АНАЛИЗИ

Новата изборна равносметка (юни 2024)

Току-що преминалите двойни избори са добра възможност да се направят множество анализи, обобщения и политически изводи за българската политическа система и функционирането на партиите. Аксиома в политиката е, че тя е израз на интереси, че всяка държавна и местна власт е изразяване и налагане като доминиращи на определен тип обществени интереси. Друга политическа аксиома е, че всяка политическа партия представлява определена обществена група, изразяваща част от обществените интереси. Не случайно понятието „партия“, произхожда от Франция (фр. parte – част).

Обществото се поделя на две големи части, които влизат в определени обществени отношения – дясна и лява част. Дясната част изразява и защитава интересите на притежателите на капитал (бизнесмени, предприемачи, буржоа, капиталисти, инвеститори, чорбаджии и т.н.). Лявата политическа част на обществото и левите партии изразяват и защитават интересите на наемните работници, които продават своите сили, труд, умения, способности и сръчности на т.нар. работодатели (бизнесмени и др. притежатели на капитал) или пък работят, трудят се (полагат производителен труд) самостоятелно и сами се осигуряват (занаятчии, свободни професии, семеен бизнес). Има една сравнително по-малка и по-слабо изявена група от хора, които им се иска да са в дясно, в стана на богатите, но често изпадат в положение да са част от стана на бедните, т.е. те плават между лявото и дясното и техните интереси са „плаващи“ между дясното и лявото. Обикновено се наричат „център“. Политическите партии, които в своите програми, стратегии и политически действия сливат дясното и лявото социални либерали, т.е. заемат позицията „няма ляво, няма дясно“ и др. (най-лявата част на дясното). Има и една група от лумпенизирани хора, които не се самоопределят към част на общество са и с лекота преминават от едни към други политически позиции само с моментно, под настроение или външно влияние, решение. Ако през тази призма преценим резултатите от Деветоюнските избори (2024 г.), можем да направим някои предварителни изводи, една приблизително вярна оценка на станалото общо в политическото българско поле „през лето господне 2024 -то“.

Първият извод от резултатите. В страната се утвърждава господството на десния сектор на политическото пространство в неговата най-отвратителна форма – сливане на държавната власт с десните мутренско-олигархически партии, продължаващо свиване и стесняване на лявото политическо пространство, значително съкращаване на влиянието на БСП в българското общество, разширяване на маргинализацията в обществото.На тези избори победи мутренско-олигархическия капитал, дегизиран като дясна неолиберална и евроатлантическа политика, провeждана от партии, които се самоопределят пред избирателите като десни, дясноцентристки, центристки, либерални, националистически и консервативни, в зависимост от прищявката на техните лидери, новобогаташки спонсори и чуждестранни ментори. Но всички тези самообявили се за десни партии са обединени в едно и то е главното – поддържане на крайно дясна икономическа, данъчна и социална политика, маскирана като икономическа и финансово-банкова стабилност – стабилност на огромната бедност, високата смъртност, неравенството, грамадната за мащабите на страната емиграция и обезлюдяване на най-старата европейска държава. И разбира се, това е политика в полза преди всичко на бизнеса, включително и за чуждестранния. Лидерите на всички представени в 49 -тото Народно събрание партии бяха единодушни, че са против промяната на данъчната политика, макар че бизнесът в България, барабар с този в Северна Македония и Монголия, плаща най-ниският корпоративен данък (10% при средно за ЕС 20-30%) и е против повишаване на данъците на богатите и против намаляване на данъците на бедните (несъгласие да се въведе прогресивно данъчно облагане и необлагаем минимум на доходите). Макар и ограничено, мутренско-олигархичните десни са за продължаване на линията на намаляване на данъците на бизнеса, предимно чрез намаляване на ДДС, чрез който ресторантьори, хлебари, книжари и т.н. реализираха огромни допълнителни печалби, без да намалят цените за обикновените българи и без да увеличават заплатите на наетите от тях работници.

В най-бедната държава на Европа тотално и тоталитаристки господства най-дясната социално-икономическа и финансова идеология на най-богатите. На изборите победи и се утвърди крайно дясната идеология, дясната публична демагогия на почти всички български парламентарно представяни досега партии. На тези извънредни парламентарни избори получиха най-много гласове партиите пряко свързани служебно (чрез държавни и общински служители и техните семейства) с ГЕРБ и ДПС, а в София и ДБ), корпоративно (чрез фирмите с държавните и общински поръчки), работещите в фирми-спонсори в кеш на ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ, т.е. на тези избори, десните победиха чрез използването на всички финансово, олигархически и служебно-чиновнически свързани с ГЕРБ, ДПС, ПП/ДБ и ИТН юридически и физически лица. Победиха раздаващите и получаващите „порциите“ блага от службите и фирмите и „обръчите от фирми“, свързани с десните партии. Огромното трудово и бедно мнозинство от народа, мнозинството от работещите бедни и безработните, дори не си направи труда да отиде до изборните урни. Това отрудено и ограбвано българско мнозинство не вижда алтернатива на десните, на провежданата от тях крайно дясна политика, не вижда надежда за излаз от нищетата, и не вижда и най-малък шанс за излаз от положението си в представените в досегашния парламент политически партии. Не вижда алтернатива в тях, понеже те много години вече явно и скрито подкрепят бизнеса и властващата мутренската българска олигархия.

