БЪЛГАРИЯ

Да хапнеш баничка “след еврото”, мисия невъзможна …

Ето колко ще струва баничката след влизането в еврозоната

Правят черен списък с търговци, които умишлено нарушават правилата за преобразуване на цените, след като влезем в еврозоната

Черен списък с търговци, които умишлено нарушават правилата за преобразуване на цените от левове в евро или за закръгляване ще направят след като България влезе в еврозоната. Това е предвидено в Националния план за въвеждане на еврото в България.

Черният списък ще бъде публикуван на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите (КЗП), а целта е търговците да не заблуждават потребителите с цените на стоките.

Целта на правителството е влизане на страната ни в еврозоната от 1 януари 2025 г. Едни месец след като Съветът на Европейския съюз (ЕС) вземе решение за въвеждане на еврото в България и 12 месеца след датата на влизането ни в еврозоната цените на стоките и услугите трябва да бъдат обявявани в левове и евро. А превалутирането на цените от левове в евро трябва да стане по сегашния фиксиран курс от 1,95583 лв. за едно евро.

За закръгляването на цените също ще има правило. Ако при превалутирането третият знак след десетичната запетая е от 5 нагоре, вторият знак след десетичната запетая се закръглява с една единица нагоре. А ако третият знак след запетаята е по-малък от 5, вторият знак не се променя. Това означава, че ако една баничка струва 3 лв., при влизане в еврозоната цената й трябва да бъде 1,53 евро.

Опасенията на хората са, че търговците ще закръглят цените нагоре, тоест цената на баничката няма да остане 1,53 евро при влизането ни в еврозоната, а в най-добрия случай ще стане 1,60 евро, а някои може да я закръглят на 1,80 евро или дори на 2 евро, уточнява “Труд”.

Ако търговец просто закръгли цените в евро нагоре, няма да влиза в черния списък. В този списък ще влиза само търговец, който не изпише правилно цените в левове и евро. Тоест, ако преди влизането ни в еврозоната слага етикет 3 лв. и 1,53 евро, а от януари 2025 г. на етикета пише 1,80 евро и 3,52 лв., търговецът няма да е в нарушение.

За да разбере човек дали някой търговец не е вдигнал цената необосновано, само заради влизането ни в еврозоната, трябва да помни всички цени на стоките и услугите преди приемането на еврото и да ги сравнява с тези след 1 януари 2025 г. Но закръгляването на цените нагоре може да стане не в деня на влизането ни в еврозоната, а за по-продължителен период от време, например баничката може да стане 1,80 евро или 2 евро един-два месеца след въвеждане на еврото, а закръгляването на някои цени може да отнеме и по-дълго време.

Например в България цените на много стоки завършват на 99, тоест те са 4,99 лв., 5,99 лв. и така нататък. Възможно е цените на тези стоки отново да завършват на 99, но в евро, което ще представлява закръгляване нагоре.

За да се запознаят с опита на Хърватия от въвеждането на еврото в парламентарната Комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната изслушаха управителя на Хърватската народна банка Борис Вуйчич. Той обясни, че в Хърватия са правили черен списък с некоректни търговци, а граждански организации за защита на потребителите са били много активни при наблюдението на цените.

Централната банка на Хърватия се е опитала да следи промените на всички цени. Но се оказало, че малки магазини и фризьорски салони, за чиито цени Централната банка не е имала данни, най-често са вдигали цените и са закръглявали нагоре. Редица анализи показват, че при влизане на една страна в еврозоната най-често закръгляват цените нагоре в ресторанти и в сферата на услугите.

В Хърватия от 2022 г. до първото тримесечие на 2023 г. инфлацията е била висока, което е наложило слагането на таван на цените на някои основни храни, обясни управителят на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич пред парламентарната Комисия по въпросите на ЕС, Шенгенското пространство и еврозоната.

Слагането на таван на цените не е повлияло на наличието на хранителните продукти в магазините, допълни той. Според Борис Вуйчич влизането на Хърватия в еврозоната е довело до ръст на инфлацията само с 0,2%, а голямото повишение на цените е щяло да се случи така или иначе, и без приемането на еврото. Но как от Централната банка на Хърватия преценяват дали някой търговец вдига цените заради еврото или по друга причина не стана ясно.

Борис Вуйчич обясни, че Държавният инспекторат е налагал глоби на търговци, които стигат до 5000 евро, което за малък магазин или фризьорски салон е голяма сума. В началото на 2023 г., когато Хърватия влезе в еврозоната, местните медии съобщиха, че Държавният инспекторат само за две-три седмици е наложил 151 глоби на обща стойност 234 хил. евро на икономически оператори, които са прибегнали до нелоялни бизнес практики.

