Мъск поиска закриване на рупорите на либералите Свободна Европа и Гласът на Америка

Илон Мъск поиска закриване на рупорите на либералите „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“.

Известният предприемач и технологичен визионер Илон Мъск отново предизвика разгорещени дебати, като се обяви срещу американското финансиране на медийни организации като „Гласът на Америка“ (VOA) и „Радио Свободна Европа“ (RFE).

В своя публикация в социалната платформа X на 9 февруари, Мъск заяви, че тези институции вече са изживели времето си и не представляват нищо повече от „радикални леви фанатици, които си говорят сами, докато харчат 1 милиард долара от парите на американските данъкоплатци“.

Мъск изрази подкрепа за коментар на Ричард Гренел, който е президентски пратеник на САЩ за специални мисии и също така дългогодишен критик на държавното финансиране на тези медии. Гренел подчерта, че VOA и RFE са остарели и ненужни структури, които разхищават публични средства, без да предлагат реална стойност. Според него, тяхната роля в световния медиен пейзаж е силно намалена и не оправдава огромните финансови разходи.

Аргументите на Илон Мъск срещу държавното финансиране на медиите

Мъск отдавна се противопоставя на всякаква форма на държавно субсидиране на медийни организации, тъй като според него това води до политическа зависимост и изкривяване на информацията.

Мъск отдавна се противопоставя на всякаква форма на държавно субсидиране на медийни организации, тъй като според него това води до политическа зависимост и изкривяване на информацията. Той нееднократно е заявявал, че свободата на словото не трябва да зависи от държавни институции, които определят редакционната политика на дадени издания.

В тази връзка, Мъск вече предприе стъпки за ограничаване на федералните плащания към влиятелни медии като Politico, Associated Press и The New York Times, които според него също разчитат на публично финансиране.

Неговите виждания са в пълно съзвучие с политиката на администрацията на Доналд Тръмп, която също подкрепя драстично намаляване или пълно премахване на държавната субсидия за тези медийни организации

Неговите виждания са в пълно съзвучие с политиката на администрацията на Доналд Тръмп, която също подкрепя драстично намаляване или пълно премахване на държавната субсидия за тези медийни организации. В качеството си на ръководител на Департамента за държавна ефективност (DOGE), Мъск работи за премахването на неефективните разходи в държавния бюджет, като VOA и RFE са сред основните му мишени.

Историческият контекст на „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“

Медията „Гласът на Америка“ е създадена през 1942 г. и е най-голямата международна медийна мрежа, финансирана от правителството на САЩ. По последни данни от 2022 г., тя разполага с 961 служители и годишен бюджет от 267,5 милиона долара. Основната й мисия исторически е била да разпространява информация в страни с ограничен достъп до свободни медии, но в днешни условия Мъск и Гренел поставят под въпрос нейната необходимост.

„Радио Свободна Европа“ е основано през 1949 г. и първоначално е било насочено към страните от съветския блок. Днес работи на 27 езика в 23 държави, като оперира 21 местни бюра и има над 2000 служители по света. В България „Свободна Европа“ е излъчвала от 1950 до 2004 г., а през 2019 г. беше възстановена като дигитална платформа. Въпреки това, нейното влияние в съвременния медиен свят е силно намаляло.

Общият бюджет на Американската агенция за глобални медии, която финансира тези медии, възлиза на 950 милиона долара годишно – сума, която според Мъск може да бъде използвана за много по-полезни цели.

Политическите последствия и бъдещите действия

Призивът на Мъск за закриване на VOA и RFE предизвика сериозна реакция в американските политически среди.

Призивът на Мъск за закриване на VOA и RFE предизвика сериозна реакция в американските политически среди. Докато консервативните кръгове и администрацията на Тръмп подкрепят идеята, демократите виждат в нея атака срещу независимата журналистика. Те настояват, че тези медии са важни за информационното влияние на САЩ по света, особено в региони, където свободното слово е под натиск.

Мъск, от своя страна, продължава да твърди, че американските данъкоплатци не трябва да финансират медийни организации, които според него вече не изпълняват основната си мисия и не допринасят за демократичния дискурс. Той настоява, че ако тези медии имат реална аудитория, то те трябва да могат да се самофинансират чрез реклами и дарения, без да се разчита на федералния бюджет.

В бъдеще можем да очакваме засилване на натиска срещу тези медийни организации, особено ако администрацията на Тръмп предприеме конкретни стъпки за намаляване на техния бюджет или за пълното им закриване. Засега дебатът продължава, но позицията на Илон Мъск е ясна: държавното финансиране на медии няма място в едно свободно общество.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