Често на консултация при мен идват жени с въпроси: „Защо не мога да отслабна?”, ”Диетите не ми помагат.”, „Не се харесвам.”, „Защо нямам воля да се променя и отслабна?”. В повечето случаи обаче наднорменото тегло е само повърхността на айсберга. В болшинството си ние имаме навика да се поддаваме на негативните си емоции и това ни създава проблеми. Как преживяваме света, как се свързваме с другите и намираме смисъл в живота до голяма степен е подчинено на това как регулираме собствените си чувства. Нашите емоции отразяват фундаменталния начин, по който умът ни приписва стойност на събитията извън и вътре в нас. Често нашите чувства стават най-интензивни, когато изпитваме най-голяма нужда да сме разбрани и приети от другите и едновременно с това се чувстваме най-уязвими.
Ядем, защото сме гладни, или за да запълним някаква празнотата вътре в себе си? Животът ни би бил много по-различен, ако си задавахме въпроси като: „Изпитвам ли любов или се страхувам?”, „В добро настроение ли съм или страдам?”, „Състрадателен ли съм или реагирам себично?”, „Спокоен ли съм или съм изпълнен с безпокойство?”. Отговорите на тези въпроси ни дават възможност да намираме и опознаваме себе си, къде се намираме емоционално и какво точно изпитваме. Това ще ни помогне да сме наясно от каква „храна” имаме нужда точно сега и да си я предоставим. Очевидно е, че когато сме самотни шоколадът, сладоледът или друга храна няма да заместят усещането за близост, а ще получим само временно чувство на задоволство (и много излишни калории). Самотата, тъгата, неудовлетвореността ще останат, докато не се нахраним с правилната за случая „храна”, а когато сме самотни, това е да потърсим приятно и здравословно човешко общуване.
Начинът, по който се отнасяме към себе си, е много важен, защото е определящ за начина, по който се храним. За да има равновесие в нашето тяло и нашето хранене, е необходимо да има равновесие вътре в нас. За тази цел можем да започнем с няколко простички неща: да щадим себе си; да бъдем търпеливи дори и ако се сблъскаме с неуспех; да развиваме в себе си увереност и често да се свързваме с нея; когато имаме нужда да търсим утеха от приятели; да сведем до минимум стресиращите изживявания в живота си; да не се сравняваме с другите, всеки от нас е уникален по свой собствен начин; да си дарим мир и покой; да се научим да обичаме тялото си.
Ние разполагаме с всичко необходимо да избираме посоката на своя живот и да намерим удовлетворение. Добре е да осъзнаем, че признателността е съществена част от балансирания живот. Огледайте се около себе си, помислете дали сте признателни за всичко, което имате в живота си, запитайте се дали сте благодарни за всички прекрасни неща, които ви се случват. Фокусирайте се върху тях. Започнете да си водите дневник на благодарността, в който всеки ден записвайте нещата, за които сте благодарни. Скоро ще забележите как те стават все повече и повече около вас.