АНАЛИЗИ

“Американската демокрация” като параван

Всъщност става дума за това дали искаме да живеем в свободно общество или в нещо, което е форма на самоналожен тоталитаризъм с изолирано „объркано стадо” – натирено, паникьосано от изкуствено създаваните ежедневни проблеми, хванало се за сламката на патриотарските лозунги или други някакви публични заклинания. То е държано в постоянна несигурност, страхува се за живота си и почита благоговейно лидерите на „силната ръка”, които му обещават закрила… от самите себе си. Що се отнася до собственото ни общество, то е подложено на невиждана в хилядолетната му история разруха и разпад и както е тръгнало, ще свършим като наемна държава, участваща срещу мизерно заплащане в разгромяването на света…

Такава е финалната част на прочутата лекция (издадена впоследствие като книга със заглавие „Медиите под контрол”) на професора по лингвистика в Масачузетския технологически институт Ноам Чомски по повод дезинформацията за войната в персийския залив. Ноам Чомски – един от най-ярките съвременни интелектуалци, човекът, който в съзнанието на милиони хора е будната съвест на Америка, прави дисекция на днешното американско общество и се опитва да отговори на въпроса в какъв свят и общество бихме искали да живеем. Един от възможните варианти е изложен в споменатата книга. Чомски констатира, че американската пропаганда е постигнала забележителни успехи в манипулирането на общественото мнение и контролирането на мисленето на по-интелигентните американци, които масово повтарят и разпространяват скалъпените от управляващата пропаганда митове и подготвят страната за истерията на войната.

В книгата си Чомски отделя сериозно внимание на „пъблик рилейшън” – индустрията, т.нар. „връзки с обществеността”. Тя поглъща милиарди долари годишно с единствената задача да контролира и направлява общественото мислене в желаната посока. Знае се, че за целта общността трябва да бъде разбита на атоми – разделени, отчуждени и самотни. Възможността за някакви организирани съпротивителни действия е категорично изключена – хората трябва да бъдат безволеви и послушни зрители на това, което се извършва край тях и с тях.

В пъблик рилейшън – индустрията не работят случайни люде. Нейните служители внушават „правилните” ценности, облечени в униформата на някакви уж „общи” интереси – групови, браншови, корпоративни и пр. „Те имат точна концепция каква трябва да бъде демокрацията: тя трябва да е система, в която специална класа е обучавана да работи за собствениците – хората, които притежават обществото. Останалата част от населението трябва да бъде лишена от всякаква форма на организираност, защото организациите причиняват само неприятности. Хората трябва да си седят пред телевизорите и в главите им непрекъснато да се набива посланието, че единствената ценност на живота е да имаш повече предмети за потребление, да живееш като ей-това богато семейство от средната класа (показват ти го на екрана) и да те водят прекрасни морални ценности като спокойствието, хармонията и „американската мечта” (които също ти се показват услужливо). Няма какво повече да се иска. В главата ти може да се въртят мисли, че би трябвало да има и други неща в този живот, но тъй като телевизията не ги показва, започваш да се убеждаваш, че си луд щом мислиш така”.

Това е идеалът на американските управници – смята Чомски. Според него ако изключим Южна Африка, САЩ са единственото индустриално общество, което няма общодостъпно национално здравеопазване. Не съществува система за минималното осигуряване. Неправителствените движения и организации, медиите и професионалните сдружения са под контрола на корпорациите и държавата. Двете основни политически партии всъщност са две фракции на властващата бизнеспартия, а по-голямата част от населението дори не си прави труда да гласува, защото това изглежда безсмислено. Масовото внимание е отвлечено и изместено настрани от реалните проблеми, хората са изолирани – такова е състоянието на съвременното американско общество според Ноам Чомски. За демокрацията пропагандата е това, което е тоягата за тоталитарната държава. И в двата случая обществото се ръководи от определени сили и групировки.

Немалко място в книгата е отделено на външната политика на САЩ – и тук управляващите кръгове разчитат на добре смазаната пропагандна машина. Когато някое чуждо правителство прояви опърничавост и не изпълнява дословно заповедите на Вашингтон, средствата за масово съобщение вкупом започват да надават истеричен вой за заплаха на националните US-интереси. И се посипват удари срещу Гватемала, Панама, Гренада, Виетнам, Ирак… Навсякъде. Ако няма поне приблизително достоверни поводи за нашествията, такива се фабрикуват и се тиражират безогледно, независимо, че почти никога в тях не се забелязва и зрънце истина. Ако се съгласим с технологията на тези машинации – продължава Чомски, – какво ще ни попречи утре да бомбардираме Дамаск, Тел Авив, Ел Салвадор, Турция, Кейптаун, Вашингтон?! Защото във всички тях има случаи на незаконна окупация и сериозно нарушаване на човешките права.

„Медиите под контрол” е една от редките срещи на читателя с алтернативната политическа култура на Америка. Според изследователите обаче средният американец практически няма почти никакъв шанс да се запознае с творчеството на автори като Ноам Чомски. Това също е отбелязано в „Медиите под контрол”. Нищо чудно непосветеният читател след прочита ù да определи автора като комунист.

