ФОКУС

Има едно просто обяснение на това, което НЕ се случва в България

Почти всички депутати и общински съветници у нас са представители не на своите избиратели, а на партийните си босове

Запитвали ли сте се защо безброй обществени проблеми около нас стоят нерешени с десетилетия? От мръсния въздух в градовете, особено през зимата, до калните, бродирани с парчета счупени плочки квартални пътеки. От детските площадки без чешмички до тероризиращата шофьорите система за кратковременно паркиране, при която 90% от поставяните на колите скоби са за неумишлени нарушения. От невъзможност за профилактика по Здравна каса на някои от най-често срещаните заболявания чрез удобни извънболнични изследвания, до завишения петнадесеткратно над нормата процент на цезаровите сечения. Защо единайсет години след протестите под надслов #КОЙ нямаме и метър напредък в отстраняването на основната причина за тях, а именно, че никой по закон не e лично политически отговорен за номинациите за висшите държавни постове (членове на регулаторните органи и др.)? Естествено, почти липсва и одобрение от независима власт на тези назначенията. Когато все пак някой проблем се разреши, то обикновено е, след като вече са нанесени прекомерни непоправими щети на природа, човешки съдби, градска среда и т.н.

Същевременно има сфери от живота в България, предимно в частния сектор, където нещата се случват по-лесно – не една и две български фирми са вече световни и регионални лидери, радваме се на разнообразни и интересни самодейни фестивали, имаме няколко уникални специализирани образователни центрове, като СофтУни и INSAIT, и т.н.

Причината за това е, че

за да се развиваме, преди всичко трябва да можем да вземаме решения.

Решения относно специфичните ни общи интереси навсякъде, където имаме такива – на ниво личност, семейство, вход, блок, махала, село, квартал, община, област, държава, както и във всяка сфера на живота. Такива специфични общи интереси за жителите на един квартал например са кварталните детски градини, училищата и детските площадки. Обитателите на съседните квартали не посещават тези места и съответно не ги е грижа за тях. Докато столичното метро, макар и общ, не е специфичен интерес на живеещите в даден квартал, покрай който минава, защото и останалите столичани го ползват. То е общински интерес.

Както в личния, така и в обществения си живот вземаме решения по два начина – или пряко, или чрез упълномощени от нас представители. Следователно на всяко ниво, на което имаме специфични общи интереси, ни трябват

добре уредени, работещи представителни органи и преки институции.

Как обаче стоят нещата в това отношение у нас? На ниво квартал например нямаме никаква възможност за избор на наши представители, нито на квартален кмет, нито на квартален съвет, нито дори на квартален общински съветник, тъй като общинският съвет се избира от един избирателен район с кандидатски листи. В София и Пловдив избираме районен кмет с ограничени правомощия, но районите се състоят от по няколко квартала, без специфични общи интереси помежду си. Съответно върху районния кмет не се упражнява обединен контрол и той обикновено се измъква между капките, или в най-добрия случай безуспешно се опитва да носи няколко дини под една мишница. Неслучайно съществуват доста активни Фейсбук групи по квартали, но не и такива по райони.

Законът за етажната собственост пък ни принуждава да избираме между това да имаме домсъвет или на ниво вход, или на ниво блок. Ние, естествено, обикновено избираме първото, защото ни е по-належащо, и така блоковите ни интереси остават без управление. В резултат всеки вход често е с различна фасада, а прилежащите на блока площи не са добре поддържани – докато пред един вход хората си оправят плочките, пред съседния те се рушат, и т.н.

На областно ниво положението е същото. Нямаме орган на самоуправление, въпреки че имаме доста специфични областни интереси, обусловени от географската близост и традиции – от междуселищните пътища до средните училища, гимназиите и местните университети.

Формално уж разполагаме с инструмент за пряко вземане на решения на местно и на национално ниво – референдумът. Той обаче е блокиран в закона от абсурдното изискване за кворум, според което, за да бъде прието дадено предложение, то не само трябва да е одобрено от мнозинството гласували, а и в референдума да са участвали определен брой души. Сякаш става въпрос за заседателен орган, при който решението може да се отложи за следващо заседание. Това изискване позволява на противниците на всяко едно предложение, били те и малцинство, да го отхвърлят, като дезертират от урните и асимилират към своята позиция нормално въздържалите се. В резултат на тази и други грешки в Закона за пряко участие на гражданите, за петнайсетте години, откакто той е приет, нямаме нито едно взето с национален референдум решение и едва няколко с местен референдум[1].

Изводът е, че не е достатъчно само формално да имаме механизми за самоуправление – те трябва и да са работещи, а не изопачени до степен, в която

са превърнати в антидемократични инструменти за манипулация и потисничество.

За представителни органи като Народното събрание и общинските съвети това преди всичко означава те да са съставени от истински представители на гражданите. По дефиниция наш представител е човек, когото сме избрали, на когото можем да държим сметка и да сменим, ако решим. Следователно една избирателна система трябва да гарантира най-вече, че ние, а не някой друг, определяме кой кандидат ще стане или остане депутат или общински съветник.

Нашата избирателна система с кандидатски листи обаче гарантира точно обратното – че почти всички депутати и общински съветници са представители не на своите избиратели, а на партийните си босове, решаващи кого и на кое място да включат в партийната листа, с което до голяма степен предопределят избирането му.

