БЪЛГАРИЯ

Ще стигнем ли холандците в земеделието?

На 27 февруари тази година беше провeден Българо-холандски семинар на интригуваща тема “Перспективи в агроиндустрията”. Организатори бяха Агробиоинститутът и Селскостопанската академия, а като съорганизатори участваха: Посолството на Холандия; Съвместен геномен център – СУ “Св. Климент Охридски”; Министерството на земеделието, храните и горите; Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол; Българската агенция по безопасност на храните; Центърът за оценка на риска по хранителната верига. Като инициатори и организатори на семинара от българска страна се открояваха проф. Иван Атанасов, директор на Агробиоинститута, и акад. Атанас Атанасов, директор на Съвместен геномен център – СУ “Св. Климент Охридски”.
Изнесени бяха два основни доклада:
– Бъдещето на агроиндустрията – световна и холандска перспектива с лектор д-р Аржен ван Тунен, Холандия;
– Българската перспектива – акад. Атанас Атанасов.
Общо пет доклада засегнаха теми за бъдещето на растителната селекция и нейното приложение в геномиката и метаболомиката, качеството на семената и контрол; бъдещето на селекцията при животните; предизвикателствата пред контрола на качеството, безопасността на храните и оценка на риска. Всеки от тези доклади имаше по две части – холандска перспектива, докладвана от холандци, и българска перспектива – съответно от българи. Два доклада, засягащи перспективата в индустрията на семената и селекционни права – бъдещи предизвикателства, бяха изнесени само от холандски автори.
Голям кураж, дори бихме казали и дързост, са били необходими на организаторите от българска страна да поставят на съвместен семинар перспективите на агроиндустрията в двете страни. Понастоящем Холандия е

лидер в Европа и света

по всички икономически показатели, които отразяват земеделието.

В таблица 1 привеждаме сравнителни данни за България и Холандия. Холандия е известна като ниската земя, което е отразено в нейното име – Нидерландия. Тя постоянно воюва с Атлантическия океан и мочурищата, за да увеличи своята територия с някой и друг квадратен километър, и го прави с успех.

Източник: Национален статистически институт

По територия Холандия е от малките страни в Европа, а от България е 3 пъти по-малка. Изключително висока е населеността на 1 кв. км – 453 човека, или 7 пъти повече от тази в България. По показателите за раждаемост, смъртност и прираст тя е в по-благоприятно положение от страната ни. Холандия не е застрашена от намаляване и застаряване на населението както България и редица други страни в Европа. Ежегодно нейното население се увеличава с 35 хил. човека, а ние намаляваме с повече от 40 хиляди.
Нямаме за цел, а и възможност да правим разбор, оценка и изводи по всички изнесени доклади на семинара. Ще се спрем само на докладите, отнасящи се за животновъдството, като ще ги разгледаме на фона на общите икономически показатели за земеделието в двете страни – таблица 2.

Източник:Данните в таблиците са по Евростат за 2013 г., предоставени ни от проф. Тр. Дарджонов и наши изчисления

През последните години тези данни се колебаят в зависимост от климатичните условия, добиви, цени, броя на населението и др. Но основната тенденция и големите разлики се запазват. Числата в таблица 2 позволяват следните коментари:
– По-ниският процент на използваната земеделска площ (ИЗП) в България се дължи на факта, че ние имаме около 40 млн. дка гори и горски територии. В Холандия такива площи са малко, но се вижда, че половината от територията на страната е урбанизирана (за селищата), заета с инфраструктура от пътища, канали и др.
– Използваната земеделска площ в Холандия е 2,5 пъти по-малко от тази в България, а на човек от населението 6 пъти.
– Изключително високи са числата на Холандия за произведения Общ доход от земеделието – 7 пъти повече при 2,5 пъти по-малка земеделска площ. От декар земя тя произвежда 17,5 пъти по-висок общ доход, достигащ 1459 евро срещу 83 за България. Дори в страни с интензивно земеделие общият доход в евро от декар е значително по-нисък – Белгия – 615, Италия – 444, Дания – 420, Люксембург – 342, Германия – 345, Франция – 277.
Известно е, че Холандия е лидер в производството на цветя (с основание се нарича Страната на лалетата), които изнася по цял свят. Силно развити са оранжерийното производство на зеленчуци, предимно домати и краставици, и цветя, семепроизводството. Произвежда и изнася в огромни количества посевен материал на картофи. За тези видове производства заслужава да се напишат отделни материали.

А сега за животновъдството

Във в. ДУМА от 21 февруари 2018 г. направихме подробен анализ на състоянието и проблемите на животновъдството в България. В таблица 3 ще сравним само няколко показателя от този сектор между двете страни.
Холандия се характеризира с изключителна наситеност на животни на 1000 дка земеделска площ. Независимо от голямата населеност (17 млн.) на 1 жител те произвеждат 850 литра мляко, 180 кг месо и 574 яйца – количества, които не могат да се изконсумират в страната.

Източник: Евростат и Aграрен доклад на МЗХГ 2017 г.

