ЗАКОН

Прокурор е подал сигнал срещу Сарафов за покриването на далаверата „Хемусгейт“

Разследване на АКФ вади скандални факти, свързани с осуетяването на съдебния процес и потулването на случая.

Миналата седмица президентът напомни за аферата „Чували с пари“, свързана с магистрала „Хемус“, атакувайки отново лидера на ГЕРБ мошенника Борисов. А днес бившия зам.-министър на правосъдието Андрей Янкулов публикува ново свое разследване, което вади скандални факти за развитието и по-скоро за потулването на случая от страна на прокуратурата.

От него става ясно, че прокурор е подал сигнал дори срещу и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов заради логични подозрения, че той стои зад осуетяването на съдебния процес. Става въпрос за Ивайло Занев от Софийска градска прокуратура, който през ноември 2023 г. е отстранен от разследването на казуса, станал известен като „Хемусгейт“ – малко преди да внесе обвинителен акт от 400 страници в съда.

Впоследствие той оспорва отстраняването си пред всички институции в прокуратурата и дори сигнализира за престъпления, евентуално извършени от и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов и други прокурори във връзка с разследването. Системата на наказателно правосъдие обаче не реагира по никакъв начин, а обвинителният акт, който Занев подготвя, така и не достига до съдебна зала.

„Казусът е христоматиен пример не само за това как прокуратурата се проваля в ключовите разследвания на мащабни корупционни схеми, но и как институциите остават слепи и глухи при сигнали срещу високопоставени длъжностни лица.

Вярваме, че е в обществен интерес по този казус да има пълна прозрачност. Затова днес публикуваме информация за липсата на институционална реакция от страна на Върховния касационен съд (ВКС) и СГП по твърденията на прокурор Ивайло Занев, които уличават високопоставени прокурори.

Ще публикуваме и детайлна информация за това какво точно е установил прокурор Занев в хода на разследването по „Хемусгейт“, коментира Андрей Янкулов.

През октомври 2023 г. Занев приключва работата си по обвинителен акт срещу деветима обвиняеми по финализираното разследване, което установява схема за евентуално присвояване и изпиране на около 55 млн. лв. Средствата са авансово платени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Агенция „Пътна инфраструктура“ и преведени чрез държавната фирма „Автомагистрали“ ЕАД към частни компании чрез незаконосъобразни инхаус процедури. Огромна част от парите са изтеглени в брой и безследно изчезват.

Месец по-късно, когато обвинителният акт трябва да бъде внесен в съда, Занев и другите двама наблюдаващи прокурори по производството внезапно са отстранени. Решението е на тогавашния зам.-апелативен прокурор и настоящ временен градски прокурор на София Емилия Русинова. Името ѝ е свързвано с „Осемте джуджета“, където според свидетелство на Любена Павлова, Русинова редовно е получавала пари и задачи от бившия ѝ съпруг Петьо Петров–Еврото.

Тримата прокурори оспорват отстраняването си, но възраженията им не са уважени от прокурор от Върховна касационна прокуратура (ВКП) и зам.-главния прокурор Мария Павлова.

На 6 ноември 2024 г. Ивайло Занев подава сигнал до специалния прокурор по разследване на главния прокурор и заместниците му Даниела Талева, с копие до председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Той иска проверка за евентуално извършени престъпления като подкуп или действия против правосъдието от и.ф. главния прокурор и/или прокурори от ВКП, Апелативна прокуратура-София и СГП, свързани с надзора върху разследването по „Хемусгейт“.

Причината са поредица от събития по делото: Занев е отстранен, а новият екип прокурори прекратява наказателното производство срещу част от обвиняемите и се издига кариерно. Занев заявява, че действията на новия екип потвърждават подозрението му, че отстраняването му е целяло да „се осуети наказателното преследване спрямо част от обвиняемите лица и за част от престъпленията, и да се забави максимално дълго внасянето на разследването в съда и то вероятно само с обвинение/я спрямо онези лица, за които може да се предположи, че са имали по-второстепенна/периферна, изпълнителска роля в реализирането на схемата“.

„Фактът, че сигналът идва от прокурор, който разполага със задълбочени и конкретни знания не само за конкретното разследване, но и за практиките в прокуратурата въобще, изисква сериозна институционална реакция. Особено значимо е, че Занев официално сигнализира срещу главния прокурор – постъпка без аналог в изключително йерархичната система на прокуратурата“, коментира Андрей Янкулов.

Сезираните институции по същество отказват да реагират по сигнала. На 30 януари 2025 г. зам.-председателят на ВКС Лада Паунова, която трябва да извърши първоначалната преценка дали сигналът на Занев трябва да се изпрати на специалния прокурор или е явно необоснован, го препраща към СГП, аргументирайки се с липса на конкретни данни за съпричастност на Сарафов. Докато Паунова за три месеца достига до заключението, че прокурор Занев не излага нищо повече от необосновани твърдения, прокурор Йордан Петров от СГП, който в този период традиционно се произнася по преписките за престъпления от магистрати, прави същата преценка за два дни и отказва разследване, определяйки сигнала като „съмнения, внушения и предположения“.

„За страничен наблюдател е трудно да каже категорично дали наказателното преследване по „Хемусгейт“ е осуетено. Но трябва да се признае, че за това има сериозни индикации – като например смяната на екипа наблюдаващи прокурори, непосредствено след като разследването е приключено, последвана от сваляне на част от обвиненията и скоростно кариерно израстване на някои от новите наблюдаващи прокурори“, добавя Янкулов.

Въпреки че досъдебното производство е приключено още през 2023 г., през следващите близо две години по него няма никакво известно движение. Едва през юни 2025 г. излиза информация, че делото е разделено – процесуален похват, често използван за „смачкване“ на чувствителни казуси – а част от обвиненията за длъжностно присвояване са свалени.

„Публичният интерес изисква прозрачност – защото става дума не просто за това, че от строежа на магистрала „Хемус“ са източени милиони, а за начина, по който се работи по ключови дела в българското правосъдие“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд. (Фондът юридически представлява неправителствена организация, която през последните години направи значими разследвания, свързани с корупция на най-високо ниво в държавата и съдебната система – б.р.)

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 455

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия закон корупция политика

Up Next

Главният прокурор на ЕС: Европа губи милиарди от данъчни измами и корупция

Don't Miss

Язовир ”Жребчево” пресъхва, нивото му е под 19%

ЗАКОН

ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.

„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.

Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.

„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“

По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.

„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“

Според него тази промяна трябва да започне незабавно.

„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“

Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.

„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“

Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.

„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“

По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.

„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“

Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.

„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“

Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.

„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“

Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.

„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“

Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“

Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.

„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“

Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.

„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“

Величков изрази очакване за съвместни действия.

„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“

Той засегна и темата за президентските избори.

„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“

Post Views: 7

ЗАКОН

Съпругата на Божков осъди прокуратурата

Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата

Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.

Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.

Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.

Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.

Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.

В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.

Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.

Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.

Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.

Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.

Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.

Иск и предходни дела

Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.

Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.

Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.

Post Views: 7

ЗАКОН

ВСС фалшиви дипломи, двойкаджии, смотани послушковци, корупция

ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?

Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.

„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.

По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.

За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.

„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.

Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.

От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.

„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.

Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.

Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.

Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.

Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.

Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