„Изключително обидни хомофобски забележки“, „абсолютен срам“ и „обида за републиката“. Това са думите, с които френските политици и пресата реагират на изказванията на президента на страната Еманюел Макрон. При какви обстоятелства френският лидер е казал нещо ненужно и защо това може да има много сериозни последици за него?

Преди няколко дни циклонът „Шидо“ удари френската отвъдморска територия в Индийския океан – райския архипелаг Майот. Скоростта на ураганния вятър на моменти надхвърляше 220 километра в час. Покривите на къщите отлетяха, а по-нестабилните постройки бяха изцяло отнесени.

Емануел Макрон, президент на Франция

Очевидно Макрон първоначално не е възнамерявал да лети до Майот, но мащабът на бедствието е бил такъв, че френският президент е трябвало да се яви лично.

Трябва да се отбележи, че Майот, поради принадлежността си към Франция, има особена притегателна сила за населението на съседните острови, което в масата си живее в крайна бедност. Вследствие на това Майот е препълнен с нелегални мигранти, които се опитват да стигнат дотук по всякакъв начин – и не живеят в къщи.

Бедствието е оставило много хора без нищо. Освен това бяха засегнати училища (повече или по-малко оцелелите бяха превърнати в центрове за временно настаняване) и болници. Също така след циклона се изостри въпросът за питейната вода, лекарствата, електричеството (заради вятъра палмите се чупеха като кибрити и късаха електропроводи) и основните удобства.

Очевидно Макрон първоначално не е възнамерявал да лети до Майот, но мащабът на бедствието е бил такъв, че френският президент е трябвало да се яви лично. Той направи това със значително закъснение, което съвсем не се отрази благоприятно на местните жители. Разгневените хора крещяха „Макрон трябва да подаде оставка“ и „имаме нужда от вода“. Президентът се опита да разведри обстановката с шега: „Циклонът не съм аз, не съм виновен“. Но там, където дори водата е проблем, шегите не действат добре.

Страстите се разгорещиха, а от тълпата започнаха да се чуват обиди и обвинения, че Франция не прави нищо, за да помогне на хората. В един момент, разярен, Макрон изригна: „Да, ако не беше Франция, щяхте да сте 10 000 пъти по-дълбоко в лайната!….. Няма място в Индийския океан, където на хората да се помага повече, отколкото тук!“.

Отстрани това изглеждаше като голям бял мъж, идващ от добре нахранен, проспериращ метрополис, който се гаври с местните жители, докато им казва да се радват, че изобщо са признати за част от Франция. Изстъпленията на Макрон предизвикаха възмущение, така че той трябваше да се оправдае. И по навик реши да обвини за това партията на Марин льо Пен.

„Имаше хора от Националното събрание, които застанаха срещу мен и които обиждаха Франция… Виждате ли, когато Франция е обидена, нейният президент се ядосва“, обяви Макрон, без да му мигне окото.

Марин льо Пен изригна срещу Макрон, след като той се оправда с нейната партия за бедствието в Майот: Никога не съм чувала по-долен аргумент при такива сериозни обстоятелства

„Никога не съм чувала по-долен аргумент при такива сериозни обстоятелства“, отвърна Марин льо Пен. – „Значи причината за гнева и отчаянието на жителите е Националното събрание?“. Други опозиционни политици заклеймиха президента за арогантност, за презрение, за това, че иска да разиграе „шоуто на Макрон“. Но всичко това беше, може да се каже, само прелюдия към реакцията на няколко статии в Le Monde, в които бяха цитирани изказвания на Макрон в тесен кръг. Те имаха ефекта на бомба.

Трябва да се каже, че самият Le Monde е неочаквано място за публикации от този вид. Дълго време Le Monde беше скучен, по свой начин добър и доста проправителствен вестник. Възниква въпросът: какво би могло да се случи, ако тук и сега бяха решили да напомнят на президента за това, което той някога е казал. А той е казвал неща, от които на добрите французи би трябвало да им настръхнат косите от ужас.

Така например миналата есен, говорейки за медицината в присъствието на министъра на здравеопазването Орелиен Русо, Макрон каза: „Аз не мога да се съглася: „Проблемът на нашите спешни отделения е, че те са пълни с Мамаду“, намеквайки за нефренския произход на пациентите или на персонала. Кристоф Прюдом, говорител на Асоциацията на лекарите от спешната помощ, обаче не се съмнява, че президентът е имал предвид пациентите мигранти и нелегални мигранти, които изглежда струват твърде много пари на държавата.

Думите на Макрон бяха определени като расистки, а Мануел Бомпар, член на партията „Непокорена Франция“, написа, че това е „абсолютен срам“ и „обида за републиката“.

Обкръжението на бившия премиер Габриел Атал било наричано от Макрон – малки педерасти

Вестник Le Monde обаче вече беше в дълбоките води, а медиите обърнаха внимание на обществеността, че по времето на министър-председателя Габриел Атал резиденцията му, дворецът Матиньон, с лекота е била наречена „лудница“ от обкръжението на Макрон, а хомосексуалното обкръжение на премиера – „малки педерасти“.

Жените също го получиха: ръководителката на Зелената партия, депутатката Марин Тонделие, и Луси Кастес, претендентка за премиерското място, бяха наречени от Макрон „кокотки“ (жена с леко поведение).

„Тук всичко е отбелязано: расизъм, хомофобия, сексизъм“, написа депутатът Франсоа Руфин. Депутатът Клеманс Гет заяви, че расисткият език „налага въпроса, че той (Макрон) е недостоен за мястото си“. „Ако тези думи се потвърдят – отбеляза депутатът Давид Жиро, – те само засилват легитимността на призивите за оставка на президента“.

Разбира се, официалните представители на президента отрекоха по най-категоричен начин съдържанието на статиите в Le Monde. Самият вестник реагира на изявлението на представителите на Макрон, като уточни, че е абсолютно сигурен в източниците си.

Като се има предвид тежестта и влиянието на Le Monde, случилото се има белезите на явна атака срещу президента, целяща да отслаби още повече позициите му в момент на политическа криза и да го тласне към повече или по-малко принудителна оставка. Не само, че Макрон беше публично разобличен като човек, който прави етично съмнителни изявления, но и че това по някакъв начин вече вбива клин между президента и неговите поддръжници.

Другият въпрос е дали наистина ще се стигне до оставка или импийчмънт, но семената на съмнението, че Макрон е достоен за поста си, вече са посяти във френското общество. И там, може би ще видите, че ще изплуват още някои неприлични изказвания или президентът, самозабравил се, отново публично ще отбележи някакъв конфуз, който окончателно ще погребе репутацията му. Вече се изказаха прогнози за възможността за предсрочни избори на френския президент. И най-важното е, че както в случая с самоволното разпускане на Националното събрание, което отприщи настоящата политическа криза във Франция, няма да има кого да обвини: всичко ще бъде негово собствено дело.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail