Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство.

Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб.

Името на стратегията: Gender- Mainstreaming.

Главната идеоложка на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет й присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 г. заема катедрата по философия „Хана Аренд” в European Graduate School в Швейцария. Един посредствен ум не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие.

Джудит Бътлър е лесбийка. Очевидно тя усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. Опитът на лесбийка, която приема ту мъжка, ту женска роля, изглежда определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът й са женски и биват разпознати от всеки като женски.

Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity излезе в превод на немски през 1991 г. в издателство „Зуркамп”.

Това е основополагащото произведение на джендър идеологията.

Това пише в книгата си Габриеле Куби в своята книга „Глобалната сексуална революция”,

Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето).

Откъс от книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция”, публикуван в списание “Християнство и култура” през 2015г.

Габриеле Куби

***

От феминизъм към джендър идеология

“С отричането на природата в човека се обърква и става непрозрачна не само целта на външното овладяване на природата, но и целта на собствения живот. В мига, в който човекът изолира от себе си съзнанието за самия себе си като някаква природа, стават невалидни всичките цели, заради които той живее.” Макс Хоркхаймер, Теодор В. Адорно

Борбата за равноправие

Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб. Името на стратегията: Gender- Mainstreaming. Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий.

Над 150 години продължава борбата на жените за равнопоставеност. Жените имат добри поводи да разклатят господстващите социални структури, защото отчасти и през ХХ век те не могат:

– да учат в гимназия или университет;

– да участват в избори;

– да си откриват банкова сметка;

– (или рядко могат) да упражняват професия;

– да заемат обществени длъжности и водещи позиции;

– да следват артистичното си призвание, без да са подложени на обиди.

Надмощието на мъжа бива оправдавано дори с теории, които представят жената като умствено ограничена. Срещу тези условия жените започват да се бунтуват през XIX век, понеже условията на производство са се променили и е изчезнала ролята на жената като грижеща се за голямо семейство. Първо образованите жени от средната класа призовават за равни права, организират се в християнски женски съюзи и се обявяват за защита на майчинството и семейството. Те не желаят борба между половете, не желаят разделяне на сексуалността от майчинството. Те желаят политически права, право на образование и по-добри социални условия. Днес в западния свят тези искания в голяма степен са изпълнени.

С комунистическия отпор срещу ранния капитализъм през XIX век възниква и социалистическо движение. Маркс и Енгелс подхващат женския въпрос и го изопачават в класов въпрос.

Енгелс настоява за:

1. премахване на семейството;

2. еднакво включване на мъжа и жената в работния процес;

3. обществено възпитание на децата.

Промяната към радикален феминизъм

До пълен преврат, дори до рухване на християнско-западния фундамент на обществото доведе борбата за „сексуално самоопределение” на жената чрез легализиране на предпазването от бременност и аборта. Симон дьо Бовоар е в основата на обрата към радикален феминизъм с прочутото си изречение: „Жена не се раждаш, а по-скоро ставаш”.

Последва забележителна динамика:

на унижението и обезценяването на мъжа от радикалния феминизъм мъжете отвърнаха с чувство за вина и доброволно отстъпление.

Вижте, сякаш казаха те, ние съвсем не сме толкова лоши, ние сме симпатични и чувствителни.

Ала лидерките на често еднополово ориентираните радикални феминистки не се задоволиха с това. Те заявиха, че ще извоюват още повече „равноправие” за жените. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките. Те воюваха за преобразуване на обществото, което окончателно ще го освободи от ненормалността, „деконструирайки” полярната полова идентичност на мъжа и жената и „принудителната хетеросексуалност”.

Деконструкция на половата полярност

За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Преди културно-революционната апроприация джендър беше невинен граматичен израз за рода на една дума – който в немския език може да бъде мъжки, женски и среден – и притежаваше чисто граматическо значение. Личността не трябва задължително да е жена, а човекът – мъж.

В пълния речник на Лангеншайд от 1978 г. джендър се превежда по следния начин:

1. лингв. пол: мъжки (женски и среден).

2. разг. и хуморист. (мъжки или женски) пол (човек).

Разговорното и хумористично определение за пол на човека сега получава задачата да конструира един социален пол, който да се мисли като независим от биологичния пол.

Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето).