По тази причина страната е голям износител на сирене, краве масло, сухо мляко, месо и яйца. По видове произведеното месо се разпределя така: свинско 49%; птиче 37%; говеждо 13,5%; овче и козе 0,5%. Холандия е най-големият износител на земеделска продукция в Европа и на второ място в света след САЩ.
На 1000 дка земеделска площ Холандия има 16 пъти повече приравнени животински единици. На 2,5 пъти по-малко земя тя произвежда в повече от нас 13 пъти мляко, 15 пъти месо и 7 пъти яйца. Изчислени на единица площ, тези увеличения са съответно 32,5, 35,5 и 17,5 пъти. Всеки специалист или ръководител, който има макар и малко познания по животновъдство, ще разбере, че Холандия не е в състояние да произведе толкова собствен фураж за изхранване на животните и получаване на посочените количества продукция. Още повече че над 50% от земеделските площи са пасища и ливади. По тази причина тя внася огромни количества зърнени и белтъчни фуражи. Ние се хвалим, че изнасяме зърно, маслодайни семена и други богати на белтък фуражи, а мълчим, че внасяме месо, мляко, яйца и техните производни.
Нямаме данни за процента на животинската продукция от общата продукция от земеделието, но той във всички случаи е повече от 45%, докато при нас е под 28%.
Животновъдните доклади по програмата бяха под едно общо заглавие – “Бъдещето на селекцията при животните”, а изнесените на семинара се различаваха коренно по своето заглавие и съдържание.
Холандският доклад, подготвен от Мартин Шолтен и Ханс Спулдер, беше посветен на бъдещето на животновъдството. Той съответстваше на темата на семинара –

Перспектива в агроиндустрията

Авторите посочват, че животновъдството ще участва в гарантирането на устойчиво и сигурно хранене за всички. Новата хранителна революция, която се очаква до 2050 г., трябва да реши (да се имат предвид) въпроси като тези за глада и недохранването, които се увеличават. И още: през 2050 г. ще е необходим със 70% повече протеин; земята за производство на храна намалява; 30% от растениевъдните продукти се използват за фураж; до 50% от реколтата от растениевъдство и храните се изхвърлят; недостигът на прясна (сладководна) вода; качеството на почвата се влошава; 24% от ИЗП е засегната от парниковия ефект; много фермери са стари и бедни; обществена загриженост върху начина на производството на храни. Възходящи бяха графиците за млечността на кравите, достигнала 8590 л, и на носливостта на кокошките – повече от 260 яйца за 60 седмици. Отбелязано беше, че икономическата ефективност на животновъдството не е всичко, трябва да се акцентира и на устойчивостта на животновъдството.
Авторите от Холандия търсеха отговор на въпроса как да се отглеждат 120 млн. животни и птици и 30 млн. домашни любимци при наличието на много мнения. Това е не само труден въпрос, но и голямо обществено и научно предизвикателство. Как да съществуват хора и животни независимо от различията. Гарантирането на устойчиво развитие на животновъдството изисква решение на много проблеми. Да се отглеждат животни не е частно дело. То е

свързано с националната сигурност

Учените животновъди в Холандия се смятат за важни и ценни в обществото – те отговарят за благоденствието на животните. Необходимо е повишаване отговорността на обществените дейци, животновъдните специалисти и практикуващите ветеринарни лекари. Устойчивото развитие на животновъдството трябва да гарантира благоденствието на хората, животните и опазване на околната среда. Авторите разглеждат и бъдещето на животновъдството. Необходимо е намаляване на количеството на изхвърляните храни. Интересно беше разгледан кръговратът в природата – растения – животни – тор – земя. Този кръговрат поставя на животновъдството нова роля. Докладът звучеше добре на фона на едно процъфтяващо животновъдство, илюстрирано, макар и накратко, по-горе.
Българският доклад на семинара беше озаглавен “Бъдещето на селекцията при животните – българска перспектива” и изнесен от проф. д-р Васил Николов, председател на Селскостопанската академия. Той беше дълги години директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Селекционната дейност при животните е много важна дейност, но тя е само един, макар и важен, фактор от развитието на животновъдството. Докладът според нас беше пригоден към докладчика, а не към темата “Перспектива в агроиндустриятя”. Той беше илюстриран със слайдове от графики, таблици и снимки на породи животни от различните видове.
Започна с думите: “Срив на животновъдството” – илюстриран с графики за рязко намаление на броя на говедата, биволите, овцете, козите, свинете и птиците. Изобилстваше от таблици за броя на породите и тяхната численост под селекционен контрол, а те никак не са малко. Говеда – 12, овце – 28, от които 17 автохтонни, кози – 6, коне – 10. Слава Богу, че при биволите имаше само 1 порода.
Изводът е, че ние на всеки баир и котловина имаме по някоя порода овце или друг вид животни. Впечатляващи са числата за броя на асоциациите – овцевъдни – 18, говедовъдни – 10, свиневъдни и козевъдни – по 4, коневъдни – 5. Куриозен е случаят с биволовъдните. За няколко стада биволици (8 хил.) от една порода ние сме създали 2 асоциации.
Разочароващ бе финалът на доклада, който започва с “Намаление на интензификацията”. Като че ли ние сме достигнали върха на продуктивността или местните и автохтонни породи са високопродуктивни на мляко и месо. Ни в клин, ни в ръкав четем: “Продължителността на използване или пожизнена млечност – 100 000 кг от крава”. Това означава ли, че при сегашната млечност една крава трябва да се дои 20-30 години. Дори при млечност от 10 000 л продължителността на използване да бъде 10 години. Нека докладчикът сам да прецени възможно ли е това. Видно е, че по всички показатели в животновъдството ние сме на космическо разстояние от Холандия. Лошото е, че не го виждаме и не си поставяме задача да се придвижим напред. Липсва загриженост за нуждите на нашия живот от български животински продукти.
Българо-холандският семинар “Перспективи в агроиндустриятя” е много поучителен за нас. На него се явиха световният лидер в земеделието и един от аутсайдерите в отрасъла – България. Макар че завърши неочаквано, без да се направят изводи и поуки, които са особено важни за нашата страна. Не е късно организаторите от българска страна да седнат и да направят изводи, които да послужат за изготвяне на мерки и предложения в различните направления, разглеждани на семинара, които да се предоставят на МЗХГ за действие в следващите години. В противен случай семинарът ще остане като едно добре проведено мероприятие с похарчени средства и с времето ще отшуми, както се е случвало с много подобни прояви.

Post Views: 84

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0