Вторият извод. Деветоюнските парламентарни избори (2024 г.) в България разкриха още веднъж, че политическото поле у нас е безкрайно раздробено, разпокъсано и парчетосано. И то предимно под влиянието на три значими причини. От тях на челно място стои стремежът към публична, предимно телевизионна слава, нагонът към вождизъм и власт над други хора, властогонство като източник на значими лични и групови доходи. „Петте минути“ телевизионна „слава“ са в основата на властовото его на почти всички лидери и ръководни кадри на участващите в изборите политически партии, коалиции и инициативни комитети. Този стремеж за личностно изтъкване и изпъкване пред „простите хорица“ се прикрива зад маската на празните думи за „спасение на България“, за „борба с мафията“ и олигархията, „борба с корупцията“, „евроатлантически“ ценности, за защита на националния интерес и т. н.

Не по-малко значима причина е стремежът на властвалите през последните 15 години да запазят мутроолигархическата си власт в държавните и общински органи и т.нар. „регулатори“, чрез които се изсмукват от хората на труда огромни финансови и материални средства, изземват се собствености, имоти (държавни, общински, фирмени и лични) пряко или чрез концесии, манипулиране на цените, спекулата, таксите на комуникационните оператори и банките и т.н. Малко са изключенията в някои общини, където решаващ е авторитета на кмета.

Длуга значима причина е силното парцелиране на партийно-политическо пространство. Има безброй партии, коалиции, коалиции от коалиции, съюзи, обединения, организации и т.н. – умопобъркващо хаотично мнозинство. Това безкрайно партийно раздробяване е в интерес на т. нар. „европейски партньори“, „евроатлантически партньори“ и „натовски партньори“. На почти всички българи вече им стана ясно, че България в ЕС и в НАТО е със статут на крайно периферна държава, източник на трудови ресурси и на пазар за скъпите и недостатъчно качествени стоки. Това става чрез ръчно управление от „посолството/посолствата“, тържествени групови срещи на Кой? (от групата Магнитски) с чужди дипломати. За чуждестранните ни „благодетели“ е по-лесно да направляват плаването на България в техният политико-държавен неолиберален фарватер чрез силно раздробено политическо пространство и стремеж в България да няма силни и масово поддържани от народа политически партии, които да могат да защитават свои собствени и национално значими интереси. И това те прикриват под маската за демокрация, свобода, равенство („партньорство“) и т.н.

Политическото поле в България се превърна в терен на остра битка между три главни олигархически групи, които водейки словесна война помежду си в определени моменти се съюзяват за решаване на някои общи проблеми – напр. изпирането, спасяването, предпазването на нещо или на някого от международни санкции, предимствата на бизнеса пред интересите на хората на труда. Уж класическите десни се раздробиха и почти изчезнаха, останаха от тях само олгархическите десни партии на ДПС („обръчите от фирми“ по Доган), на ГЕРБ и на кръга „Капитал“. Лявото изчезна, остана само лявата фразеология и определения на мястото в политическото пространство. В ръководството на лявата БСП се окопаха група властогонци, служещи на интересите на бизнеса, не само с трудно прикриван популизъм и демагогия, но и с ляв словоред и изказ. Общуването с хората се превърна в безличната „работа на терен“, със срещи с убедените привърженици, с букетите и микрофоните. А и в лявото вече има „повече вожд, отколкото индианец“.

Това дълбоко политическо и икономическо разделение на българското общество в новите условия се използва, особено в предизборната кампания, от ВМРО и други ултранационалистически партии и организации (БНС и др.) за възраждане на фашисткия принцип за единство на нацията, против класовото и съсловно разделение и борби, против „разделението на българския народ“, т.е. за преодоляването на класовото и политическо делене на леви и десни – няма ляво, няма дясно, т. е. има само крайно антинародно дясно.

Третият извод. Разминаване между думи и дела. В българското общество, в интерес на богатите, на преден план се изтъкват общи морални ценности за демокрация, свобода, справедливост, солидарност, равенство и т.н., но неподплатени и не разкодирани с конкретна политика. Обещават се едни неща, а на власт и в Народното събрание се правят други неща. В либерално-демократичната (капиталистическа) „международна общност“, в която живеем, всичко е въпрос на интереси – груби материални, индивидуалистични (лични или великодържавни), включително спекулативни финансово-парични и имотни интереси. Сега в България, с изключение на бизнес-олигархичните интереси, няма диференциран партиен израз на значими групови интереси, няма класови, няма съсловни, няма групови (на големи социални групи, браншови, професионални), няма национални интереси. Има само един властващ интерес – интересът към лично и групово обогатяване.

Политическият „елит“ на страната се срасна с олигархията. Всички парламентарно представени партии, независимо как се самоопределят (десни, леви, центристки, либерални, националистически, консервативни, социално-консервативни, либерално-консервативни, лявоцентристки и т.н.) изпращат чрез формално демократични избори в Народното събрание депутати, които освен за своите заплати, се грижат за интересите на бизнеса, а интересите на хората на труда и на бедните използват само като политическа демагогия.

Четвъртият извод. Деформация на основни общочовешки ценности. Жадуваната от десните и част от интелигенцията „свобода“ и „демокрация“ настъпи, но не за всички, а само за „каймака“ (елита) на обществото. Настанаха „свобода“ и „демокрация“ предимно за богатите. За бедните и трудовите работещи хора, за бившите работещи хора (сега пенсионери) свободата е свобода да си беден, свободен да бягаш от род и родина и да работиш за чужди господари, свободен да просиш по софийските улици и да ровиш по кофите с боклук, свободен най-демократично да си продаваш гласа на изборите, свободен да бъдеш икономически роб в поробено от мафията и чуждите интереси уж твое отечество. България застана на челните места в почти всички отрицателни социални и демографски класации в света – смъртност, заболеваемост от сърдечно-съдови и ракови заболявания, най-ниска раждаемост, висока спекула и корупция, голям дял на дрогираните, на алкохолиците и т.н. Водещото в българската политика станаха не интересите на труда, на хората на наемния труд, на бедните и онеправданите, а на хората на капитала, (бизнеса, буржоазията, чорбаджийте, далавераджийте, предприемачите, инвеститорите и т.н.), които имат само спекулативно-печалбарски и в много случаи мутренско-олигархични интереси.