Само какво начинание! Колко големи трябва да са бремето на страданието и копнежът по нормалност, за да искат те да подчинят неотменимите природни норми на произвола на човешката свобода във взимането на решения!

Вече е налице един проект, който отваря пред нехетеросексуалните възможността да изтласкат чрез активизъм проблемите със своята идентичност.

В „обществото” на активистите е добре дошла не само всяка сексуална ориентация и практика, тук можеха да се получат пари и власт:

пари текат в милионни потоци от кранчетата на ООН и ЕС към ЛГБТИ организациите, които ускоряват джендър мейнстрийма. (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални.) По-умните, академично образованите, получиха власт в международните организации, в университетите, медиите и съдилищата.

Подривната джендър теория на Джудит Бътлър

Главната идеоложка на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет й присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 г. заема катедрата по философия „Хана Аренд” в European Graduate School в Швейцария. Един посредствен ум не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие.

Джудит Бътлър е лесбийка. Очевидно тя усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. Опитът на лесбийка, която приема ту мъжка, ту женска роля, изглежда определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът й са женски и биват разпознати от всеки като женски.

Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity излезе в превод на немски през 1991 г. в издателство „Зуркамп”.

Това е основополагащото произведение на джендър идеологията.

Бътлър изпитва безпокойство от порядъка на пола и желае, както обяснява в предговора, да го докара до безпокойство. Нейният въпрос е: „Какъв е най-добрият начин да се внесе безпокойство в категориите на родовия пол, които поддържат родово-половата йерархия и принудителната хетеросексуалност? … Задачата на това изследване е да се центрира върху и да децентрира такива дефиниращи институции: фалогоцентризма и принудителната хетеросексуалност … успешно да разстройва строгите и йерархични сексуални кодове”.

За целите на подривността на съвременния ред на пола авторката постструкуралистка развива сложна теория, която, опакована в един философски изкуствен език, се стреми да разклати устоите на човешкия ред чрез подривно преозначаване и размножаване отвъд бинарната рамка на половите идентичности. Ако беше изказала своите схващания с прости думи, всеки би разбрал, че тя се е сбогувала с реалността, но тъй като обвива деструктивната си мисловна конструкция в сложна философска, трудно разбираема терминология, читателите и слушателите навеждат страхопочтително глави.

Джудит Бътлър казва:

„Биологичният пол” е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статистическо състояние на едно тяло, а процес, при който регулиращи норми материализират „биологичния пол” и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми”. (Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. С., Критика и хуманизъм, С., 2003. )

Преведено: изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват.

През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение” (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време.

В табуто върху кръвосмешението Бътлър вижда причина за фантазмата на половата идентичност като мъж или жена и причина за табуто върху хомосексуалността. Следователно то трябва да се премахне. Тя казва: „Табуто върху кръвосмешението е юридически закон, който едновременно забранява кръвосмесителните актове и конструира някакви родово-полово белязани субективности чрез механизма на принудителна идентификация… Табуто върху кръвосмешението не само забранява сексуалното съединяване на членове от една и съща родствена линия, но включва и табу върху хомосексуалността”.

Ако пол изобщо не съществува, тогава феминистките, които се борят за надмощието на жената, имат проблем. Или искат да разширят властта на жената за сметка на мъжа, или искат да премахнат половата полярност изцяло и да предоставят свободния избор на индивида. Бътлър осъзнава проблема и пита: „Каква нова форма на политика изплува, когато идентичността като обща почва вече не ограничава дискурса относно феминистката политика? … Дали феминистичната политика би могла да мине без субект в категорията „жена(и)”.

И макар тя да работи тъкмо в тази посока, успокоява сподвижничките си феминистки, че „е все така смислено стратегически или временно – да се позовеш на жените, за да издигнеш претенции, че ги представяш”.

Ала ликвидирането на половата идентичност е същинската цел, защото едва тогава индивидът ще се еманципира от диктатурата на природата, ще осъществи пълната свобода на избора и подлежащото на промяна по всяко време самоизмисляне. Само докато има жени, жените могат да бъдат потискани; само докато има „хетеросексуална принудителна нормалност”, могат да бъдат обособени „други форми на желанието”.

