ПАРИ

Златна земя. Цената на нивите полудя

Пазарът на земеделската земя в България рядко попада в центъра на общественото внимание. И все пак той е един от най-мащабните – актив, който засяга милиони семейства, наследници и малки общности. Според Евгений Орашъков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи около 3.5 милиона българи притежават ниви.

Това е огромна маса собственици, но с изненадващо пасивно поведение. В повечето случаи земята се отдава под наем или аренда, а решенията се свеждат до избор на ползвател и договаряне на рента. Реалното управление остава в ръцете на малък брой професионални играчи – земеделски производители и фирми, които обработват големи масиви.

Така се оформя особен пазар: много собственици, но малко активни участници. Много земя, но ограничено предлагане. Много интерес, но малко динамика.

Официалните данни за 2024 г. поставят средната цена на земеделската земя около 868 евро на декар. Но зад тази средна стойност се крият огромни регионални разлики. Добруджа остава безспорният лидер – в област Добрич нивата вече надхвърлят 1200 евро на декар, а в някои сделки сумите са значително по-високи.

Силистра се движи в диапазона 1000–1200 евро. Северна България като цяло остава под психологическата граница от 1000 евро, докато Северозападът – Монтана и Враца, се задържа около 800–900 евро. Разликите не са случайни.

Те отразяват почвеното качество, климатичните особености, близостта до Дунава, структурата на стопанствата и конкуренцията между арендатори. Там, където земята е плодородна и има силни производители, цените естествено се покачват. По думите на Орашъков пазарът днес е спокоен и далеч от еуфорията отпреди няколко години.

Земеделските производители купуват целенасочено — те знаят какво търсят и какво могат да очакват от даден парцел. Инвеститорите, които търсеха бърза печалба, вече са се оттеглили. Останали са тези, които гледат на земята като на дългосрочен актив.

В новата пазарна среда ключовият въпрос е доходността. Тя идва от две места: рентата и евентуалното поскъпване на земята. В момента доходността се движи между 2% и 4% годишно – стойности, които поставят земеделската земя в пряка конкуренция с жилищните имоти.

Разликата е, че земята изисква по-малко оперативни грижи и е по-слабо зависима от икономическите цикли. Рентата остава основният източник на доход за собствениците. Кампанията за 2024–2025 г. премина без съществени промени – силната реколта при есенните култури, особено пшеницата, задържа нивата стабилни.

България отчете рекордни 7.6 млн. тона пшеница — най-високият резултат за последните 25 години. Това компенсира по-слабите добиви при слънчогледа и царевицата. Перспективата за следващата година е умерено оптимистична: влагозапасеността е добра, зимните култури се развиват нормално, но разходите за горива и торове продължават да оказват натиск.

За последното десетилетие цената на земеделската земя у нас е нараснала 2.4 пъти — от 363 евро на декар до 868 евро. Въпреки това България остава сред страните с по-достъпна земя в ЕС. Румъния е по-евтина, но държави като Нидерландия са на друг полюс – там се отглеждат култури с висока добавена стойност, което прави сравненията условни.

Българската земя вече не е „евтина“ – нито сантиментално, нито финансово. Пустеещите ниви от началото на 2000-те са обработени, а обработваемата площ е стабилна – около 35 млн. декара. Това създава естествена опора за цените.

Една от най-чувствителните теми в сектора е продължителността на договорите за ползване. Пазарът се е ориентирал към едногодишни договори – те дават гъвкавост и позволяват бърза реакция при некоректен ползвател. Дългосрочните аренди носят административно удобство, но крият риск: прекратяването им минава през съдебна процедура, която може да продължи години.

Идеите за административно въвеждане на минимален срок – например 7 години, срещат силна съпротива. Аргументът е, че подобна мярка би ограничила правото на собственост и би поставила малките собственици в неблагоприятна позиция.

За да се избегнат проблеми, експертите препоръчват собствениците да разполагат с пълен комплект документи — нотариален акт, удостоверение за наследници, данъчна оценка и характеристика на имота.

Пазарът е чувствителен към коректността, а професионалните фирми за управление на земя могат да дадат реална оценка за стойността на имота. Работата с анонимни посредници, обяви по входовете и флайери крие сериозни рискове.

Post Views: 30

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия корупция кражба пари финанси

Up Next

Къде отиват богатите, които бягат от Дубай!

Don't Miss

Очаква се най-тежката икономическа криза от Голямата депресия насам

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.