Изглежда, че ГЕРБ няма да свали цената на дизела до 2,20 лева/литър и да поевтини половината от основните хранителни стоки, както обещаваше да направи доказания лъжец Борисов преди изборите – ако победят. Не защото не бяха първа политическа сила на 2 октомври, а защото няма да имат свое правителство, макар и готови със състава му.
В тази седма седмица след вота президентът Румен Радев предстои да приключи консултациите си с политическите сили – остават му БСП, “Демократична България” и “Български възход”, след което да връчи на ГЕРБ първия проучвателен мандат за правителство.
В предишните шест седмици след срещи на контактна група, видими и невидими разговори и консултации, ГЕРБ разбраха, че победителят не получава всичко. И май въздъхнаха с облекчение, въпреки публичните заявки, че по-подготвени за властта от тях няма.
С кой мандат ще се състави правителство
Есенцията от досегашните медийни изяви на лидера и на депутатите от ГЕРБ е: “Можем да направим правителство, но няма да е устойчиво, и понеже сме разумни и отговорни – ще подкрепим друго”. Интригата е дали ще е с втория мандат на “Продължаваме промяната” (ПП) или с третия – на избрана от президента политическа сила, срещу каква програма и докога.
Без 67-те депутати на ГЕРБ стабилно мнозинство за политики, свързани с еврозоната, Шенген или евроатлантически ангажименти не може да има, но наред с това те са и скрита заплаха – ако важните решения зависят от гласовете им, може да изнудват и поставят условия, независимо че не са в коалиция. Тази роля е удобна и печеливша.
Имиджово ГЕРБ показват, че не искат да тласкат страната към хаос, в действителност не носят отговорност за резултатите от управленски действия, а в същото време на тяхната “добра воля” се крепи правителство на малцинството.
Допускайки подкрепа от ГЕРБ за втория мандат (на ПП, б.а.), Даниел Лорер от “Продължаваме промяната” го обясни по БНР вчера с термина “пречистване”, нещо като изкупление на греховете им, сред които и вотът на недоверие, свалил кабинета на “Промяната”. Но политиката е чужда на подобна индоктринация, също и на разкаяни лидери.
През юни 2013 г. тогавашният лидер на БСП лекето Станишев се измъкна така от журналистическите въпроси за избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС: “Видях човек, който е преминал през много силен личностен катарзис”. Явно е бил единствен свидетел на пречистването.
Интригата
Обявените до момента анонси от политическите сили в 48-ия парламент са изгубили остротата на предизборните сблъсъци. ГЕРБ няма да влиза в коалиция с “Продължаваме промяната” (ПП) – и “Продължаваме промяната” няма да се коалира с ГЕРБ. Но все пак ГЕРБ са готови за някакво обвързване, стига да се намери формула, а ПП няма да ги отблъснат, ако тя е подходяща.
Това не пречи на Борисов да пуска стръв, че най-добре би било да се сформира правителство с третия мандат, който да получи “Български възход”. Сякаш той раздава мандатите, а не президентът, чиято мъдрост Борисов напоследък често възхвалява. И ако се стигне до третия проучвателен мандат след провал на първите два и го получи лидерът на БВ Стефан Янев, значи държавният глава ще е послушал Бойко Борисов.
С присъщата си пластичност ДПС никога не казва “никога”, затова и не “подсказва” кому ще даде подкрепа.
Подобна предпазливост не е излишна. Ако избързат да я обявят, може да направят лоша услуга, вероятно предпочитат да го направят като част от “eвроатлантическо мнозинство”. БСП е в изолация от предишните си коалиционни партньори заради хартиената бюлетина, чието връщане одобри на първо четене заедно с ГЕРБ и ДПС. Билетът ѝ за връщане е да се откаже на второ четене.
Но ще има ли такова условие и в случай че се търси/приема подкрепа от партиите на Борисов и на Доган? Социалистите обаче са алиенирани в по-голяма степен и заради гласуванията за оръжието за Украйна и нови осем американски изтребителя F-16 и присъединяването към еврозоната, срещу които са в задруга с нескрито прокремълската “Възраждане”.
“Демократична България” (ДБ) също отхвърля възможността да се реализира правителство с първия мандат. Съпредседателите призоваха ПП да се отнесе сериозно към съставяне на правителство с втория мандат, “защото държавата има нужда от управление на реформаторските сили”.
От ДБ, както и от ПП, говорят за “правителство на малцинството”, с подкрепата на ГЕРБ, но без допускане в кабинета.
Само че предстои поредица от избори за попълване състава на Конституционен съд, Комисия за защита на конкуренцията, Висш съдебен съвет и Инспекторат, Сметна палата, управител на НЗОК, омбудсман и, един път избрани, техните мандати ще надскочат което и да е правителство.
Страхът от електорално наказание
За “Български възход” и “Възраждане” е най-лесно. В последните дни от партията на Стефан Янев декларират при всяка медийна сгода, че искат, знаят и могат да се справят, ако получат мандат, и ще преговарят с всички.
Тази втурната отскоро в евроатлантизма политическа сила дори има план. С тази готовност едва ли ще се съгласят да ограничат ролята си до предоставяне на платформа, върху която други да разположат правителство.
Докато текат преговорите, свързани с мандатите, политиците пробват и блъфове, опитвайки се да преценят колко голяма е вероятността да се падне определена комбинация. Датата 12 март се завъртя като евентуален нов вот.
Но ако допреди месец почти никой не се съмняваше в още едни предсрочни избори, днес страхът от електорално наказание и надеждата за правителство ги измества. Колко ще му тежи подкрепата на ГЕРБ, ДПС и “Български възход” е въпросът.