Бътлър критикува „фундационалисткото разсъждаване върху политиката на идентичността”. То било склонно да приеме, че най-напред трябва да е налице идентичност, за да могат да бъдат изработени политически интереси и след това да бъде предприето политическо действие. За Бътлър е другояче: „не е нужно да съществува някакъв „действащ зад действието”; „действащият” се конструира променливо във и чрез действието”.

Такова мислене води до твърдението, че съществуват не два, а четири пола според сексуалната ориентация. Следователно според Джудит Бътлър на всяка цена съществува идентичност, но тя не се определя от мъжката или женската битност, а от сексуалната ориентация дали човек е гей, лесбийка, би-, транс., интер- или по друг начин сексуален. Бътлър редуцира идентичността на човека, която се формира под многобройни въздействия, към които принадлежат неговите пол, семейство, култура и религия, до свободно избираема и променлива сексуална ориентация.

Семействата според Бътлър се определят вече не от брака и произхода, а чрез произволни актове на временна принадлежност. В паралелния свят на Бътлър децата не се зачеват, а се „проектират” („designed”) и се отглеждат с помощта на всякакви технически възможности като даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация.

Бътлър се смята за най-значимата теоретичка на куиър теорията. Както и джендър, куиър е дума, конфискувана за нови съдържания. Думата queer трябва да неутрализира зависимостта от понятия, които дори при отрицанието на хетеросексуалността все пак я предполагат, като лесбийски, гей, би- и транссек- суален. Куиър е просто всичко, което не е straight (нормален = хетеросексуален). Полярността на хетеро- и хомосексуалност трябва да бъде отстранена в полза на пълната отмяна на половата идентичност, защото едва тогава „хегемонията на принудителната хетеросексуалност” може да бъде напълно преодоляна и човек ще получи пълната свобода на самоизмислянето.

Нека отново потърсим съвет от речника на Лангеншайд. Тук думата queer e преведена по следния начин:

1. странен, необикновен, особен, чудат.

2. вулг. гаден, подъл, фалшив.

3. разг. съмнителен, подозрителен…

6. налудничав, смахнат.

7. пиян, педерастичен.

Странно, необикновено и особено в действителност е това, че тези начини на поведение и качества са добили статуса на внушителни научни теории и queer studies се преподават в университетите като част от gender studies.

Да обобщим какво твърди джендър теорията:

биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободната самоидентификация на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи. Идентичността на човека се определя по-скоро от неговата произволна сексуална ориентация и затова е гъвкава, променлива и многообразна.

Илюзията, „фантазмата” на двуполовостта се създава чрез табуто върху кръвосмешението в семейството и чрез езикови определения като мъж и жена, баща и майка, които трябва да бъдат неутрализирани в полза на свободното самоизмисляне. Хетеросексуалните „сигнатури” на обществото трябва да се изличат във всички области. Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост нямат право на естественост, по-скоро те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността върху всички други форми на сексуалност. Това трябва да се унищожи из корен.

От 1999 г. Джудит Бътлър принадлежи към Guggenheim Fellowship, от 2001 г. към Rockefeller Fellowship, през 2004 г. тя получава Brudner Prize на Йейлския университет за особени заслуги „for lesbian and gay studies”, през 2008 г. е отличена с Andrew W. Mellon Award,

отличие, дотирано с 1,5 млн. долара,

което позволява на носителите „да преподават и изследват при особено изгодни условия”. От 2012 г. Бътлър е гост професор в Columbia University.

Странно, необикновено и особено е, че „субверсивната” теория на Джудит Бътлър и на нейните учители и съратници се приветства, насърчава и подкрепя от академичните елити на този свят.

На 11 септември 2012 г. тя получава наградата „Теодор В. Адорно” от 50 000 евро.

Субверсия означава преврат, сваляне, събаряне, унищожение, развала. Субверсивните активисти през XIX и XX век са насочени срещу властващата класа, а тези елити не са били готови да пожертват без бой своята власт.

Днес международните организации като ООН и ЕС и фондациите, разполагащи с милиарди, сами осъществяват подривна дейност и насилват света. Чий интерес ги мотивира?

За 20 години джендър идеологията стана господстваща. Финансирани от държавата „центрове по джендър компетентност” се грижат за претворяването й в политика.

