Маслото и сиренето са абсолютни рекордьори по поскъпване, като за 10 години са удвоили цената си.

Това показва сравнение на стойностите на основните храни през миналата седмица и през същия период на 2015 г. в Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. При сравнението са използвани цените на 27 стоки преди 10 години и сега.

В топ 10 на най-поскъпналите храни са репичките, които от 0,38 лв. за връзка са скочили на 0,93 лв., което е увеличение със 145 на сто. Маслото заема второ място, като цената му е скочила от 1,38 лв. за пакетче от 125 грама на 3,20 лв. в момента, като увеличението е със 131%, пише „Телеграф“. Двойно повече сега струват картофите и сиренето. При тези две стоки цените са скочили съответно със 122 и 112%. Според данните на комисията преди едно десетилетие кило сирене се е продавало за 5,42 лв., а в момента средната му цена на едро е 11,37 лв. за кило. Пресните картофи в момента вървят по 3,83 лв. за кило, а преди са стрували по 1,36 лв.

Българинът традиционно слага на трапезата си свинско месо. Въпреки че то е един от най-евтините продукти, цената му за 10 години се е повишила с 40%. През 2015 г. на едро се е търгувало за 7,40 лв. за кило, а в момента цената му е 10,30 лв. В големите вериги магазини обаче може да се купи и за под 7 лева за кило, основно вносна продукция.

В топ 10 са още яйцата, които са поскъпнали с 89 на сто и в момента се продават по 0,34 лв. за брой размер М. Значително е нараснала и цената на кашкавала – 78 на сто. Преди десетилетие българинът е плащал средно 10,42 лв. за кило кашкавал, а в момента цената му стига 18,56 лв. Брашното пък е скочило със 72 на сто, а лещата – със 78 на сто. Лукът също е сред стоките с най-голям ръст, като цената му е скочила с 87 на сто.

При плодовете в топ 10 се нареждат портокалите, които се продават със 78% по-скъпо, а при зеленчуците най-голям скок има при зелето, което върви по 1,91 лв. за кило, а преди 10 години се е продавало за 0,85 лв.

От 27 основни хранителни стоки при 17 цените са скочили с повече от 50% за период от 10 години. Според НСИ инфлацията за периода май 2015 г. до април 2025 г. е 49,2 на сто, което показва, че потребителските цени са се повишили с близо 50 на сто.

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Съединените щати ще наложат директно мито от 50% върху всички вносни стоки от Европейския съюз, считано от 1 юни 2025 г.

Това решение, оповестено чрез официално изявление в неговата социална мрежа Truth social, бележи нова фаза в конфронтацията между Вашингтон и Брюксел и връща в центъра на глобалния дебат въпроса за търговския протекционизъм.

„С Европейския съюз, който беше създаден с основната цел да се възползва от предимствата на САЩ в областта на ТЪРГОВИЯТА, се работи много трудно. Техните мощни търговски бариери, данъци върху данъка върху добавената стойност, смешни корпоративни санкции, непарични търговски бариери, парични манипулации, несправедливи и неоправдани съдебни дела срещу американски компании и други, доведоха до търговски дефицит със САЩ от над 250 000 000 USD годишно, което е напълно неприемливо. Разговорите ни с тях не водят до нищо! Ето защо препоръчвам въвеждането на преки 50-процентни мита за Европейския съюз, която да влезе в сила на 1 юни 2025 г. Няма да има мита, ако продуктът е построен или произведен в Съединените щати.”, заяви Тръмп.

Мярката се вписва в последователната политика на президента Тръмп за възстановяване на американската индустрия и защита на националната икономика от това, което той нарича „хищнически търговски практики“ от страна на чужди блокове и държави. Анализатори отбелязват, че това е най-драстичната антиевропейска търговска стъпка в последните десетилетия и вероятно ще предизвика ответни действия от Брюксел.

По време на първия си мандат (2017–2021), Тръмп вече наложи мита върху стомана, алуминий и редица промишлени продукти от Европа, което доведе до сериозни търкания в трансатлантическите отношения. След завръщането си в Белия дом през 2025 г., президентът ясно сигнализира, че възнамерява да възобнови твърдия икономически курс спрямо международните търговски партньори.