Но при изслушването в българския парламент Борис Вуйчич не разясни точно за какви нелоялни практики са налагани глобите. В България засега няма проект да бъдат налагани глоби при необосновано вдигане на цените, а само ако търговецът не ги обяви коректно в левове и евро.

На въпрос как влизането в еврозоната се е отразило на чуждите инвестиции в Хърватия Борис Вуйчич каза, че инвестициите могат да бъдат оценени за кратък период от време, въпреки че от влизането на страната в еврозоната мина повече от година. Но Вуйчич подчерта, че на инвеститорите от страни от еврозоната им харесва да оперират в собствена валута.

Правителството на Хърватия въведе таван върху цените на някои основни хранителни стоки – слънчогледово масло, мляко, брашно, захар, пиле, свинско и мляно месо три-четири месеца след приемане на еврото. От средата на септември миналата година броят на продуктите с държавно-регулирани цени беше увеличен до 30.

Интересното е, че при последното разширяване на обхвата имаше стоки, чиято пределна цена беше близо два пъти по-ниска от текущата, като например ориз (от 4,92 но 2,29 евро) и спагети (от 1,95 на 1,09 евро).

Слагането на таван на цените не е довело до изчезване на стоките от магазините, стана ясно от думите на управителя на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич. Но въпреки слагането на таван на някои ценни, инфлацията в Хърватия е по-висока, отколкото в България. Годишната инфлация в страната ни, според потребителската кошница на страните от ЕС, към края на януари е 4%, показват данни на Евростат. А в Хърватия инфлацията е 4,8%. След влизането си в еврозоната Хърватия ни изпревари по ниво на инфлацията.

Преди рекордния ръст на цените през 2022 г. инфлацията в Хърватия беше ниска и близка до средната за ЕС. През 2022 г. инфлацията в Хърватия нарасна, но остана по-ниска отколкото у нас. Но няколко месеца след влизане в еврозоната, от юни 2023 г. насам, инфлацията в Хърватия е трайно по-висока отколкото в България, показват данните на Евростат.

Доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН:
България няма да получи позитиви от влизане в еврозоната, а само импулс за повишаване на цените. Не мисля че управителят на Хърватската народна банка е представил истинските мерки, които предприеха там, защото черните списъци са само една част от истината. Тази, която е лицеприятна и добре изглеждаща пред публиката. Всъщност това, което направи тяхното правителство беше да въведе ценови лимити, или с други думи тавани на цените.

Точно както в годините на социализма, когато у нас действаше Комитет по цените и определяше по административен ред кое, колко ще струва. С други думи Хърватия се справи с инфлационния натиск като блокира пазарните механизми. Като отмени пазарната икономика.

Буквално 3 или 4 дни след въвеждането на еврото, още в първите работни дни на 2023 г. министърът на икономиката Давор Филифович събра представителите на големите търговски вериги, на която журналисти не бяха допуснати, но в коментарите пред медиите след това той спомена за черни списъци и контрол на цените.

Малко по-късно, през пролетта, беше въведен контрол върху цените на 7 от основните стоки. През септември се оказа, че това не е достатъчно и цените в Хърватия продължават да нарастват. Тогава броят на стоките с регулирани цени беше увеличен до 30, като при някои от тях таваните бяха с 30-40 процента под цената, на която се предлагаха в магазина.

На второ място трябва да се каже, че черни списъци за некоректните търговци действително имаше, но регулираните цени в икономика, която претендира за пазарна, имплицитно определя всички като некоректни. Въвеждането на контрол на цените означава, че правителството поставя извън закона всеки търговец, който опита да продава на цената, която да покрие цената на доставка и свързаните разходи за продажбата на даден продукт. Това е несъвместимо с разбиранията за свободен пазар.

Трето, проблемът с цените изобщо не е нещо, което може да бъде създадено и решено в рамките на няколко месеца. В случая с България има нещо, което учтиво се заобикаля в коментарите по темата, а именно големият обем на ликвидните буфери, които ще бъдат освободени от първия ден на вкарване в еврозоната. За разлика от Хърватия, у нас коефициентът на минималните задължителни резерви е 12% и след като България влезе, този процент ще падне до 1.