Петият извод. Живеем в общество и изборна демокрация, основани на дълбока тотална манипулация на общественото съзнание, обществените нагласи и предпочитания. Без да разглеждаме всички сегменти на масовата изборна манипулация, може и на първо четене да видим някои драстични подходи и методи.

А) Ограничаване на броя и относителния дял на избирателите до този на т.нар. твърди ядра, до хората, които в интерес на принадлежността към определена партия са готови да пожертват идейните и личностни различия в интересите с лидерите „в интерес на общото дело“. Дейците на „сглобката“ явно разбираха, че им предстоят значими щети в общественото възприемане на техните неморални действия, но действаха „в интерес на общото дело“ – налагане приоритетно на „евроатлантическите ценности“, „евроатлантическата ориентация“, „общите европейски интереси“ „европейска солидарност“ – за Украйна и против Русия. На изборите трябваше да отидат само твърдите ядра на политическите партии от 49 -тото Народно събрание.

Б) Властта да е в ръцете на т. нар. „политически елит“ и по-точно в ръцете на олигархическия елит (местен мутренски и вносен харвардско-мошенически). Но никой бандит не твърди пред другите хора, че е такъв, той едва ли не е чист като момина сълза. Желанието на всяка цена сегашните мутроолигарси да останат на власт се внушава на обществото чрез „експерти“ и „анализатори“ и се прикрива под маската на: див популизъм: защо да правим нови избори и само да харчим народна пара?; хората са уморени от избори – няма смисъл отново да ги разкарваме до урните; няма да управляват партиите, а само експерти избрани и назначени от същите партии, т.е. от нашите хора, както и редица други внушения, като това, че на страната е „ултимативно необходимо ново правителство“, а новите избори ще доведат до същото, не ще доведат до промяна. Политическият парламентарен „елит“ се раздели на две групи – олигархичен управляващ и псеводоопозиционен (лишен от реалната възможност да участва във вземането на решенията, независимо, че има право да гласува против).

В) Тенденциозно и манипулативно използване на огромните възможности на социологически изследвания, телевизии, интернет-сайтове, фейсбук, тик-ток и др. Особено внимание заслужават социологическите изследвания. И колкото да се оправдават собствениците и ръководните дейци на социологическите агенции, в обществото доминира, (и то не без основания) мнението, че служат на определени политически партии и правят тенденциозни манипулативни внушения чрез показване на нереални нагласи – повишаване на процентите на платилите, официално или в кеш нелегално, и обратното – намаляването на резултатите от проучванията за определени партии. Това особено пролича в предварителните изследвания на обществените настроения и нагласи преди изборите спрямо две от неудобните за дясноолигархическото статукво партии – „Синя България“, „Справедлива България“ и „Левицата“. Вероятно интуитивно Нинова бързо се ориентира и в последните предизборни дни постави акцент към избирателите – „не си разпилявайте гласовете за партии, които няма да влязат в народното събрание“. И хората не си ги разпиляваха, но вместо за БСП, ГЕРБ-СДС и ДБ, гласуваха за дясно-консервативно-националистическите образувания „Величие“ и „Меч“. Това, вероятно неочаквано развитие се дължи в голяма степен на социологическите волни или неволни мнушения.

По-друга е ролята на телевизиите, особено на т.нар. „масово-гледани телевизии“. В съвременното либерално общество телевизиите и СМИ играят решаваща роля за редица резултати от изборите. Избирателите определят своя избор не само и не толкова по „пълнотата на джоба“, а предимно по „възприемчивостта на образа“ на партийните лидери и въобще на политиците. Тази постмодернистка мода, наложена първоначално в САЩ, а след това и в целия свят, не отмина и България. До около 70% от външните влияния за предпочитанията при гласуването се дължат на телевизионните образи и харизматичността на поведението пред екрана и на публично събрание на партийните лидери и кадри. Почти никой от избирателите не чете дългите и неразбираеми предизборни платформи, особено такива като „Визия за България“ (71 страници). В тази обстановка редица телевизионни водещи от „най-гледаните телевизии“ се държаха като прокурори и палачи спрямо политическите опоненти („противниците“) на ГЕРБ-СДС и ДПС – особено срещу представителите на „Възраждане, на „Справедлива България“, на „Левицата“ и частично на ИТН. Водеше се пред екраните чрез агресивна атака с въпроси и прекъсвания, водещи до изнервяне и отклоняване на разумно-съдържателното участие и своеобразно неглижиране на представителите на партии, неудобни на ГЕРБ-СДС и ДПС. В същото време ДПС, но и ГЕРБ, избягваха телевизионните дискусии. Искат или не искат това, някои журналисти станаха ортаци на българската мутроолигархия. Много често, съвсем произволно редица журналисти интуитивно или сляпо копирайки Макрон втълпяваха на зрителите, че левите и десните консервативните партии са „демагогски“ и „популистки“ (дори „див популизъм“).

