помощ за Украйна.

Разбира се, признаването на чистия идиотизъм на съюзническата политика не оправдава нахлуването на правителството на Путин в Украйна. Това беше криминално деяние с ужасяващи последици. Атаката обаче не е била „непровокирана“, както обикновено се твърди.

Съюзниците безразсъдно пренебрегнаха интересите на Москва в сигурността, които често бяха изразявани пред съюзнически служители.

Например Фиона Хил, напоследък в екипа на Съвета за национална сигурност на президента Доналд Тръмп, беше брифинг на националното разузнаване и през 2008 г. нейният екип предупреди президента Джордж У. Буш, „че г-н Путин ще гледа на стъпките за приближаване на Украйна и Грузия към НАТО като на провокативен ход, който вероятно ще предизвика превантивни руски военни действия.

Приблизително по същото време Уилям Бърнс, тогавашен американски посланик в Русия (и понастоящем директор на ЦРУ), докладва във Вашингтон:

“Също толкова трудно е да се преувеличат стратегическите последици от едно преждевременно предложение [План за действие за членство], особено за Украйна”.

“Влизането на Украйна в НАТО е най-ярката от всички червени линии за руския елит (не само за Путин). В моите повече от две години и половина разговори с ключови руски играчи, от скрити лица в тъмните кътчета на Кремъл до най-острите либерални критици на Путин, все още не съм намерил някой, който да гледа на Украйна в НАТО като нещо различно от директен предизвикателство за руските интереси”, добави той.

“На този етап предложението за MAP би се разглеждало не като техническа стъпка по дългия път към членство, а като хвърляне на стратегическата ръкавица. Днешна Русия ще отговори”, категоричен е Бърнс.

“Руско-украинските отношения ще изпаднат в дълбоко замразяване, като Москва вероятно ще обмисли икономически мерки, вариращи от незабавно увеличение на цените на газа до нивата на световния пазар, до ограничаване на украинските работници, идващи в Русия”, прогнозира той.

“Това ще създаде плодородна почва за руска намеса в Крим и Източна Украйна. Ще има много тупане в гърдите относно препозиционирането на военни активи по-близо до украинската граница и заплахите от ядрено пренасочване. Съветът НАТО-Русия ще премине на животоподдържащ режим или ще изтече напълно”, казва тогава той.

Предизвикателството сега е как да се възстановим от ужасната грешка на съюзниците и да възстановим поне част от очакваните загуби от поражението.

За съжаление, очевидните проблеми на Киев може да са подхранвали чувството на триумфализъм в Москва. Ако руското правителство надцени шансовете си, войната може да продължи, тъй като и двете страни отхвърлят компромиса, необходим за прекратяване на конфликта.

Въпреки че Москва има предимство, във войната няма сигурност. Продължаването на битката ще изтощи нейната армия и икономика.

Въпреки че Русия устоя на бурята от санкции, съюзническите технологични ограничения вероятно ще притъпят нейните бъдещи военни разработки. Москва също ще остане второстепенният партньор на Китай, за вероятно неудобство на Москва.

Какво трябва да направи Вашингтон?

Първо, САЩ и Европа трябва да проведат сериозни дискусии относно бъдещата сигурност на последната: как да се адаптират към неутрална Украйна, да се свържат с Русия и да прехвърлят отговорността за отбраната върху европейските нации.

Съвършеното не бива да става враг на доброто. Не трябва да има нито една от триумфалните илюзии, които доминират в дискурса за войната.

Второ, съюзниците трябва да разговарят с Киев. Целта не би била да се наложи политика, а да се гарантира, че украинците разбират какво са готови да подкрепят САЩ и Европа.

Ако Украйна не иска да се бие сама, тя трябва да се подготви да приеме болезнените компромиси, необходими за запазване на своя суверенитет и жизнеспособност. Отказът да направи това би рискувал бъдещето на Киев.

Трето, Вашингтон и Брюксел трябва да поставят всичко на масата с Русия. Икономическите санкции, замразените активи, енергийните тръбопроводи и бъдещото сътрудничество трябва да се използват като потенциални стимули за насърчаване на споразумение с Украйна.

Такъв процес несъмнено би бил болезнен и несигурен. Неуспешните съюзници обаче нямат друг избор. Те може да успеят да продължат войната, но това би означавало само повече смърт и разрушение с малка надежда за победа. Приятелите на Киев не са негови приятели, ако решат да се бият с Русия до последния украинец в името на „помощта“ на Украйна.

Въпреки че администрацията все още не е признала публично реалността на бойното поле, фактите излизат наяве. Населението на Америка и Европа става все по-скептично относно продължаването на помощта.

Все повече политици също споделят това мнение. Например, преди скорошното посещение на Зеленски, сенатор Дж. Д. Ванс (републиканец-Охайо) изрази мнение, че Украйна вероятно ще трябва да преговаря и да загуби територия. Приемането на реалността, добави той, би било в „най-добрия интерес на Америка“.

И така, Вашингтон реши, че Киев трябва да преговаря и да загуби територия, за да прекрати войната с Русия. Жалко, че политиците на САЩ не помислиха за тази възможност преди две години, когато отхвърлиха дипломацията с Москва.

Американските лица, вземащи решения, не са в състояние да управляват външната политика на нация с пощенски марки като Монако, да не говорим за суперсила като САЩ.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured trending война политика свят

Up Next

Грета подкрепи Палестина, вече не е удобна, събориха и паметника …

Don't Miss

Нетаняху поискал помощ от ОАЕ те го отсвириха

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл:

Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на честването на 80-годишнината от Победата. Ще бъде в сила от полунощ на 7 май до полунощ на 11 май, като през това време всички военни операции ще бъдат преустановени.

Русия очаква украинската страна също да реагира съответно.

В случай на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Украйна, въоръжените сили на Руската федерация ще предприемат адекватни мерки.

Руската страна потвърждава готовността си за мирни преговори без предварителни условия, насочени към разрешаване на коренните причини за украинската криза и конструктивно сътрудничество с международните партньори.