При положение че в рамките на няколко часа легендарната Лили Маринкова беше възстановена и веднага след това пенсионирана, значи БНР е напът да заложи на младите и неопитни кадри с майки, които мечтаят да ги чуят по радиото. Веднъж натрупали впечатления от работата в Канал 3, вие най-сетне ще коментирате успехите на правителството, най-вече в провеждането на „Културна революция“.

„Чудите се какво да правите лятото? Искате майка ви да ви гледа по телевизора? Търсим знаещи, искащи и можещи хора, за да се включат в екипа на „Новините” през лятото.“

Поне не може да се отрече, че Канал 3, която се самоописва като „най-бързо развиващата се телевизия, с най-младия и готин екип“, честно изложи представата си за журналистика. Щом се чудите как да убиете времето през лятото, а местата за сервитьори по морето са кът, защо да не станете репортер? Хем ще вземете някой лев (макар това да е доста съмнително), хем ще ви се даде възможност да махате на роднините си от телевизора. Че малко ли са пет лева за пет минути слава?

Разбира се, на интервюто е достатъчно да споменете, че четете само „Монитор“ или „Телеграф“, тоест учите се от най-добрите в занаята. Но за всеки случай кажете, че се възхищавате от уменията на Илияна Беновска и ви е писнало от „фабриката за фалшиви новини, която е източник на клевети за работодателя и пуска фейкове за него“. Ако пък не можете да запомните толкова дълго изречение, още по-добре – в крайна сметка има кой да ви го напише…

И така, вие сте одобрени и вече ви тресе сценична треска. Но не се притеснявайте, защото за около минута ще ви научат как се правят „новини“. Те са два вида: за успехите на правителството и за трагичните инциденти, предизвикани от природата и други вражебни на правителството сили. В първия случай ще цитирате думите „България всички я хвалят“, с които премиерът Борисов не само ви улеснява да не уточнявате кой точно я хвали, ами и защо я хвали. А във втория е още по-лесно, понеже най-сетне ще ви се усмихне късметът да зададе ребром важни за обществото въпроси. Например: „Как се чувствате?“ (към опечален роднина на току-що изгубило живота си дете), „Съжалявате ли за постъпката си?“ (към предизвикал верижна катастрофа) и „Кой ви плаща за тази провокация?“ (към протестиращи срещу решение на управляващото мнозинство). Важното е да сте отракани и да не ги оставяте на мира, докато не ви отговорят, тъй като опечалените – да, особено те! – имат навика да мълчат. Притиснете ги с „Тежко ли ви е?“, а ако и това не помогне, попитайте: „Как ще живеете оттук нататък?“. В същото време не е зле да помислите къде да откриете съседите от третия етаж на лелята на чичото на зълвата на шурея на дядото на стрикото на убиеца, така че те да ви обяснят колко добър човек е той. И махайте, махайте с ръка, широко усмихнати, понеже майка ви гледа и ви се радва, нищо че скоро я даваха по телевизора как е спечелила 100 000 лева с билетче от „Златните пирамиди“!

Е, лятото ще мине и ще замине, а сетне пак ще сте на улицата. Но не се притеснявайте и за това, защото по всичко изглежда, че в Българското национално радио съвсем скоро ще пуснат обява за набиране на водещи на публицистични предавания. При положение че в рамките на няколко часа легендарната Лили Маринкова беше възстановена и веднага след това пенсионирана, значи БНР е напът да заложи на младите и неопитни кадри с майки, които мечтаят да ги чуят по радиото. Веднъж натрупали впечатления от работата в Канал 3, вие най-сетне ще коментирате успехите на правителството, най-вече в провеждането на „Културна революция“.

Впрочем такава започва в Китай на 20 март 1966 г., когато Мао Дзедун казва: „Ние имаме нужда от решителни хора, които са млади и не особено образовани“, а четвъртата му и последна съпруга Цян Цин издава циркулярно писмо, в което посочва с кого по-точно следва да се борят „решителните млади хора“ – с „учените – тирани, които говорят на неразбираем език, за да заглушат класовата борба на народа и да отклонят вниманието му от проблемите на родината“. И резултатите не закъсняват: първите хунвейбини излизат на улицата на 29 май 1966 г. и атакуват университета „Цинхуа“. Това са все млади хора, които носят на ръкава си червени ленти с жълт надпис „Хун Вей Бин“ (червени стражи). Следва щурмуване на библиотеки и галерии, горене на книги…

И без такива крайности обаче, революцията тук е кажи-речи победила. Овладяването на публичността, за да може на хората да бъде представяна някаква фалшива реалност вместо самата реалност, е почти окончателно. Пропагандата, която има нужда от аматьори, „не особено образовани“ при това, е в разцвета си. А търсенето на смисъл е сведено до търсенето на дъно. Остава съвсем малко безкритичните гласове най-сетне да запушат ефира напълно – до степен да не може да се диша.

Абе, дали не е по-лесно от телевизорите направо да ни пръскат с „Новичок“?