Конституцията обаче постановява, че „Народните представители представляват […] своите избиратели […] и целия народ“. Излиза, че избирателната ни система е противоконституционна. Задължавайки ни да гласуваме първо за кандидатска листа (при това с чадър от допълнителни преференции за водача ѝ), тя на практика ограничава избирателното ни право и създава идеални условия за развитието на авторитарни псевдопартии, известни също като политически машини. Лесно ще ги познаете по това, че според правилата записани в уставите им, ръководството им само́ определя кой го избира, както и че то, а не местните партийни организации, определя кандидатите на партията за избори, признак за което са парашутистите на челни места в листите. Това води до т.нар. извратена отчетност, при която вместо ръководството да се отчита на партийните членове, те се отчитат на него. Понякога тази перверзна отчетност стига и дотам

гласоподавателите да се отчитат на партията – т.нар. купен и контролиран вот.

Има ли алтернатива? Да, и то отдавна. Най-харесваната и най-добрата избирателна система за представителни органи, както според гражданите, които я използват, така и според учените, е системата Единичен прехвърляем вот. Тя се прилага в Ирландия, Австралия, Шотландия, Малта и др. При нея всички кандидати от всички партии са подредени по азбучен ред в бюлетината със свои снимки и евентуално лого на партията им. Гласоподавателят маркира реда, в който ги предпочита, без да е ограничен от партийни листи. Съответно всеки депутат или общински съветник е лично отчетен пред своите избиратели. Независимите и партийните кандидати са равнопоставени. Парашутисти няма, защото системата не им осигурява чадър. Политическите позиции на кандидатите са доста по-умерени и по-близки до нуждите на хората, понеже, за да бъдат избран даден кандидат, обикновено не са достатъчни само първите преференции от твърдите му привърженици. Налага се е и някои от останалите избиратели да са го предпочели на второ или трето място в своите бюлетини, за да му се добавят гласове. Друго качество на тази система е, че е доста по-пропорционална от нашата, при която партиите и коалициите, преминали четирипроцентната бариера за влизане в парламента, получават с до 20% повече депутатски места, отколкото е делът им от гласовете.

Неслучайно повечето ни правителства през последните 35 години са били правителства на малцинството гласували. Тъй като Народното събрание и общинските съвети почти не ни представляват, те не работят добре. А законодателната власт е най-важната в една държава, понеже тя създава правилата за всички останали. Наивно е да очакваме значими положителни промени в изпълнителната, съдебната и местните власти, преди да коригираме механизмите, по които се формира и осъществява законодателната.

Един безотчетен спрямо гражданите парламент няма как да създава качествени правила. Действително, ако човек погледне който и да е наш закон в публично-правната сфера, веднага ще открие изобилие от логически грешки, изреждане на частни случаи, твърдо кодиране на стойности и други известни антимодели на системи от правила. Забелязал това, един арменски юрист, практикуващ в България, веднъж се пошегувал пред приятел: „Това българските не са закони, а каталози“.

Ако пък случайно си мислите, че качеството на законите няма особено значение, тоест че правилата не определят до голяма степен поведението на хората, запитайте се защо обикновено плащате на майсторите, които викате вкъщи, след като си свършат работата, а не предварително.

Свободата и отчетността са като двете страни на една монета.

Липсата на отчетност бързо прераства в извратена отчетност и тирания. Ето защо писаните и неписаните правила, които определят потокът на отчетността в която и да е организация или общество са от първостепенно значение за нейното или неговото функциониране. Както казват, рибата се вмирисва от главата, в случая на държава – от безотчетното създаване на закони.

Така стигаме до третото необходимо условие, за да можем да се самоуправляваме ефективно, а именно – да имаме правото да вземаме решения относно интересите ни на съответното ниво. За съжаление, в България държавното устройство е прекалено централизирано. Свидетелство за това е, че само 4% от всички данъчни приходи са от местни данъци. Да вземем следния пример – определянето на план-приема в средните училища очевидно е предимно общински интерес, но се определя от Министерството на образованието. Друг пример: състоянието на малките улици в дадено село, за разлика от междуселските пътища, е специфичен общ интерес на жителите му. Въпреки това за него отговаря общината. Излиза, че чрез общинската власт, другоселци вземат решения за нас. А щом хора, които не сме упълномощили, вземат решения вместо нас, значи не сме свободни.

В заключение – буксуваме там, където имаме специфични общи интереси, но нямаме добре уредени органи и механизми за вземане на решения относно тях, а както установихме, това е факт почти навсякъде в обществената сфера. Разковничето са правилата, по които се формира и осъществява законодателната власт. Следователно приоритет на всички прогресивни българи би трябвало да е въвеждането на избирателната система “Единичен прехвърляем вот” и отстраняването на слабостите в закона за референдумите. Очевидно, ще ни трябва коалиция, която да цели развитието на самоуправлението на всички нива и в частност приемането на горните две мерки. Както обаче една космическа ракета трябва да е правилно конструирана, за да преодолее земното притегляне, така и тази организация ще трябва да е достатъчно добре устроена, за да устои на покварата на статуквото и да го промени.

[1] Между другото, жителите на община Горна Малина, всяка година в края на юни празнуват първият успешен местен референдум в България, с който през 2011 г. спират отварянето на каменни кариери до село Негушево. Издигнали са и хубав паметник, в негова чест. Едно прекрасно събитие за родители, които искат да възпитат в децата свободен дух. – Б. а.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 79

Related Topics:featured trending българия измама корупция лъжа политика фокус

Up Next

Самозабравили се британски “журналисти” агент-провокатори прозовават към фашизъм и диктатура

Don't Miss

Европа все пак пое по стъпките на Наполеон и Хитлер

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 33

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 37

ФОКУС

Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит

Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.

“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.

“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.

“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.

„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.

„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.

„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.

Post Views: 42