Тръмп се надява срещата на върха на НАТО да бъде по-спокойна от последните дни на конфликта в Близкия изток.
„Отивам на срещата на върха на НАТО, където най-лошият сценарий ще бъде много по-спокоен от това, през което току-що преминах с Израел и Иран. Очаквам с нетърпение да се срещна с всичките си много добри европейски приятели и други. Надявам се, че можем да постигнем много.“
Когато лидерите на НАТО се срещнат в Хага във вторник, Иран вероятно ще бъде на дневен ред – но слонът в стаята ще бъде Русия. Срещата на върха е по същество предназначена да избегне дразненето на Доналд Тръмп и всякакви съмнения относно неговите решения или действията на САЩ в Иран ще бъдат приглушени. Обявеното прекратяване на огъня с Иран, ако се спази, би могло да помогне за облекчаване на напрежението, пише вестникът.
Официално срещата на върха е за увеличаване на военните разходи и това е, което Тръмп изисква от съюзниците си. Той обаче не казва за какво точно трябва да бъдат изразходвани тези средства. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте е убеден, че целта е очевидна – сдържане на Русия, която вече води война с Украйна.
В алианса обаче няма пълно единство по този въпрос.Тръмп, макар и да изразява раздразнение от действията на Путин, не е наложил санкции на Русия и продължава да избягва директното ѝ обвинение в агресия. Той също така омаловажава Зеленски и се стреми да поднови отношенията с Москва.
Миналата седмица, на срещата на върха на Г-7 в Канада, Тръмп си тръгна преждевременно, отмени среща със Зеленски и отново изрази недоволство от изключването на Русия от групата.Очаква се посещението на Тръмп в Хага също да бъде кратко – по-малко от ден.
Първоначално беше планирано да се одобри нова стратегия на НАТО спрямо Русия, но по настояване на Вашингтон тази точка беше изключена – за да не се дразни Тръмп.Също така беше отменено заседание на Съвета НАТО-Украйна на ниво лидери – поради амбивалентното отношение на Тръмп към Зеленски. Въпреки това, среща на министерско ниво все пак ще се проведе.
Основната цел на Рюте на предстоящата среща на върха е да покаже единството на НАТО и да осигури „победа“ за Тръмп. Въпреки това, все още има разногласия сред съюзниците. Унгарският премиер Виктор Орбан, словашкият президент Роберт Фицо и самият Тръмп се застъпват за добри отношения с Русия, смятат, че войната в Украйна прави НАТО по-уязвим, и призовават за харчене на пари за защита на собствените територии, а не за борба с Русия.
Зеленски едва ли ще напусне Хага с чувство за мощна подкрепа, заключава авторът на статията.И той цитира като пример изявленията на бившия посланик на САЩ в ОССЕ Майкъл Карпентър:
„Въпросът е дали Зеленски ще почувства, че алиансът е зад него. Или ще му се струва, че НАТО просто внимателно го е заобиколил, без да му е оказал реална подкрепа.“
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.
Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.
Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.
Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.
Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.
Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.
Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.
Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.
Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.
В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.
В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.
Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.
По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.
Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.
Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.
Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.
Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.
В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.
Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.
Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.
В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.
Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.
Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.
След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.
Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.
В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.
Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.
Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.
Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.
Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.
Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.
Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.
Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.