В университетите бе наложен новият предмет gender studies/queer studies – с бързо нарастване на местата. Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене. Персоналът на служби, стопански предприятия и образователни институции се приучва на джендър. Всичко това се случва, без да има публичен дискурс за това нито в парламента, нито в медиите. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм…

[…]

Библейското домостроителство

Според Битие човек е създаден по Божий образ и подобие като мъж и жена (Бит. 1:26-28), определен за взаимно допълване и призван към плодовитост. Обвързващата любов между мъжа и жената, която се изпълва в детето, е аналогия на тринитарната любов на Отца и Сина и Светия дух. Понеже Бог е любов, Той е създал човека от любов и го е призовал в любов. Той го е определил за сътворец на новия човек.

Поради тази причина практикуваната хомосексуалност противоречи на действителността на човешкото сътворение. Когато страниш от нея в живота, се разлъчваш с Бога и в края на краищата, със собственото си предопределение.

Поведение, което разлъчва с Бога, Библията нарича грях. Този възглед споделят и нехристиянските религии. Той е преобладаващ и до днес в повечето страни на земята.

Идеологията на сексуалната революция на нашето време се прицелва в най-съкровеното на християнската вяра, във въпроса: кой е човекът? Тъй като идеологиите на сексуалната революция отричат Бог, човекът деградира до чист продукт на еволюцията, който не се отличава съществено от животното и съгласно манипулацията зависи и е предаден от самия човек. Това, че ще се стигне до отрицание на полярната полова идентичност на мъжа и жената, би изненадало всеки човек на тази земя, живял преди Джудит Бътлър.

Нищо друго не кара секуларизирания свят да се чувства така предизвикан, да изпада в такава ярост, да отхвърля всяка рационалност, както сексуалната тема. По-скоро той би потърсил отговорност от папата за вируса на ХИВ, отколкото да си зададе въпроса защо мъжете, които правят секс с мъже, са отговорни за почти 70 % от новите заразявания с ХИВ. По-скоро ще превърне всички свещеници в изкупителни жертви на сексуалните злоупотреби, отколкото да се занимае с въпроса защо стотици хиляди деца биват насилвани сексуално и в тяхната всекидневна среда.

[…]

Дерегулация на сексуалността

Ние се намираме насред един поразителен процес: обезсилени са фундаментални норми на човешко поведение, които само допреди няколко десетилетия бяха валидни за всички. Приетото тогава за добро, днес се приема за лошо. Тези норми засягат продължението на човешкия род и универсалната институция, в която това се случва: семейството.

През 1948 г. нациите, разтърсени от Втората световна война, формулират Всеобщата декларация за правата на човека. В нея се казва: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.” (чл. 16) Семейство възниква от брака между мъж и жена, които се задължават да споделят живота си и са готови да създават и отглеждат деца. Семейството се нуждае от моногамията, а именно от сексуалната вярност между брачните партньори. Ако се откажем от моногамията като нравствен ориентир, семейството ще се разпадне. Водещи ценностни представи, обичаи и закони утвърждават тази висока морална норма в житейската практика на населението.

През последните четири десетилетия раждаемостта спада в повечето европейски страни много под нивото на оцеляване. В същата степен, в която се опитват да компенсират дефицита чрез миграция, те жертват своята собствена култура. Една политика, ориентирана към общественото благо, трябва да отдаде приоритет на подкрепата на семейството в социалната политика. Вместо това се практикува дерегулация на сексуалните норми в угода на неголеми малцинства и така семейството се лишава от ценностния си фундамент.

Поразителен е този процес и затова, защото унищожава предпоставките, които са създали европейската висока култура — един успешен модел за целия свят.

Това, което днес се случва, отива по-дълбоко. Не става дума за диктатура на пролетариата или за диктатурата на една властваща раса. Терористичните режими бяха разпознати като потиснически и бяха победени след 70, съответно 12 години.

Днес посегателството се насочва към най-интимната морална структура на човека, която го прави пригоден за свободата. Секирата удря в корена.

Последствията са драматични: много хора не желаят да предадат живота, който са получили; семейства се разпадат; успеваемостта на новото поколение спада, 20 % от 15-годишните не разбират това, което четат; все повече деца и младежи страдат от психически смущения; правото на живот на децата в майчината утроба, на болните и възрастните вече не е защитено; свободата на вероизповеданието, на изразяването на мнение, на възпитанието, на науката се лишава от съдържание.