Всъщност появата на такива произведения говори и за жизнеността на демократичния организъм, неговата толерантност, търпимост и вслушване в радикалните критици на системата. Разбира се, управлението на тази система е в ръцете на хора, които са на космически разстояния от обикновения човек, независимо, че манипулират и действат от негово име. И за това става дума в тази книга.

ИМА ЛИ БЪЛГАРИЯ ПРИЯТЕЛИ

Гледано през стъклото на софистичната стилистика „Всичко ни е наред. Казано честно де…”. Иначе последните години са нещо като сбъдната мечта на българина – приеха го в НАТО, стана член на Европейския съюз, току-виж го пуснали и в преддверието на щастието и от втора употреба европеец го приели в шенгенската аристокрация!

Думата ми обаче е за нещо друго. Тези теми са хлъзгави, защото ако нещо там се мержелее едва-едва или се мярка тук-там, или изобщо не се и задава в близкото бъдеще, това са ония две чертички, които познаваме като знак за равенство. Каквито и документации да плодят еврочиновниците, каквито речи да произнасят, каквито и оси да прокарват с помощта на всевъзможни програми и грантове – този знак няма да се постави. Защото – първо – така не се поставя, а второ – подобен акт не предполага нито приятелство, нито някакво специално приятелско отношение.

Още повече, че в списъка на даденостите приятелството в международен план отсъства. Нека нахвърляме с няколко щриха отсъствието на това толкова красиво, ценно и възвишено чувство, върху което се крепи човешката солидарност. Така ли е обаче с държавите? Може ли някой да ми каже, че обича САЩ или Франция? Австралия, Канада, Германия? Да, към икономическата мощ, социалния ред, съвременните технологии или военната сила може да има респект, че и преклонение и възхищение даже. Но обич или приятелство?!…

Да вземем например арабите. Най-малкото, което се забелязва в тая хомогенна раса, е приятелството. По-скоро там и с просто око се забелязва другото. Йордания се страхува от Сирия и определено я мрази. Сирия пък не иска палестинците да създадат независима държава, което предизвиква палестинската неприязън. Ислямските фундаменталисти искат Израел да изчезне от лицето на земята. Израел е против ислямисткия режим в Иран, знайно е и отношението му към окупираните територии, както и ответната реакция към това отношение. Пакистан има претенции към Индия. Индия – към Пакистан.

На Балканите нещата неса по-различни. Колкото и да декларира приятелски чувства към България, Гърция продължава да ни върти „византийски“ номера по всеки възможен повод. Политиката на Сърбия, Турция и Румъния трябва да бъде обект на постоянен и внимателен анализ.

Русия не иска средноазиатските републики да водят независима политика и да са спокойни. Те от своя страна се боят Русия да не набере отново имперска сила и да ги зароби.

Във външната политика не приятелството е приоритет, а националните интереси. Приятели имат само ония страни, които са силни, независимо дали са малки или големи.

Англия и Франция живеят във взаимно подозрение. Нарасналата мощ на Германия тревожи останалата Европа. Впрочем, създаденият преди време Общ пазар беше средство да се упражнява контрол върху мощното германско развитие.

Проблемите на България не идват отвън. Време е да престанем да обвиняваме другите за собствената си некадърност и неумението ни да управляваме и да се справим с многобройните си вътрешни проблеми. Стратегическото място на България има своята жестока цена на исторически кръстопът между Европа, Азия и Африка, защото това е мястото за среща на различните култури. Пет от десетте паневропейски коридора пресичат нашата територия. България може да стане важен и сигурен магистрален път за свободното движение на стоки и услуги, както и да осигури вратите към пазарите на Азия и Близкия Изток. Ако тази цена не се плати, в преследването на своите цели определени сили няма да ни оставят да живеем спокойно, камо ли да ни поканят при себе си като равни при равни.

България трябва да се превърне в икономически силна държава с работещо производство, с продуктивен интелектуален труд, с нови производствени технологии, с професионална и национално отговорна външна политика. Друг начин да предизвикаме – както вече неведнъж сме го правили – вниманието, уважението и интереса на стара Европа, няма. Другото са обещания, речи и залъгалки. Дълго още ще се натъкваме на остатъците от „желязната” завеса и трябва да сме готови за нови неприятности и пренебрежение. Длъжни сме да започнем с връщането на собственото ни чувство за принадлежност към България, да работим за нея, да се посветим на нейното настояще с мисълта за утрешния ден на децата ни.

Длъжни сме да се върнем в родния си край, преди да се наредим на емигрантските опашки. Няма да е лесно, няма да е и скоро, но кога и какво в родината ни е ставало лесно и бързо? Но понеже сме свикнали и понеже историята сочи, че Европа е започнала от нас, има надежда да се завърнем в нея не само по документи.

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф се среща с Владимир Путин в Кремъл в момента за важни разговори.

Обърнете внимание, че Путин говори английски. pic.twitter.com/xWIeDGD6V3

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news