Г) Прякото купуване и манипулиране на гласовете на част от бедните и особено малцинствените лица. При крайно ниската избирателна активност това пряко се отразява на крайните резултати и политическата структура на народното представителство в Народното събрание, а чрез нея и върху провежданата политика, променяни и отменяни закони, политически решения дори за мира и войната. В обществото битува мнението, че купувачите на гласове са най-вече ГЕРБ-СДС и ДПС. Това мнение се основа на фактите, че преди и по време на изборите има образувани множество дела за „купуване на гласове“ но почти няма осъдени. Това означава, че МВР симулира дейност за да прикрие дейността на купуване на гласове, на тези които контролират съдебната система – ГЕРБ-СДС и ДПС. Ръководителите на МВР никога не посочват „заловените“ купувачи на гласове от коя политическа партия са. Тази масова манипулация в някои секции променя и териториално резултатите на партиите и тяхното представителство в Народното събрание. Масовото купуване и манипулиране на гласове на изборите води до огромна загуба на доверие в избирателния процес и в крайна сметка в демокрацията.

Д) Принизяване и/или дори ликвидиране на вътрешно-партийната демокрация. Това пряко се отразява върху естествения и качествен подбор на представителите на политическите партии за народното събрание. В много от политическите партии се установи авторитарен стил на ръководство и управление и силно развит вътрешнопартиен клиентелизъм. В това отношение най-силно се изразяват авторитарните процесите в ДПС, но не по-малко силни са те в ГЕРБ, БСП, ИТН и „Възраждане“. В БСП и „Възраждане“ след избора на Председател на Столичния общински съвет с решенията си се „простреляха в крака“. В ПП/ДБ има вътрешно партийна борба кое от двете основни авторитарни крила да е свръх авторитарно, т.е. напълно самостоятелно да управлява цялата коалиция. На възловите места в тези партии се поставят „близки“ и „доверени“ хора („мои хора“), които безотказно изпълняват волята на лидера, а той от благодарност им осигурява постове и възнаграждения. Сред този клиентелистки кадрови състав, разбира се настъпват промени, които освежават персоналния състав. В ГЕРБ това се прави при някакви провали или и непостигнати очаквани резултати, но и за освежаване на лицата и преодоляване на обществената умора от телевизионното показване на едни и същи втръснали образи. Промените в БСП се правят почти изключително поради различно от мнението на Председателя друго мнение по някои въпроси и те достигат до кадрови разгром на цели организации като тези в София-град, Бургас, Казанлък, Перник и т.н. При ДПС има съчетаване на двата подхода и поради това там авторитаризмът и е най-значим. Най-послушните клиенти са най-добре наградени.

Всички изложени до тук политологически изводи са основни причини за пълният български погром: национална демографска катастрофа; обслужваща чужди интереси нацонална икономика, не можеща дори да осигури хранителната, отбранителната и др. сигурност на страната, стабилност на демокрацията като начин на функциониране на властта и т.н.

В общи линии резултатите от изборите вече са ясни. Сред преобладаващата част от българския народ настана отвращение от политическата класа, тотално отричане ролята на партиите, силно принизяване на авторитета и ролята на Народното събрание, полицията, прокуратурата, съдебната власт и т.н. Сред огромната част от българите е налице резонно отдръпване от участие в парламентарни и местни избори. Хората не виждат политическа алтернатива за промени чрез държавната власт в България. Разбраха, че действащата у нас либерално-демократична евроатлантическа система прави богатите все по-богати, а бедните все по-бедни и България застана на челно място в света по социално-икономическо неравенство на населението. Всичко това доведе до масов отказ от гласуване (почти две трети от хората не гласуват). Все по-доминираща става личностната нагласа на около половината българско население и граждани – „не ви щем фалшивата изборна демокрация, искаме по-добър живот“. Резултатите (макар и още не окончателни) от току-що преминалите избори за двата парламента разкриват нерадостна картина за огромното мнозинство трудещи се и бедни българи, т.е. за лявото.

Изборите свършиха. Победители няма. Победени са бедните и онеправданите. Властта си остава в ръцете на олигархията.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 20

Related Topics:featured trending анализ българия измама корупция криза лъжа политика

Up Next

Глобалният баланс на силите бързо се променя в полза на свърхбогатия елит

Don't Miss

Атомната енергетика и провалът на „Зеленaта сделка“

АНАЛИЗИ

Империалистите в Европа се готвят за война без край в Украйна

“Ню Йорк Таймс”: Европа се готви за война без край в Украйна.

Нито Украйна, нито Русия имат ясен път към победата.

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговият екип са заети с войната в Иран, Европа се подготвя за по-дълга война в Украйна, като надеждите за постигане на споразумение между Москва и Киев намаляват, пише в пространна статия базираният в Берлин кореспондент на в. “Ню Йорк Таймс” Стивън Ерлангер.

Това оставя Украйна до голяма степен сама, водейки изтощителна война с Русия, без да се вижда край. Нито Украйна, нито Русия имат ясен път към победата и никой не очаква, че уреждане на войната би било възможно без активното американско участие и натиск върху Русия, което Тръмп винаги е бил несклонен да упражни.

Няма и очевиден заместник-посредник, който да има значително влияние върху двете страни.

Петнадесет месеца, след като Тръмп обеща да сложи край на войната за един ден, “се оказваме до голяма степен там, откъдето започнахме преговорите”, казва Джеймс Шер, анализатор по въпросите на Русия и Украйна, говорещ от Киев, столицата на Украйна.

Той допълва: “Европейците все повече разбират, че има фундаментална несъвместимост на интересите и целите между Украйна и Русия, и единственият разумен път е да продължим да подкрепяме Украйна и да не позволим на Русия да постигне победа с военни или политически средства”.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски “е загубил 80 процента от илюзиите си” относно способността си да получи подкрепата на Тръмп, казва Шер. “Неговото разбиране за Америка е коренно различно.” Украинците вярват, че се държат добре във военно отношение и че всяко разрешаване на конфликта “ако изобщо има такова, ще се случи на бойното поле”.

