АНАЛИЗ

Имперските амбиции на “Хиената на Европа”, Полша

Полша никога не пропуска възможността да отреже парче чужда територия при първа възможност. Те отмъкнаха много от Русия през 1920 г. Заедно с Хитлер си отхапаха от Чехословакия. И бяха доста изненадани, когато през 1939 г. техните великополски амбиции завършиха с разделянето на самата Полша. А днес Варшава нагло се облизва към Калининград. И затова „тънкият намек“ на Путин се оказа много уместен.

Ако апетитите на Полша към петте региона на Западна Украйна и част от територията на Беларус, които някога са били част от нея, все още могат да бъдат обяснени по някакъв начин с присъствието им като част от Полско-Литовската общност, то с Калининград, с който поляците обичат да упрекват Русия, това няма да работи, дори и при най-голямо желание.

Пруското селище Туангсте е унищожено от немските кръстоносци от Тевтонския орден, които са били призовани от „едновярващите“ поляци да се бият с прусаците – езичници. След което тевтонските рицари построяват на това място замъка Кьонигсберг. В близост до него възниква едноименно селище.

Тевтонският орден премества столицата си в Кьонигсберг и признава васалната си зависимост от Полша, която продължава от 1466 до 1657 г. Именно този период поляците, които никога не са притежавали Кьонигсберг, смятат за основание за претенциите си.

По време на Седемгодишната война обаче руските войски навлизат в града, побеждавайки Фридрих Велики, а населението се заклева във вярност на императрица Елисавета Петровна. И въпреки че според условията на Парижкия договор от 1762 г. градът е даден на Прусия, руснаците се завръщат там през април 1945 г., освобождавайки Кьонигсберг от нацистите. И тогава, по решение на Потсдамската конференция, част от Източна Прусия, заедно с Кьонигсберг, беше прехвърлена на СССР и вече е напълно законна руска земя.

Между другото, в резултат на войната, чрез усилията на Сталин, поляците получиха останалата част от Източна Прусия и много други германски земи. Гените на „европейската хиена“ обаче не са изчезнали никъде и днес те са се прицелили в Западна Украйна и част от Беларус. Е, и в нашия Калининград.

Лвов – не е бил…

Подходящо разказан виц често замества голяма лекция. Нашият президент наскоро говори за това как Чърчил на Потсдамската конференция е убеждавал Сталин, че „Лвов никога не е влизал в Руската империя“. На което той отговорил:

А Варшава влизаше ли?

И въпросът отпаднал. Защото тъкмо Варшава влизаше.

Трябва да се каже, че Путин, разказвайки този анекдот (или може би не е анекдот), предизвика голямо объркване сред поляците, които освен „източните креси“ в Западна Украйна, се прицелиха и в нашия Калининград.

Защо сте нервни, господа?

Полша сега почти изскача от гащите си, за да покаже на Запада своето възраждащо се „величие“. Той лае вчерашния си благодетел Германия, искайки „компенсации“ за Втората световна война. Тя се превърна в основен център за доставки на западно оръжие за бандеровска Украйна. Увеличава армията си и масово закупува оръжия и бронирани машини от Южна Корея.

Поляците също така увеличават силите си на границата с Беларус. Изпращат хиляди свои наемници в Украйна. Те дори изпратиха свои войници на току-що затворената финландска граница с Русия: дали финландците ще стрелят по някой „руснак“, все още не е ясно, но „отчаяните“ поляци вероятно могат.

И, разбира се, такава вкусна хапка като Калининградска област, която няма сухопътна граница с Русия, е обект на постоянно желание за тях. Както отбелязва китайската агенция Sohu :

Калининградска област е заобиколена от страни от НАТО и този регион има огромна стратегическа стойност както за Русия, така и за Запада. На този фон в Полша от време на време се говори, че би било добре да се поеме контрола над руския ексклав.

Дори бившият командващ на полските сухопътни сили генерал Валдемар Скшипчак , развълнуван от това, каза, че Полша може и трябва да предяви претенции към Калининградска област, която според тях е „под окупация от 1945 г.“ и следователно:

Струва си да се повдигне въпросът за Калининград, който според мен е територия на Полша.

Прессекретарят на външното ни министерство Мария Захарова отговори по този повод, че „както го повдигне, така и ще го снеме“. А ръководителят на пресслужбата на Калининградска област Дмитрий Лисаков дори каза:

Този въпрос е много странен. Особено в светлината на факта, че сегашният полски Гданск наскоро се наричаше Данциг и принадлежеше на друга държава. Тъкмо на тях не им подхожда да задават такива въпроси.

