Цената на електроенергията за бизнеса в България и Румъния отново достигна най-високи стойности в Европа. Двете държавите ще продават най-скъп ток с цена от 276,50 евро/мВч на пазарния сегмент „ден напред“ за доставка на 22 януари, показват данни на energyineu.com.
На второ място след България и Румъния се нарежда Унгария с цена от 246.5 евро/мВч. Трета е Хърватия с цена от 220.34 евро, следвана от Австрия – с 219,08 евро и Словения – с 205,25 евро/кВч.
Цената в Централа и Западна Европа е значително по-ниска, отколкото в източната част на континента. По-високите цени в тази част на Европа заради дефицит, породен от износ за Украйна, категорично се отрича от фактчекърите, включително българските, които неуморно маркират като фалшива новина и дезинформация всякаква връзка с Украйна, макар че енергийната й инфраструктура е силно разрушена и внася ток от съседни държави.
Макар цената в останалите части на Европа да е по-ниска, средната за континента продължава да бъде висока. Проблемът с цените на промишлената енергия в Европа вече не е временен шок от енергийната криза от 2022 г. Въпреки стабилизирането на пазарите на едро разходите за електроенергия за промишлеността остават по-високи от тези, които плащат световните конкуренти, което оформя инвестиционните решения и оказва натиск върху енергоемките сектори.
Според доклад на Bruegel през 2023 г. цените на електроенергията за промишлеността в ЕС са били с около 158% по-високи,отколкото в Съединените щати, разлика, която оттогава е намаляла незначително, което подчертава трайното въздействие на енергийния шок, предизвикан от войната в Украйна.
Тази оценка е подкрепена от дългосрочно икономическо моделиране. Анализ, поръчан от BusinessEurope и проведен от Compass Lexecon, разкрива, че разходите, свързани с енергията и климата, са на път да окажат значително влияние върху конкурентоспособността на европейската промишленост далеч след настоящото десетилетие, дори при сценарии, при които енергийният преход напредва по план, освен ако настоящите политически настройки не бъдат преразгледани.
Подобна прогноза се появява и в последния доклад на Еврокомисията за цените и разходите за енергия в Европа. В него се отбелязва, че макар цените на едро на електроенергията и газа да са паднали рязко от пиковете си през 2022 г., цените на дребно за промишлеността остават доста над нивата отпреди кризата, около два до четири пъти по-високи от тези, с които се сблъскват ключовите търговски партньори.
Тези повишени разходи тежат най-много върху сектори като произвиодство на стомана, алуминий, химикали, стъкло и хартия. Покачващите се цени на електроенергията свиват маржовете, намаляват оперативните нива и в някои случаи водят до затваряне на производствени единици. Рискът се простира отвъд краткосрочните загуби на производство, заплашвайки индустриалните екосистеми, изградени около квалифицирана работна ръка, вериги за доставки и технологично ноу-хау.
Този натиск съвпада с нарастващите усилия на ЕС за намаляване на стратегическите зависимости в области като критични суровини, чисти технологии и отбрана, където разходите за енергия пряко влияят върху жизнеспособността на вътрешния промишлен капацитет.
Въпросът придоби политическа подкрепа в Брюксел, където политиците все по-често разглеждат високите цени на енергията като предизвикателство за конкурентоспособността, а не като временен пазарен дисбаланс, коментира Euractiv.
Същевременно сравнителните данни сочат за нарастващи различия в самия ЕС.Цените на електроенергията за промишлеността варират значително в различните държави членки, което отразява разликите в енергийните миксове, мрежовите разходи, данъчното облагане и националните схеми за подпомагане – което засилва опасенията относно неравностойните конкурентни условия в рамките на единния пазар.
Още по темата:
Гръцкият премиер: Увеличеният износ на електроенергия за Украйна доведе до скок на цените в Югоизточна Европа Георгиос Стасис: Токът в Югоизточна Европа ще продължи да бъде скъп в сравнение с Централна и Западна Европа заради Украйна Украинска фирма купува активно български ток, но данните са „поверителни“
Не бе, няма инфлация : Потребителската кошница вече струва 59 евро
“Чудо” се е случило само с краставиците, поевтинели са с 20%.
През тази седмица потребителската кошница достигна до цена 59 евро, показват данните на Държавната комисия за стокови борси и тържища.
С над 12% поскъпват картофите за седмица, по-сериозно увеличение има още при зелената салата, червените чушки и ориза.
С над 20 на сто цената на краставиците е по-ниска, а с над 19 – на доматите. Намаление има на цените на едро на тиквичките и прясното мляко.
През седмицата най-евтино килограм захар се продаваше в Добрич, а най-скъпо в Пловдив. Сериозно вариране имаше в цените на кашкавала и каймата. Докато Кашкавал тип Витоша в София можеше да се намери за под 6 евро, в Пловдив цената му достигаше почти 13 евро.
Радев ще уволнява масово чиновници за да има пари за война и фашистка Украйна
Експерт: Идват големи съкращения в държавния апарат и намаляване на заплатите
Международният анализатор Валентин Кардамски прогнозира тежки икономически съкращения в България и мащабни геополитически промени. В интервю в предаването „Извън сценария“ по Евроком той коментира безапелационната победа на Румен Радев и състоянието на световните институции.
Кардамски посочи, че резултатът от изборите не е случаен, а закономерност. Анализаторът отбеляза, че между 750 и 800 хиляди души съзнателно са гласували за новия премиер. Сега на неговите плещи пада задачата да реорганизира държавата на фона на демографска и финансова криза.
На фона на данните на Националния статистически институт, че всеки пети българин живее под прага на бедност, Кардамски обяви, че страната вече е в процедура по свръхдефицит.
Той предупреди, че предстоят сериозни съкращения в държавния апарат и намаляване на заплати.
Предстои ни сериозно затягане на коланите , което ще се усети до края на годината, обяви Кардамски.
Анализаторът разкритикува финансовата политика на предходните правителства и добави, че въвеждането на еврото ще донесе повече негативи, отколкото ползи за България.
Относно оттеглянето на Борислав Сарафов от поста изпълняващ функциите главен прокурор, анализаторът коментира, че магистратът е бил принуден да подаде оставка.
Радев ще трябва да реже от парите на съдиите и полицаите
Правителството ще влезе в ситуация, в която ще трябва да мисли за реформи в публичния сектор.
Няма ресурс, няма буфер в бюджета и това е една от причините да се трупат резерви и излишъци. Евентуалното ново правителството на Румен Радев ще трябва да се сблъска с икономическите реалности да раздава пари, който пръв почука на вратата.
Това заяви икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов пред ТиВи.
Според него инструментите за развитието на икономиката трябва да бъдат насочени към това да бъдат събрани повече пари в бюджета.
Той смята, че правителството ще влезе в ситуация, в която ще трябва да мисли за реформи в публичния сектор.
Лъчезар Богданов посочи, че
правителството ще трябва да мисли за орязване на разходите в съдебната система, полицията и прокуратурата.
“Това са сектори, за които няма обществено доверие. Голяма част от гражданите искат срещу това, което плащат да получават добра публична услуга, а от съдебната система, полицията и прокуратурата явно това не се случва”, коментира икономистът от ИПИ.
Според него новото правителство няма да има алтернатива освен да реже разходи.
Лъчезар Богданов допълни в заключение, че реформите за разходите в публичната сфера са безалтернативни и ще трябва да бъдат направени.