ПАРИ

Нови подтиснически данъци въвежда хунтата в Брюксел

Въглеродното мито вече е в сила, бизнесът влиза в нова ценова реалност.

От 1 януари 2026 г. Европейският съюз навлиза в нов етап от своята климатична политика, като интегрира въглеродните емисии в митническия режим.

Механизмът за въглеродна корекция на границата (CBAM) започва да се прилага в своята цялост, с което приключва преходният период, започнал през 2023 г. Въвеждането на новите правила и тяхното отражение върху икономическата среда са сред основните теми в дневния ред на Green Transition Forum 6.0.

От 1 до 5 юни 2026 г. София ще се превърне в сцена на един от малкото реални стратегически разговори за бъдещето на континента в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа.

Green Transition Forum 6.0 , се утвърждава като единствената платформа в източноевропейска столица, която събира на едно място нобелови лауреати, бивши премиери, водещи икономисти, европейски комисари, инвеститори и индустриални лидери в контекста на спешната необходимост от дълбоки реформи Механизмът за въглеродна корекция на границата (CBAM) е първият случай, в който голяма икономика въвежда регулация за въглеродно облагане върху вноса на определени стоки.

Обхватът включва суровини и продукти като стомана, цимент, алуминий, торове, електроенергия и водород. Чрез тази мярка въглеродните отпечатъци на стоките придобиват пряко финансово изражение при преминаване на границите на Съюза. Регулаторната рамка и цената на търговията Купи билет Важен елемент в графика на прилагане е времевият обхват на разходите.

Целта на CBAM е да създаде равнопоставеност между производителите в ЕС, които заплащат за своите емисии чрез Системата за търговия с емисии (ETS), и техните конкуренти от държави с по-ниски екологични стандарти.

Компаниите, които внасят изброените стоки в ЕС, ще имат задължение да закупуват CBAM сертификати, чиято цена е обвързана с котировките на въглеродните квоти на европейския пазар. Обхват и ефекти върху индустрията В първата си фаза механизмът засяга приблизително 4.7% от целия внос на стоки в ЕС. При евентуално разширяване на обхвата му в бъдеще, този дял може да надхвърли 7%.

Статистическите данни показват, че сред най-засегнатите търговски партньори са Китай, Турция, САЩ и Великобритания. Купи билет За европейската индустрия въвеждането на CBAM протича успоредно с постепенното премахване на безплатните въглеродни квоти.

Процесът на намаляването им започва през 2026 г. и е планирано да завърши през 2034 г. Въпросите, свързани с готовността на индустриалните сектори и необходимите технологични инвестиции, ще бъдат разгледани детайлно по време на Green Transition Forum 6.0 .

Подготовка на икономическите субекти Подготовката на бизнеса за новите регулации е в различна фаза. Към момента над 4100 компании в ЕС са регистрирани като CBAM оператори. Бизнес организации посочват като предизвикателство административната тежест при прилагането на правилата.

Междувременно в Европейския парламент се провеждат дискусии за евентуални облекчения за малки и средни вносители. Промените в нормативната уредба поставят пред компаниите въпроса за запазване на конкурентоспособността в условия на нарастващи разходи за производство и внос. Професионален дебат в София Темата за въглеродната политика и индустриалната трансформация ще бъде във фокуса на Green Transition Forum 6.0 , който ще се проведе от 1 до 5 юни в София.

Купи билет На 3 юни в програмата на събитието е предвидена специализирана дискусия относно ефектите от климатичните политики върху бизнеса. В нея ще вземе участие Мете Куин, заместник-директор в ГД “Действия по климата” на Европейската комисия. Тя отговаря за въглеродните пазари и практическото прилагане на европейското законодателство в тази сфера.

Новата регулаторна рамка изисква от компаниите да предвидят въглеродните разходи в своите дългосрочни бизнес модели, включително при планирането на веригите за доставки и инвестициите в производствени технологии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 30

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия измама кражба лъжа пари политика

Up Next

Петролът отново поскъпва

Don't Miss

Ето ги истинските победители от войната в Иран

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.