Всичко това се случва в името на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или като жена, отрича, че тази полярност определя неговата идентичност и е условие за възпроизвеждането на човешкия род. Никога по-рано не е имало идеология, която да е искала да разруши половата идентичност на мъжа и жената и всяко етическо нормиране на сексуалното поведение. Идеологията се нарича джендър мейнстрийминг.

На пръв поглед няма държавна идеология, която да се налага с насилие, но една нова джендър идеология тайно се внедрява на всички нива на обществото. Въпреки че народът не познава понятието, цялото общество се оджендърява. Като всяка утопична идеология тя иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае.

Днес в Европа не се изкореняват групи от населението, но всяка година по света се умъртвяват в майчината утроба повече от 40 милиона деца.

Не съществува държавна цензура, но съществува държавна и академична езикова политика, която налага правила на новоговор с цел да създаде новия джендър човек.

Не съществува манипулирано от един фюрер, фанатизирано масово движение, но съществуват атомизирани, обезродени маси, които на сегашния етап все още могат да бъдат държани в покой чрез държавните социални помощи, ала потенциалът им за радикализация при икономическа криза е непредвидим.

Тези процеси са глобални и биват ускорявани от влиятелни лобита в международните институции. Сърцевината на тази глобална културна революция е дерегулацията на сексуалните норми. Както дерегулацията предава финансовите пазари на ненаситната жажда на богатите за още повече пари и власт, така и дерегулацията на сексуалните човешки норми предава хората на ненаситната жажда за сексуално задоволяване.

Отмяната на моралните ограничения на сексуалността изглежда като повече свобода, но води до неспособност за привързване и създаване на връзки и по този начин до разпад на носещи социални структури.

Днес изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век.

Хората тъкмо са преживели Втората световна война и възлагат надеждите си на новосъздадената Организация на обединените нации, която през 1948 г. приема Всеобщата декларация за правата на човека. Те трябва да се превърнат в крепост срещу неописуемите зверства, в които загиват милиони хора, обезчестени, обезправени, останали без имущество, измъчвани, изтезавани и убити от хората, заслепени от една идеология и изгубили човешкия си облик в корупцията на властта. Половин век по-късно същата организация се бори умъртвяването на неродени деца в майчината утроба да бъде издигнато в човешко право и народите на тази планета да приравнят съюза между личности от един и същи пол с брака.

Както Хъксли предвижда, в центъра на това посегателство срещу ценностния фундамент на човека стои сексуалността. Борбата за отмяната на сексуалните норми е постигнала епохална победа. Същевременно ние сме свидетели на епохален културен упадък на Западния свят. Истинното, красивото, доброто, възхвалени още от Платон и Аристотел, имат лоша слава. С истина, с красота и с добро не могат да се спечелят големи пари, милиарди се печелят с лъжа, грозота, със зло, с ужаси и порнография.

Когато една култура престане да цени високо добродетели и да предава на следващите поколения собственото, провереното, ценното чрез пример, възпитание и образование, тогава тя сама си изкопава гроба. Все още има свобода и не е твърде късно да я защитим. Ала трябва да знаем кой по какъв начин я ограничава, за да наложи собствените си интереси.

———————————

Бележка на редакцията на сп. “Християнство и култура”:

***

Габриеле Куби e родена през 1943 г. в Констанц, Германия, в семейството на публициста Ерих Куби и скулпторката Едит Шумахер. Учи социология в Берлинския свободен университет, а по-късно в университета в Констанц. Работи като социоложка и преводачка. Тя е католичка, майка на три деца. Публикувала е 11 книги, преведени на много езици. Първата е “Моят път към Мария”. “За силата на живата вяра”, следват “Порив към любов”. “За младите хора, които желаят да имат бъдеще”, “Джендър революцията – релативизъм в действие”, “Only you – дай шанс на любовта”, “Самопознанието – пътят към сърцето Исусово” и др. Книгата на Габриеле Куби “Глобалната сексуална революция”, от която предлагаме откъс, е публикувана в Германия през 2012 г. Тя разглежда джендър идеологията и стратегиите, които подриват основополагащи структури като брака и семейството. Книгата получава най-високи оценки в католическите среди. Папа Бенедикт XVI се обръща към авторката с думите: „Слава на Бога, че вие говорите и пишете”.