Това означава, че банките изведнъж ще се окажат с изобилие от ликвидни излишъци, които ще трябва да налеят някъде в икономиката. Всъщност, това е един от основните фактори, които ще доведат до силен инфлационен натиск, който няма да изчезне за няколко месеца, а ще влияе дълго върху динамиката на цените.

Четвърто, когато се коментира еврозоната, по принцип се дава за пример Германия, Литва, Латвия, Естония, Хърватия, но географски и ментално България е доста по-близо до Гърция. От тази гледна точка говорим за възможен и вероятен сценарий, лично аз не съм склонен да очаквам нито естонски, нито хърватски, нито пък германски сценарий. За да се изразя възможно най-меко, бих казал че при нас нещата ще бъдат с доста по-негативна окраска.

Трябва да се отбележи също, че след като Хърватия беше приета в еврозоната, тя започна да се възползва и от облагите на приемането на страната в Шенгенското пространство, което пък внесе известен импулс на икономиката. Но при нас ефектът далеч няма да е същият.

Все още не е ясно дали влизането в еврозоната и Шенген ще стане едновременно, а и дори това да се случи, България ще има далеч по-малки облаги от тези, които имаше Хърватия.

Това ще означава доста по-слаб фундамент за икономическо развитие и при наличието на силен инфлационен импулс ще ни изправи пред ситуация, в която влизането в еврозоната няма да донесе на България нищо освен негативи.

Любопитен факт, който трябва да отбележим за всички, които все още вярват, че еврозоната е своеобразен пенкилер за справяне със сивата икономика и т. н. е, че министър Филипович, който подхвана битката с некоректните търговци и високите цени, беше уволнен съвсем наскоро. Заради корупция.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 35

Related Topics:featured trending българия измама конспирация корупция кражба лъжа политика

Up Next

Българите на Шипка мощно към властта: ОСТАВКА! И я освиркаха …

Don't Miss

Тъпото Денков внася в България убийци, изнасилвачи, грабители

БЪЛГАРИЯ

В София се монтират ударно камери на пътни артерии

📰📣 Сигурно сте забелязали новите едри камери с кръгли прожектори, които изникнаха по Околовръстното на София.

Ако не сте, то в София се монтират ударно камери на пътни артерии и споделям един интересен анализ на колега занимаваш се като мен с информационна сигурност.

Хубаво е да има ред, но за мен остава въпроса, кой управлява данните?

Смятам да попитам управлявашите, чрез нашите депутати. Също така е важно да знаем дали ще има отново “ списъци за наши хора” ? Как се управляват false positive резултатите? Кои регистри са свързани в момента с тази система? Има ли човешка проверка преди санкция? И как се защитава централната система от злоупотреба или компрометиране?

Александър Димитров:
Първоначално и аз ги взех за обикновени ANPR камери, които просто четат номера. Излезе, че греша – зад тях стои доста по-мащабна система, отколкото личи от заглавията по новините.

Прерових обществената поръчка на МВР и 86-те страници техническа спецификация. Проектът се казва „Национална интелигентна система за сигурност“ и далеч не е просто доставка на камери.

Само за Околовръстното и Северната тангента на София са заложени 35 контролирани пътни възела, 220 специализирани камери за номера и нарушения, 234 обзорни камери, поне 130 метални конструкции, оптична свързаност до всеки възел и 150 локални монтажни табла с индустриална мрежова техника.
Локациите: Ринг Мол, „Александър Малинов“, „Черни връх“, „България“, Бояна, „Цар Борис III“, „Сливница“, „Ломско шосе“, Северната тангента и останалите основни входове и изходи на София.

Камерите на снимките са Hikvision iDS-TCV900-HI – специализиран 9 MP модел за пътен контрол, а не стандартна охранителна камера. Една такава покрива поне три ленти едновременно и по спецификация трябва да:
– трябва надеждно да разпознава регистрационни номера при движение със скорост до поне 25 m/s, тоест около 90 км/ч
– записва минимум 3 снимки и видеоклип за всяко събитие
– определя тип, марка и цвят на автомобила
– засича преминаване на червен сигнал
– установява движение в грешна посока
– следи за навлизане в забранена зона
– разпознава неправилно използване на лента
– разпознава неизползване на предпазен колан
– разпознава използване на мобилен телефон от водача

Любопитен детайл: системата трябва сама да „разчита“ цвета на светофара чрез видеоанализ, дори без пряка връзка със светофарния контролер. Кръглите устройства до камерата са IR ( инфраред)прожектори, които работят на около 850 nm – затова нощните кадри са ясни, без видима светкавица към водача.
Но камерите всъщност са само периферията.

