Лъжите на Запада

Танкове, бойни бронирани машини, артилерия над 100 мм, самолети и ударни вертолети – ограниченията на тези пет вида въоръжения залегнаха в Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Участници в него са 28 европейски страни плюс САЩ и Канада. Той Беше подписан през 1990 г. и влезе в сила на 9 октомври 1992 г., но преди да навърши 15 г. отиде в небитието. Русия предложи в баланса на Договора да бъдат отразени новите реалности в Европа, но НАТО блокира поправките и на 13 юли 2007 г.

Владимир Путин подписа указ за излизане от Договора. Договорът разпределяше количеството въоръжения и военна техника в Европа между Организацията на Варшавския договор (ОВД) и НАТО. Всеки блок можеше да разполага с не повече от 20 хил танка, 30 хил бойни бронирани машини, 20 хил оръдия, 6800 бойни самолета и 2000 ударни вертолета. Заради разпадането на СССР Договорът не успя да заработи и той беше преработен и адаптиран не блоково, а по отделни държави и армии.

В обновената версия на споразумението съветската квота беше разделена между бившите републики, като на Русия беше определен лимит не повече от 6400 танка, 11 460 бронирани машини, 6415 оръдия, 3450 самолета и 890 вертолета. Договорът не обхващал областите, където САЩ били лидери – корабни групировки, крилати ракети с морско и въздушно базиране. В края на 1990-те години се наложило преразглеждане на документа заради постъпването на нови страни от Европа в НАТО.

В резултат било наложено допълнително „орязване” на квотата на Русия, а американците запазили правото си да държат в Европа толкова въоръжение, колкото и в първоначалната „блокова” версия на Договора. Документът окончателно загубил актуалност за Русия след като НАТО стъпила на територии на бившия СССР. Назряла необходимост не от преразглеждане на Договора, а от приемане изобщо на нов договор, но Западът не иска да чуе за това.

Според разбиранията на руското държавно ръководство Русия може да компенсира разширението на НАТО само като противопостави такава военна мощ, която Алиансът не може да смачка. Стана очевидно, че Западът разбира само езика на силата. След 13 юли 2007 г. Русия престана да информира партньорите си по Договора за преместването на своята бойна техника и прекратила достъпа на чуждите инспектори до войските.

После тя напуснала и Съвместната консултативна група по ДОВСЕ, с което предизвика безпокойството на Франция, Германия и Полша. Външните министри в изявление нарекоха тази стъпка „още един тревожен сигнал, изпратен от Москва”.