ПАРИ

Русия и Турция бягат от американските облигации към златото

Русия, Турция и някои други страни по политически съображения са започнали да намаляват дела на американските държавни облигации в структурата на своите златно-валутни резерви и ги заменят със злато. Както пише Bloomberg, другите държави, където икономиката по-малко зависи от политически съображения, не следват техния пример засега, но ситуацията може напълно да се промени.

От декември 2017 г. Русия е съкратила в своите активи обема на американски дългови облигации повече от наполовина, пише Леонид Бершидский в статия за Bloomberg. При това расте делът на златото в златно-валутните запаси на Русия. Според оценките на автора на статията това е разбираемо поведение за страна, която трябва да си има работа с непредсказуемата санкционна политика на САЩ. Но от известно време такава стратегия се среща все по-често.

Русия снижи показателите си по дълговите документи на САЩ от 102,2 милиарда през декември 2017 г. до 48,7 милиарда през април 2018 г. Това е много, макар и да не трябва да се говори, че е силен удар по САЩ. Както отбелязва авторът на статията, Русия в значително по-голяма степен се опира на облигациите на Китай, Япония, Бразилия и някои европейски държави. Дългът на САЩ съставя почти 21,2 трилиона и затова колебанията в размер на няколко десетки милиарда долара Вашингтон може и да не забележи.

САЩ засега може да не се притесняват, пише авторът на статията, нали в абсолютни значения запасите на дълговите му документи по света растат, а доларът само леко губи позиции и достига 62,7% в системата на чуждестранните валутни резерви.

Впрочем, има въпроси, заради които, пише Бершидский, САЩ трябва да се притесняват. Например, дългът на САЩ расте по-бързо от резервите на страните по света и това частично се обяснява със снижаването на ролята на другите държави в поддръжката на американския държавен дълг. От друга страна тези тенденции на дела злато в златно-валутните запаси на страните по света остава както преди, отбелязва авторът на статията. И това е частично свързано с поведението на „ексцентричните автократи-любители на златото“. Към тях авторът причислява Русия, Беларус, Казахстан и Турция.

Ако тези страни в последно време увеличават своите запаси от злато, то страните от еврозоната, които дълго време предпочитат на съхраняват запасите си в този скъпоценен метал, съхраняват баланса и сега 55% от техните международни резерви са съставени от злато. Но в последно време търсенето му е паднало. Но въпреки това, едва през първите три месеца на 2018 г. централните банки са купили 116, 5 тона.

Както за Русия, така и за Турция решението за намаляването на обемите западни валути е стратегическо. Както и Русия, Турция наскоро започна да се избавя от американските дългови книжа, намалявайки своите запаси с близо 38%

Но, въпреки търговските войни на Тръмп, неговата риторика и икономическа политика, а също така на относително слабия долар, останалите страни не следват примера на Русия и Турция, защото динамиката на цените на златото е дори по-лоша от тази на долара. В мнозинството страни чиновниците, които се занимават с резерви, действат като частни инвеститори, а затова геополитиката и идеологията не ги заставят да купуват злато, докато то не започне да показва добри пазарни резултати.

Освен това, те сега купуват други недоларови недооценени активи. Всички останали резерви във валута, освен долара, растат, макар и не толкова силно. САЩ доминират в международните златно-валутни запаси вече почти сто години от историческа гледна точка това е доста кратък период. Затова и няма гаранции, че светът ще продължи да купува американския държавен дълг независимо от американската политика. „Бягството на Русия и Турция към златото може да е предвестник на по-сериозни глобални изменение“, предвещава Bloomberg.

Post Views: 32

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.