Зад тях стои сериозна инфраструктура: две централни сървърни системи, шест blade сървъра за виртуализация, бързи дискови масиви и файлов storage, backup система и специализирана мрежа между центровете за данни. Към това се добавят 400 нови лиценза за Milestone XProtect и 1800(!) за BriefCam, самостоятелна система за интелигентен видеоанализ, поне 10 сървъра и локални системи за видеоанализ, централно хранилище за индексиране, търсене и анализ, и ESB шина за обмен на данни с останалите системи на МВР.

Тези 1800 лиценза за BriefCam сами по себе си говорят много – новите пътни камери са общо 454, така че платформата явно е замислена да анализира и доста по-голям брой вече съществуващи камери, не само новите.

Системата не пази просто видео, а създава структурирани събития: номер, дата, час, локация, посока, лента, тип и цвят на автомобила, аларма и връзка към снимките и видеото. Има интеграции с информационните системи на МВР за издирвателна дейност, документи за самоличност, граничен контрол, ГИС и съществуващите LPR системи. На практика кола, засечена на едно място, може да бъде свързана със събития от други контролни точки.

Любопитно е, че техническата

спецификация от 2022 г. наистина включва изрично изискване за автоматично разпознаване на телефон в ръката на водача и на непоставен колан – значи не е по-късна добавка, а е заложено от самото начало на проекта.

Не открих обаче изрично изискване за автоматична проверка за ГТП или „Гражданска отговорност“ – за това вероятно ще е нужна отделна интеграция с регистрите на КАТ или Гаранционния фонд.
Не открих и данни самите камери да са сертифицирани скоростомери от БИМ. Те могат да заснемат бързо движещи се автомобили, но това не е същото като метрологично измерване на скорост – за глоба за скорост обикновено е нужно отделно сертифицирано измервателно средство или одобрена комплексна система. Любопитно е, че в datasheet-а на камерата е посочена и възможност за свързване с външен радар за измерване на скоростта, така че опцията за реално метрологично измерване на скорост е възможна, дори ако не е активна в момента.Общата стойност на договора е около 12.9 млн. евро без ДДС. Тук влиза цялата инфраструктура – конструкции, оптика, мрежа, сървъри, storage, софтуер, лицензи, интеграции, монтаж и поддръжка, не само самите камери.

Системата е сериозна, няма спор. Затова и въпросите по-горе не са просто хипотетични.

Post Views: 9

БЪЛГАРИЯ

16 НАБОЛЕЛИ ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА РАДЕВ. За референдума, Пеевски, БТВ/Нова, Демерджиев, хазарта, Алексей Петров и Маман Олеся

16 ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА РАДЕВ, КОИТО СИ ЗАДАВАТ МНОЗИНА МОИ СЪМИШЛЕНИЦИ. И ЗАЩОТО “НЯМАМ ВРЕМЕ ОТ НЯКОЙ ДА МИ ДРЕМЕ”…

1. Кога ще започнете разследване на кабинета “Желязков” и неговите ментори от ГЕРБ, ППДБ, БСП, ДПС и ИТН, които фалшифицираха данните (инфлация и бюджетен дефицит) за влизането ни в еврозоната?

2. Какво се случи с резерва от 80 млрд. лв., които гарантираха валутния борд? По закон част от тези резерви отиват в ЕЦБ, друга част остава на управление в БНБ. Какви обаче са точните пропорции? Не трябва ли да информирате обществеността, за да не се пораждат спекулации?

3. Защо не внесете за гласуване в парламента (където имате пълно мнозинство) провеждането на референдуми за лева, за които има събрани подписи, веднъж от “Възраждане”, втори път – от движение “Дойран”?

4. Кога ще започне разследване на прословутия модел Борисов/Пеевски, който обещахте, че ще бъде демонтиран след идването ви на власт?

5. “Разследването” само със свалянето на охраните им ли се изчерпва?

6. Как ще коментирате очевидния факт, че медиите на Делян Пеевски ви се подмазват безобразно? На каква цена го правят? Помните ли, че през 2009 г. медиите на ДПС се “обърнаха” по същата схема и по отношение на Бойко Борисов? Има ли сделка между вас и Пеевски? Защо името на шефа на кабинета ви Николай Копринков е табуирано в медийната империя на ДПС – информация, с която разполагам от “първо лице”…?

7. Знаете ли, че голяма част от тези медии се управляват чрез подставени лица, а Пеевски укрива реалната си собственост? Знаете ли, че така се нарушава Закона за задължително депозиране на собствеността на печатни и други произведения? Какво ще направите по въпроса?