Между Киев и Вашингтон продължават някои неформални разговори на по-ниско ниво, пише авторът. Украинските власти продължават да настояват за тристранни преговори със САЩ и Русия, която обаче ги отхвърля. Украинците дори са предложили източната част на Донбас, която Москва и Вашингтон изискват Украйна да изостави, да се нарича “Донниленд” – опит да се задоволи суетата на Тръмп. Но сериозните преговори засега са преустановени.

Що се отнася до преговорите, “истината е, че Русия никога не ги е вземала на сериозно. Ето защо е още по-важно да подкрепим Украйна”, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус на среща на контактната група за Украйна този месец.

Решението, взето в сряда от Европейския съюз, да предостави на Украйна безлихвен заем в размер на 90 милиарда евро, е ясен знак за ангажимента на Европа към Украйна на фона на незаинтересоваността на САЩ и засилените руски атаки срещу украинската гражданска инфраструктура.

Европейците подчертаха тази подкрепа с още два пакета санкции, насочени срещу Русия, нейните икономически интереси и износа на петрол чрез нейния “сенчест флот”. 20-ият пакет, одобрен в четвъртък, беше блокиран от февруари насам от Словакия и унгарския премиер Виктор Орбан, който загуби битката за преизбиране на парламентарните избори този месец. Длъжностните лица вече работят по 21-и пакет, за да се адаптират към промените в руската политика.

Европейците се надяват, че руският президент Владимир Путин ще приеме, че Москва е спечелила всичко, което може в Украйна, и трябва да прибере победите си и да преговаря сериозно за прекратяване на конфликта, но признават, че Путин иска да преговаря с Вашингтон, а не с Брюксел, заявиха няколко европейски длъжностни лица, пожелали анонимност.

С европейските средства Украйна разполага с ресурси и капацитет за известно време и “не се нуждае от споразумение на всяка цена през тази година”, казва Александър Габуев, директор на Центъра “Карнеги Русия-Евразия”, цитиран от “Ню Йорк Таймс”.

Ситуацията на фронта може да се промени, но украинците се справят добре, смята той и допълва: “Не изглежда руснаците да постигнат значителни успехи, а по-скоро да продължат да понасят колосални загуби за сметка на незначителни печалби”, докато икономическият натиск върху Москва донякъде е облекчен от по-високите цени на енергията. Затова никоя от страните не изпитва силен натиск да сключи споразумение точно сега, казва той.

Украинците са постигнали известен успех в нанасянето на щети на руската нефтена инфраструктура. Но проблемът за европейците е, че “ни липсва теория за победа за Украйна”, каза Клаудиа Майор, експерт по отбрана в Германския фонд “Маршал”. Идеята беше да се окаже достатъчен натиск върху Русия, за да промени изчисленията си, “но никога не дадохме на украинците достатъчно, за да го направят… Сега просто се опитваме да задържим украинците в играта, докато нещо в Москва се промени – някой умре или бъде изхвърлен през прозореца, или икономиката се срине. Но това не е стратегия”, казва тя.

Чиновниците от ЕС приемат, че са твърде ангажирани с Украйна, за да бъдат възприемани като посредници от Москва. Въпреки това Париж се опита да започне преговори с Русия.

Президентът на Франция Еманюел Макрон направи едностранна стъпка към Москва, като изпрати там главния си съветник по външната политика Еманюел Бон през февруари. Идеята беше да се гарантира, че европейците няма да бъдат изключени от преговорите за Украйна, но руснаците бяха до голяма степен пренебрежителни, като външният министър Сергей Лавров го нарече “жалка дипломация”.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16

АНАЛИЗИ

КАКВО КАЗВАТ ХОРАТА В РУСИЯ И УКРАЙНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ

Кремъл вече нарече победата на Радев „здравият разум на българския народ“ и изрази готовност за възстановяване на енергийните договори.

България е ключова страна за целия черноморски трафик. Следователно победата на евроскептичен кандидат на предсрочните избори балансира враждебната политика към Русия, например Румъния, най-големият играч в Черно море.

Виктория Титова, 21.04.2026 г.

Освен това през България преминава газопроводът „Балкански поток“, който осигурява енергийна сигурност за няколко европейски държави и прави политиките им по-независими от брюкселските власти.
Така за първи път от 1997 г. насам българският парламент ще има еднопартийно правителство. След преброяването на 100% от бюлетините на изборите на 19 април страната преживя политическо цунами: центристката коалиция „Прогресивна България“ (ПБ) на бившия президент Румен Радев спечели конституционно мнозинство, като елиминира както десноконсервативната ГЕРБ, така и прозападните реформаторски блокове.