От страна на Европейския съюз все още няма официален отговор, но неофициални източници от Брюксел коментират, че се подготвя реципрочен пакет от мита и санкции, който ще засегне американския износ на земеделски, автомобилни и технологични продукти. Възможно е също ЕС да сезира Световната търговска организация.

Търговският обмен между ЕС и САЩ надхвърля 1 трилион долара годишно. Подобна ескалация може да доведе не само до икономически щети, но и до политическо напрежение в рамките на НАТО и други съюзи, предупреждават експерти.

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

След масовото пушене във влака, друг малоумен френски министър на правосъдието Жералд Дарманен предложи премахване на плащанията кеш,

лужейки, че цифровите плащания – включително криптовалутите – са много по-лесни за проследяване от физическите пари и ще помогнат на властите да се борят с трафика на наркотици и други престъпни дейности.

Дарманен заяви в Сената, че „голяма част от ежедневната престъпност и дори престъпните мрежи разчитат на пари в брой“ и заяви, че „краят на парите в брой ще попречи на създаването на пунктове за търговия с наркотици“.

Дарманин, който преди това ръководеше публичните финанси като министър на публичните действия и сметките, призна, че забраната на парите кеш няма да премахне търговията с наркотици, но настоя, че „след като парите са проследими“, става „по-сложно“ както за потребителите, така и за дилърите да избягат от финансовия надзор.

#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/sFouWBkFFl

— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 14, 2025

Правосъдният министър заяви, че престъпните групи вероятно ще преминат към използване на криптовалути вместо пари в брой, но твърди, че това ще бъде напредък, тъй като „криптовалутите често са по-лесни за проследяване“ поради блокчейн записите и новите правила на ЕС за наблюдение на транзакциите. Съгласно новата директива на Европейския съвет, която ще влезе в сила през следващата година, доставчиците на криптоактиви ще бъдат задължени да събират и споделят данни за подателите и получателите с данъчните власти, като така на практика се прекратяват анонимните криптопреводи в рамките на блока.

Предложението за забрана на физическите пари вероятно ще срещне съпротива от френската общественост, която продължава да ги разглежда като жизненоважен инструмент за поверителност. Проучване от 2024 г. на Banque de France установи, че докато картовите плащания вече са доминиращи (използвани от 62% от анкетираните), 60% все още смятат достъпа до пари в брой за „важен или много важен“. Респондентите посочват анонимността (40%), незабавното уреждане (37%) и по-добрия контрол върху разходите (31%) като ключови предимства на физическите пари.

РАЗВИВАЩ СЕ СКАНДАЛ: Макрон, Стармер и Мерц, заснети на видео при завръщането им от Киев. На масата има торбичка с бял прах. Макрон бързо я прибира в джоба си, Мерц скрива лъжичката. Не е дадено обяснение. Зеленски, известен ентусиаст на кокаина, току-що ги е приютил. И тримата… pic.twitter.com/1u5XarzBSY

— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 11, 2025

Критиците предупреждават, че пълната забрана на парите в брой може да породи опасения за финансово наблюдение и да подкопае личните свободи. Дарманен призна тези опасения, но заяви, че незаконното парично обращение представлява по-голям системен риск. „Добре е, че наблюдаваме нотариусите, банките и недвижимите имоти“, каза той, „но е време да разгледаме паралелни парични вериги, които заобикалят официалната икономика“.

Ограниченията върху паричните операции във Франция и в целия ЕС вече бяха затегнати през последните години. Във Франция всяко плащане в брой над 1 000 евро към професионална организация е забранено и се наказва с глоба до 5%, освен ако лицето няма банкова сметка или друго средство за цифрово плащане. За сделки между частни лица таванът е 1 500 евро, освен ако страните не подпишат писмен договор с трите имена и данни за контакт, според насоките на Министерството на финансите на Франция.

На равнище ЕС Европейският парламент прие директива, с която се слага таван от 10 000 евро на паричните транзакции за целия блок от 2027 г. Според Европейската комисия целта е да се затворят вратичките, които позволяват на престъпните групи да прехвърлят големи суми анонимно, но критиците на цифровите плащания твърдят, че те ще дадат власт на правителствата и Брюксел за още по голям контрол над гражданите.

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