8. Ще разследвате ли собствеността на тъй наречените “национални телевизии” БТВ и Нова, както и на мобилните оператори, които формално стоят зад тях?

9. Отстранени ли са комисионерите на ДПС от разпределението и усвояването на обществените поръчки и еврофондовете в пътната инфраструктура, транспорта и земеделието?

10. Защо покровителствате грубото погазване на закона от страна на хазартните фирми, които рекламират залози във всички медии, включително в обществената БНТ по време на Световното по футбол? Не знаете ли, че рекламата на хазарта е забранена с решение на НС от май 2024 г., а СЕМ и НАП трябва да съблюдават спазването на рестрикциите?

11. Разполагате ли с данни, че хазартните “бетове” всъщност обслужват корпоративните интереси на ГЕРБ и ДПС, срещу което получават партийна и институционална защита от тях?

12. Теглите пореден държавен заем от 3,8 млрд. евро (с подкрепата на ДПС!), а в същото време България ще гарантира 1,4 млрд. евро по общоевропейския заем за Украйна?! Каква е икономическата логика и съответства ли с декларираното намерение да поставяте на първо място българските национални интереси?

13. Защо вашата партия “Прогресивна България” (категоричен победител в парламентарния вот) отказа да издигне кандидат за кмет в ключовия столичен район “Средец” и подари победата на Трайчо Трайков от ДБ? Как ще коментирате интригата, че сте дали “рамо” на Трайков, защото е адвокатствал на договора “Боташ” по време на мандата му на служебен министър на енергетиката?

14. Кога вътрешният ви министър Демерджиев ще предостави публично всички събрани улики и доказателства по аферата “Петрохан”? Докога ще усуква, че имало “някои съмнителни неща”, докога ще захранва общественото напрежение, след като са налице десетки експертизи, свидетелски показания и видеозаписи?

15. Ще поднови ли МВР замразените разследвания за убийствата на Алексей Петров, Нотариуса и Къро, както и за бомбата срещу бившия главен прокурор Иван Гешев? Защо г-н Демерджиев ме излъга, че ще ми предостави нови данни около тези престъпления, а после се скри? Има ли договорка между новото и старите правителства за разпъване на чадър над гореспоменатите криминални случаи, които според мен са свързани с политическата мафия на най-високо равнище?!

16. Няма ли най-после да поискате отзоваването на украинската посланичка, която – според признанията на собственото ви МВР, е покровителствала босовете на т. нар. анклав “Баба Алино”?

Post Views: 7

БЪЛГАРИЯ

Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко директива на еврофашистите!

Ружа Райчева:Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко директива на еврофашшстите в Брюксел!

С частичния си отказ да подкрепи поредния пакет санкции срещу Русия премиерът Радев отново каза нещо, което казва от 2022 г. като президент: войната в Украйна няма да се реши по този начин – начинът на лутащите се като мухи без глави европейски лидери. Ще се реши само с дипломация. Каза го много категорично и на ЕС, когато те очакваха нашето вечно раболепно съгласие – налично още преди да са ни попитали.

Разбира се, че обвиняващите го за кремълски агент групово писнаха в истерия, защото единственото, което чакаха откакто той дойде на власт, беше само да “се качи на влака за Москва”.

Това коментира във “Фейсбук” Ружа Райчева.

Такъв влак обаче НЯМА. Има България със столица София, която за ПРЪВ път от ужасно много време казва едно много аргументирано “не” на ЕС по въпрос, който не е маловажен за нас.

“Имайки предвид, че “Лукойл” предяви арбитраж към България за 3 млрд. евро, няма да допуснем точно на съсобственика на “Лукойл” Вагит Алекперов да бъдат наложени санкции. Това означава ние да се простреляме в крака. (…) Ние просто няма да подкрепим санкциите в този им вид. Имаме право на глас и ще го използваме. Лидерите тук ме познават много добре. Те знаят, че моите позиции винаги са аргументирани и се приемат с уважение”.

Това каза Радев и то е изключително ясно.

Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко наставление, директива или акт на ЕС? От десетилетия ние само се натискаме, готови на всичко, само и само да се докажем, че не сме “втора ръка европейци”. Това обаче се доказва не с натискане и жалко подмазване (на каквото се нагледахме вече), а с категорични и аргументирани позиции. Каквито Радев изложи.

P.S. Ще има още вой и писъци от чакащите да видят “влака за Москва”. Той живее в главите им със СТРАШНА сила.

Post Views: 6