Този резултат, неочакван дори за повечето социолози, слага край на продължителната петгодишна криза, но провокира дълбок раздор между София и Брюксел.
Кремъл вече нарече победата на Радев „здравият разум на българския народ“ и изрази готовност за възстановяване на енергийните договори.
.
В Брюксел и Киев цари безпокойство. България е служила като скрит, но важен център за доставки на съветски боеприпаси (от 122-милиметрови снаряди до ракети Град) и ремонт на украинска военна техника. Радев обаче критикува военната помощ за Киев. Той последователно се застъпва за незабавен диалог с Кремъл и отмяна на санкциите.
.
Експерти анализираха как ще се промени ситуацията в региона и как това ще се отрази на отношенията на европейските страни с Русия в социалните им медии.
.
Украинският политолог Янина Соколовская*
.
Европейският съюз спечели Унгария и загуби България. Антиевропейската, проруска партия „Прогресивна България“ на бившия президент Румен Радев се очерта като лидер на вчерашните избори. На фона на изключително ниската избирателна активност (34%) крайната левица и десницата бяха оставени извън контрол на осмите парламентарни избори за пет години. Междувременно, крайнодесният електорат се измести към Радев. Сега той държи над 40% от гласовете и монопол в парламента.
.
Тоест, в Европа се появи нова пета колона – не унгарска, а българска.
.
Успокояващо е, че тежестта на България в ЕС е по-малка от тази на Унгария. България се чувства като наша, но не съвсем. Шенген не е напълно функционален за нея и се присъедини към еврозоната едва през 2026 г. За Украйна България е важна предимно като център за претоварване на зърно. Това е особено вярно сега, когато Полша блокира зърнените коридори. Сега този център може да работи периодично.
.
Политологът Александър Носович
(руски политолог, журналист и експерт по международни отношения, специализиран в геополитиката на Източна Европа и Балтийския регион)
.
Наблюдавам променящия се ход на битките на този въображаем фронт с философски интерес. Има толкова много страст, толкова много интриги!
.
Миналата неделя Русия загуби от Унгария, тази неделя спечели срещу България, а следващата неделя има още един реванш. Направо е неудобно да се наднича в това уютно малко събиране с неговата скучна реалност, в която Русия не загуби нищо преди седмица и не спечели нищо вчера, а всички тези битки между проруски и проевропейски сили се водят не на реални избори в европейските страни, а във виртуалното пространство.
.
И тогава, когато фойерверките около поражението на Кремъл в Унгария утихват, новият премиер Мадяр казва на Зеленски, че няма да позволи на никого да изнудва унгарците и изисква от него да възобнови транзита на руски петрол по тръбопровода „Дружба“. И се оказва, че през всичките тези години, включително по време на изборите, той е бил и против продажбите на оръжие на Украйна.
.
Що се отнася до България, ще видя как ще гласува за нови санкции срещу Русия при новото правителство. Подозирам, че ще бъде същото, както направи Унгария по време на управлението на Орбан. Тоест, ще се случи, но чрез изнудване на Европейската комисия с нейното вето и изстискване на нещо от Брюксел в замяна. Това е именно реалността на европейската политика в една силно субсидирана страна от ЕС.
.
Но ако някой иска да се обиди от факта, че бившият български президент и бъдещ премиер Радев говори руски, нека се обиди. Това със сигурност е знак. Кая Калас и Зеленски също говорят руски, когато се срещат. И двамата дълбоко се срамуват от това, но не могат да общуват на друг език.
.
Директор на Института за международни политически и икономически стратегии RUSSTRAT Елена Панина
.
Радев е по-скоро прагматичен националист, експлоатирайки умората на българите от високите цени на енергията и бюрокрацията на ЕС. Така че няма особена причина за нашите илюзии.
.
Достатъчно е да се каже, че България е един от най-големите производители на боеприпаси в Европа и спирането на доставките за Киев би се отразило сериозно на бюджета на страната. Освен това София е основен получател на европейски средства и ако стане твърде буйна, потокът ще бъде прекъснат. Или замразен под претекст „върховенство на закона и борба с корупцията“. И Радев разбира това отлично.
.
Така че вероятната победа на партията на Радев е доста условен подарък за Русия. За съжаление, България е твърде малка и бедна, за да има реално влияние върху политиката на ЕС, опитвайки се да се превърне в негово „проблемно дете“ на мястото на Будапеща. Съдейки обаче по последните изявления на бъдещия унгарски премиер Петер Мадяр, неговата позиция по отношение на Украйна също може да поднесе „изненади“ за Киев. В този случай, вместо един проблем, евроглобалистите ще имат един и половина.
.
Политологът Юрий Баранчик
.
Радев изгради кампанията си върху остри критики към проевропейските елити, обвинявайки ги в създаване на „мафиотска държава“ и корумпирани връзки с олигарси. Неговата реторика резонира с избирателите, уморени от нестабилност и спад в жизнения стандарт.
.
Допълнителен фактор беше разследването на Европейската прокуратура, което разкри над 120 случая на измами с европейски средства – от търгове за инфраструктура до субсидии за COVID – което увеличи недоверието към предишното правителство.
.
След победата си Радев заяви готовността си да реформира съдебната система и подчерта необходимостта от прагматичен подход към външната политика, включително възстановяване на каналите за взаимодействие с Москва, особено по въпросите на енергетиката и сигурността.
.
Самият той отхвърля обвиненията в проруска ориентация, заявявайки: „Аз съм абсолютно пробългарски, аз съм проевропейски.“ Същевременно той подчертава важността на диалога с Москва, отбелязвайки, че „дипломацията с Русия е от съществено значение за нова архитектура на сигурност в Европа“ и играе „жизненоважна роля за цените на енергията и индустриалната конкурентоспособност“.
.
Брюксел следи отблизо ситуацията. Дипломатите на ЕС все още не очакват появата на втори Виктор Орбан:
.
Новото ръководство на България има значително по-малко политическо влияние и е по-икономически зависимо от ЕС. Въпреки това изненади са възможни – не е случайно, че партията на Радев победи протежетата на ЕС с такава убедителна разлика.
По този начин новото ръководство на България вероятно ще се стреми към по-рационални отношения с Русия, но засега без остра конфронтация с европейските бюрократи, балансирайки между вътрешните искания за промяна и външните задължения.
.
Политологът Максим Жаров
.
Българският феномен изисква по-нататъшно проучване. Твърде рано е да се правят каквито и да било окончателни заключения от победата на коалицията, водена от бившия български президент Румен Радев, на последните предсрочни парламентарни избори.
.
Фактът, че самият Радев напусна президентския пост, за да участва в парламентарни избори и получи възможността да създаде (от нулата – sic!) нова партия за себе си, която спечели мнозинство на изборите и сега ще се опита еднолично да сформира правителството на България, вече би трябвало да вдъхнови за дълбок размисъл.
.
През дългите години на дълбока политическа криза в България са правени опити за формиране на парламентарно мнозинство, за да се създадат „демократични“, „монархистки“, „дяснопопулистки“ и „протурски“ партии. Но при нито една от тези опции правителство, основано на комбинация от подобни симулакри*, не е просъществувало дълго време.
———–
*Симулакри (ед. ч. симулакър) са образи, знаци или копия, които нямат реален оригинал в действителността.)
—————-
И така, „партията, обвързана с Радев“, печели изборите. Тази, която се използва от Лондон (sic!), за да плаши Европа. Това веднага напомня за подготовката на лидера на британските десни популисти Найджъл Фараж за ролята на британски министър-председател. Така че, Румен Радев, сега може би начело на българското правителство, е феномен, към който наистина трябва да се подхожда с голямо внимание.
.
Публична личност Татяна Поп
.
Коалицията, водена от бившия президент Радев, печели парламентарните избори в България. Той, трябва да се отбележи, има лошо мнение за помощта за Украйна и открито се застъпва за нормализиране на отношенията с Русия.
.
Още едно предателство към Брюксел дойде от Унгария. „Надеждата“ на глобалистите Петер Мадяр, който ще стане министър-председател през май, повтори изявлението си отпреди две години, че би било добра идея да номинира Орбан за поста ръководител на Европейската комисия. Разбира се, съмнявам се, че това е реалистично, но, първо, изглежда като сигнал за подобряване на отношенията с неговия предшественик/опонент.
.
Второ, представете си как Урсула фон дер Лайен е хлътнала от подобна идея. Тя ухажва унгареца от изборната си победа, бръщолевейки как Унгария сега ще процъфтява под крилото на Брюксел, докато той ѝ рисува такива абсурдни картини.
.
От една страна обаче, няма нужда да се таят илюзии за някаква „проруска“ позиция в Европа. Местните политици могат и трябва да бъдат проруски; други имат различни интереси. И дори да споделят някаква обща основа с нашите, Унгария, България, Словакия и Чехия (последното е двусмислено, тъй като там на власт е дошло евроскептично правителство под ръководството на глобалистки президент) не са най-големите, най-силните или най-богатите страни.
.
Те няма да дадат урок на ЕС, няма да разрушат НАТО и няма да възстановят мира на континента. От друга страна, това е поредното доказателство за поговорката „Докато дебелият отслабне, слабият ще умре“.
.
Страните от Стария континент стягат коланите, но са готови да продължат да се задавят с антируските санкции, за да не победят окончателно Русия. Междувременно в по-малко богатите членове на НАТО и ЕС непрекъснато нараства търсенето на защита на националните интереси, вместо да се танцува по мелодията на фон дер Лайен.
.
*Включен в списъка на терористите и екстремистите на Росфинмониторинг
—————–
Krasimira Filcheva

