България не се е възползвала от правото си да не приема мигранти и да не плаща за тях като „страна, изправена пред значителна миграционна ситуация“, става ясно от публикация на германския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
Според новия Пакт за миграция и убежище всички държави от ЕС трябва да допринесат пропорционално на населението и общия си БВП за облекчаване на тежестта върху държавите, считани за „под миграционен натиск“, разположени предимно в Южна Европа. Този солидарен механизъм означава, че или държавата членка приема изпратените й мигранти, или плаща глоба от 20 000 евро за всеки отказан мигрант/бежанец.
Испания, Италия, Гърция и Кипър бяха определени като „под миграционен натиск“ от Европейската комисия в първия й годишен доклад за убежището и миграцията, представен на 11 ноември.
Тези страни се сблъскаха с „непропорционално ниво“ на пристигащи мигранти миналата година, включително спасените в морето.
Следователно Испания, Италия, Гърция и Кипър ще се възползват през 2026 г. от солидарността на други държави членки на ЕС,която може да се изрази чрез преместване на търсещи убежище на тяхна територия или чрез финансово участие, т.е. други държави от ЕС ще трябва да приемат част от бежанците или ако откажат да ги приемат на своя територия, ще трябва да плащат издръжката им в друга страна-членка.
Втора група държави са класифицирани като „изправени пред значителна миграционна ситуация“: България, Чехия, Естония, Хърватия, Австрия и Полша. Те все още са задължени да предоставят солидарна помощ, но могат да поискат освобождаване от своите квоти, което трябва да бъде сертифицирано от Комисията и одобрено от другите държави-членки. Именно това не е направило българското правителство, въпреки че е имало право.
Европейската комисия (ЕК) изрично признава, че България има право на изключение, коментира Стефчо Станев – юрист, специализирал право на ЕС, международно търговско и инвестиционно право в Маастрихт. От данните на ЕК е ясно защо България е получила такъв статут:
– близо 10 000 молби за международна закрила за една година;
– 20% от тях – непридружени непълнолетни (второ място в ЕС спрямо БВП и население);
– над 21 000 нови регистрации за временна закрила само за периода юли 2024 – юни 2025 г.
„Тихомълком, използвайки политическата буря за прикритие, продажният политически анти-елит е взел решение да не се възползва от уникалния шанс поне веднъж някой доклад да в наша полза, от което да се спестят пари и социално напрежение. С оглед на възможен край на войната в Украйна и създадения вече прецедент този ход е национално предателство, за което ще плащат идните поколения“, коментира анализаторът.
Няма формален отказ, но има въздържане от упражняване на изключението. Резултатът е еднакъв.
За разлика от България четири държави от ЕС обявиха отказ да приемат мигранти и да се подчинят на Брюксел. Полша, Унгария, Словакия и Чехия заявиха, че няма да участват в квотна система и са готови да оспорят решенията на Европейската комисия за бежанците. „Полша няма да приема мигранти по Пакта за миграция. Нито пък ще плащаме за това“, написа Туск в социалната мрежа X малко след представянето на доклада.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Не бе, няма инфлация : Потребителската кошница вече струва 59 евро
“Чудо” се е случило само с краставиците, поевтинели са с 20%.
През тази седмица потребителската кошница достигна до цена 59 евро, показват данните на Държавната комисия за стокови борси и тържища.
С над 12% поскъпват картофите за седмица, по-сериозно увеличение има още при зелената салата, червените чушки и ориза.
С над 20 на сто цената на краставиците е по-ниска, а с над 19 – на доматите. Намаление има на цените на едро на тиквичките и прясното мляко.
През седмицата най-евтино килограм захар се продаваше в Добрич, а най-скъпо в Пловдив. Сериозно вариране имаше в цените на кашкавала и каймата. Докато Кашкавал тип Витоша в София можеше да се намери за под 6 евро, в Пловдив цената му достигаше почти 13 евро.
Радев ще уволнява масово чиновници за да има пари за война и фашистка Украйна
Експерт: Идват големи съкращения в държавния апарат и намаляване на заплатите
Международният анализатор Валентин Кардамски прогнозира тежки икономически съкращения в България и мащабни геополитически промени. В интервю в предаването „Извън сценария“ по Евроком той коментира безапелационната победа на Румен Радев и състоянието на световните институции.
Кардамски посочи, че резултатът от изборите не е случаен, а закономерност. Анализаторът отбеляза, че между 750 и 800 хиляди души съзнателно са гласували за новия премиер. Сега на неговите плещи пада задачата да реорганизира държавата на фона на демографска и финансова криза.
На фона на данните на Националния статистически институт, че всеки пети българин живее под прага на бедност, Кардамски обяви, че страната вече е в процедура по свръхдефицит.
Той предупреди, че предстоят сериозни съкращения в държавния апарат и намаляване на заплати.
Предстои ни сериозно затягане на коланите , което ще се усети до края на годината, обяви Кардамски.
Анализаторът разкритикува финансовата политика на предходните правителства и добави, че въвеждането на еврото ще донесе повече негативи, отколкото ползи за България.
Относно оттеглянето на Борислав Сарафов от поста изпълняващ функциите главен прокурор, анализаторът коментира, че магистратът е бил принуден да подаде оставка.
Радев ще трябва да реже от парите на съдиите и полицаите
Правителството ще влезе в ситуация, в която ще трябва да мисли за реформи в публичния сектор.
Няма ресурс, няма буфер в бюджета и това е една от причините да се трупат резерви и излишъци. Евентуалното ново правителството на Румен Радев ще трябва да се сблъска с икономическите реалности да раздава пари, който пръв почука на вратата.
Това заяви икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов пред ТиВи.
Според него инструментите за развитието на икономиката трябва да бъдат насочени към това да бъдат събрани повече пари в бюджета.
Той смята, че правителството ще влезе в ситуация, в която ще трябва да мисли за реформи в публичния сектор.
Лъчезар Богданов посочи, че
правителството ще трябва да мисли за орязване на разходите в съдебната система, полицията и прокуратурата.
“Това са сектори, за които няма обществено доверие. Голяма част от гражданите искат срещу това, което плащат да получават добра публична услуга, а от съдебната система, полицията и прокуратурата явно това не се случва”, коментира икономистът от ИПИ.
Според него новото правителство няма да има алтернатива освен да реже разходи.
Лъчезар Богданов допълни в заключение, че реформите за разходите в публичната сфера са безалтернативни и ще трябва да бъдат направени.