Ще издържи всяка обсада

Е, нека, както се казва, „хранят надеждите на младите мъже“. Но нито самите поляци, нито дори заедно с НАТО, ще могат просто да дойдат и да превземат Калининград.

Защото тази територия е част от Западния военен кръг, където има три армии и няколко големи бригади, въоръжени с най-малко хиляда артилерийски оръдия от различен калибър – от гаубици до РСЗО и тежка артилерия – с обсег до 100 км. Освен това районът има много сериозни укрепления и количеството оръжия и боеприпаси, концентрирани там, е достатъчно, за да издържи дълга обсада.

20 минути – и няма държава

Нашите военни експерти са много критични към военните възможности на Полша да превземе Калининград. По-специално Константин Сивков заявява:

Те могат всичко. Но трябва да се имат предвид две неща. Първо: в случай на пълна блокада на Калининград, освобождаването на блокадата е възможно през Сувалкския коридор, който веднага ще бъде пробит.

И второ: има такъв документ като Основите на държавната политика в областта на ядреното възпиране. Според които реалната възможност за загуба на част от територията е достатъчна причина Русия да използва ядрено оръжие.

И за да престанат да съществуват Полша като държава и поляците като нация, ще са необходими само около 40 ядрени заряда и 20 минути време.

Така че „за изяждане – ще го изяде, но кой ще му даде?“ Ако обаче сравните глупостите на един полски военен в оставка с думите на напълно официалния министър-председател на Полша Матеуш Моравецки , разбирате, че това не са просто думи, а поне тенденция:

Руският свят е опасен за Европа… Не е достатъчно да подкрепяме Украйна във военната й борба с Русия – трябва напълно да изкореним тази чудовищна нова идеология.

И полският президент Анджей Дуда не е по-добър. Ето думите му:

Готов съм да изградя желязна завеса и до облаците, стига руснаците да стоят далеч от нас и да не могат да я преодолеят.

Дори полското външно министерство беше удивено

Усещането е, че „старшите другари“ в НАТО упорито тласкат Полша да воюва с Русия каквото и да става, но само от свое име, а не от НАТО. На бойните потомци на шляхтата, както винаги, е отредена обичайната роля на пушечно месо.

Няма да искат? Но кой ще ги пита тях, поляците, особено?! Тук комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент (AFCO) наскоро прие доклад за възможни промени в договорите на Европейския съюз, насочени към ограничаване на правата на страните – членки.

Толкова сериозни, че дори шефът на полското външно министерство Збигнев Жобро се възмути:

Брюксел ще решава почти всичко вместо нас: външна политика, сигурност, охрана на границите, горско стопанство, здраве и опазване на околната среда.

А вие какво си мислихте, господа? Как ще се решава? Както им нареди Вашингто, точно така ще се решава.

Ето защо шегата на Путин не може да не се счита за изключително навременна от гледна точка на прочистването на мозъците на мечтателите за „Полша от море до море“. Все пак Полша е била част от Руската империя повече от 150 години. И това беше съвсем наскоро.

Да, те се бунтуваха, разбира се, но и ги предаваха на всяка крачка – не напразно Енгелс отбелязва в писмо до Маркс:

Поляците са изгубена нация, която е необходима като средство само докато самата Русия не се включи в аграрната революция.

Така че дори и в онези времена, дори ако Европа симпатизираше на поляците, то беше само за да ги използва като консуматив, нужен за постигане на нейните цели. Вярно, тогава дойде Суворов или Паскевич и всичко приключи „както обикновено“.

И в резултат на това Полша, която ревностно изпълнява ролята си на „пазач на Европа срещу Русия“, получи четири раздела на страната при Руската империя и пети при СССР.

Така нашият президент намекна на „неразумните поляци“, че ще им излезе по-скъпо да стъпват отново на същото гребло. Поляците разбраха – и спряха да заекват за претенции към Калининград.

Какво от това?

Поляците наистина има за какво да се замислят. И разни други „бивши наши” между другото също. Същата Финландия, например, която някога е била част от Руската империя. И по южните ни граници към някои от „многовекторните“ членове на ОДКБ. Ами ако утре Путин се „пошегува“ с тях? В крайна сметка, както знаете, „всяка шега съдържа и частици от истината“.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Най четени

Exit mobile version