Post Views: 14

АНАЛИЗИ

НEИДЕНТИФИЦИРАНАТА ТРЕТА СВЕТОВНА

В реч наскоро на Дипломатическия форум в Анталия руският външен министър Сергей Лавров направи редица много важни изявления.

Бих искал да подчертая тези, пряко свързани с преговорния процес за уреждане на конфликта в Украйна, както в тристранен формат с участието на всички заинтересовани страни, така и двустранно, между Москва и Вашингтон.

Според Лавров, Русия не само приветства формата на взаимодействие, установен в Аляска по инициатива на президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин, но и продължава да изразява готовността си да продължи диалога.

В същото време, по отношение на самия украински въпрос, макар и отворена за дискусия, Москва няма намерение да налага преговорите, поне докато другите участници не изразят ясен и дълбок интерес към тях.
.
„Не сме налагали преговори на никого.“ „Винаги сме изхождали от предпоставката, че ако един партньор е готов, тогава ние ще бъдем там“, подчерта руският министър.
.
Въпреки това, Лавров не можа да пренебрегне въпроса за противопоставянето на мирния процес, което (с мълчаливото съгласие на Вашингтон) се упражнява активно от официалните съюзници на САЩ в НАТО в Европа.
.
„Споразуменията между Русия и САЩ, постигнати в Аляска, се блокират от управляващия елит на Европа. А Съединените щати искат да прехвърлят отговорността за сдържането на Русия върху Европа, за да може тя да се съсредоточи върху Китай“, настоя Лавров.
.
Между другото, ръководителят на руското външно министерство изрази абсолютно същата идея по време на неотдавнашното си посещение в Пекин, където имаше възможност да обмени мнения по най-належащите глобални въпроси с китайския си колега Уан И.

Но да се върнем към Европа. Забележката на Лавров по същество беше официално изявление на добре известен факт: настоящият европейски елит не само не се стреми към бързо прекратяване на войната в Украйна, но използва това време, за да се подготви за още по-голяма война, в общоевропейски и евентуално глобален мащаб, по време на която де факто блокът ЕвроНАТО, който се формира пред очите ни, планира да се изправи директно срещу Русия с цел да я разчлени и унищожи.
.
„На западния фронт наблюдаваме постоянна ескалация на политиката за струпване на нови армии за пореден опит за нанасяне на стратегическо поражение на Руската федерация. Споменава се и Република Беларус. И те не се възпират от факта, че сме свидетели на криза в НАТО. Гласовете вече стават все по-силни от различни официални източници в Европа за необходимостта от създаване на нов блок – от Европейския съюз, Великобритания, Норвегия и, правилно, Украйна. <…> Сили обединяват сили… те отново искат да обединят европейските армии под знамената на нацизма. „Защото нацизмът е точно това, което Зеленски и неговият режим активно преследват – както като идеология, така и като практика. И мисля, че трябва да обръщаме внимание на такива неща, включително във военното си планиране.“ „Това, вярвам, е наш свещен дълг“, подчерта отново Лавров.
.
Тези, меко казано, неприятелски намерения на европейците към Русия се доказват и от фактите, изброени наскоро от ръководителя на руската Служба за външно разузнаване Сергей Наришкин в реч след съвместно заседание на колегиите на руската Служба за външно разузнаване и беларуския КГБ.
.
В отговор на въпроси на журналисти, директорът на СВР заяви по-специално:
.
„Разбира се, миналия август, на срещата на върха Русия-САЩ в Анкъридж, беше постигнато общо разбирателство за справедлив мир между Русия и Украйна. Европейският съюз и европейската бюрокрация обаче категорично се противопоставят на този мир. И е разбираемо защо. Те са силно ангажирани във войната.“ И ако бъде постигнато справедливо мирно споразумение при условията, повтарям, договорени в Аляска, тогава народът на европейските страни ще разбере, че такова мирно споразумение е коренно различно от изявленията, направени в европейските столици за стратегическото поражение на Русия.“

По същество настоящият, изключително разрушителен инат на Европа е до голяма степен, ако не и предимно, свързан с намаляващия политически капитал на лидерите на ЕС, на самия ЕС и на Обединеното кралство, което играе ключова роля както в подхранването на украинската война, така и в желанието тя да се удължи възможно най-дълго.
.
„Хората в Европа ще разберат, че просто са били измамени и принудени да правят огромни икономически жертви. И, разбира се, това ще повдигне не само въпроси от европейските граждани, но и въпроси към политическото ръководство на европейските страни. Това може да предизвика политическо цунами на европейския континент. „Ето защо има такъв инат от страна на Европейския съюз, от страна на военно-политическото ръководство на европейските страни“, заключи Наришкин.
.
В резултат на това, в опит да спасят политическото бъдеще на целия глобалистки проект, чийто център стана Европа след победата на Тръмп в Съединените щати, европейските политици, водени от Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон, Фридрих Мерц и други, са не само подготвени, но и решени да разгърнат клане на континента в мащаб, какъвто светът не е виждал от 80 години, а може би и никога преди.
.
Използва се всичко:
.
– милитаризацията на европейската икономика и засилената концентрация на Евро-НАТО на източния ѝ фланг, особено в балтийските държави и Полша.
.
Според Наришкин, случващото се в този регион днес е доста сравнимо с периода преди Втората световна война, когато Полша стана първата жертва на западната агресия.

На свой ред американското издание The Wall Street Journal отбелязва, че изправена пред продължителен индустриален спад и спад в автомобилната индустрия на фона на конкуренцията от Китай и намаляващото търсене, Германия постепенно преориентира икономиката си към отбранителния сектор.
.
„Съкращенията на работни места и рязкото намаляване на печалбите на големите автомобилни производители са съпътствани от активна правителствена политика, насочена към превръщането на страната в ключов център за европейската военна индустрия, особено на фона на отслабващото доверие в гаранциите за сигурност на САЩ. Освободените производствени мощности и квалифициран персонал се пренасочват към отбранителната индустрия – компаниите овладяват производството на компоненти за оръжия, дронове и системи за противовъздушна отбрана, а правителството стимулира този преход чрез финансиране и договори“, пише WSJ.
.
– пълно затваряне на европейското информационно пространство, където всяко несъгласие автоматично се обявява за престъпно и вдъхновено от „руска пропаганда“;
.
– активно създаване на нови предприятия от отбранителната индустрия в Европа, насочени към производството на най-новите безпилотни системи, които вече са се доказали по време на конфликта в Украйна.
.
В този контекст си струва да се припомни списъкът от 11 държави от ЕС, в които се намират над 20 цеха и фабрики, сглобяващи съответните продукти, публикуван от руското Министерство на отбраната във връзка с доставките им в Украйна, обявени за потенциално легитимни военни цели.
.
Но не само Европа. Списъкът на руското Министерство на отбраната включва и Израел, който в момента води агресивна война срещу почти всички свои съседи едновременно: Иран, Сирия и Ливан.
.
Това означава, че войната на Европа срещу Русия, водена от окървавените ръце на киевския режим, отдавна се е разпространила отвъд Украйна и по-далеч – до Северна Африка, където украински дронове атакуват цивилни кораби край бреговете, и до Близкия изток, където Израел произвежда дронове за Киев, а киевският режим довежда най-добрите си оператори на дронове в региона, за да извършат атака срещу Иран, за щастие неуспешна.
.
Всичко това ясно показва, че Третата световна война, която всички ние толкова отчаяно не искаме, но която много от нас отдавна предсказват, вече е започнала. Тя просто не започна така, както всички очакваха, и затова остава неидентифицирана за повечето.
.
Неидентифицирана и може би дори по-опасна поради тази причина.
—————-
Krasimira Filcheva