Беше ясно още в самото начало. Знаете ли къде е слабото място на един крадец, измамник, на хитреца?…
*Той ще се опита да открадне отново. Или да измами, да преметне. Това е сигурно и тъкмо тази му слабост е и най-уязвимото му място;
Крадецът е винаги нащрек. Той е неспокоен всякога, оглежда се за радетелите на закона, за онези, дето са готови да защитават справедливостта;
*Измамникът винаги има план за бягство. Някоя готова версия, която да го измъкне от блатото. А неговата обичайна защита е атаката.
Защо казвам това ли?
Не съм особено политически настроена личност. Но пък мога да смятам. Политическата ситуация днес е като да сметнеш 2+2. Толкова е очевидна и ясна.
От самото начало го знаех. На Кирил Петков ще му свалят и последната дреха, ще му “бръкнат” във всяка дупка, ще го сканират до всяка клетка.
Чудех се какво ще измислят. Изрядно момче, отговорен баща и съпруг, човек на каузата, образован и успял.
Е, аз смятам себе си също за порядъчен човек. Но ако банда олигарси реши да ме закове, все ще се намери нещичко. Нещо незначително, но преувеличено.
Все ще им се получи.
Срамувам се да ги гледам тия хорица в парламента. Толкова са предвидими, посредствени, уязвими в слабостите си. Изплашени са. Някой настъпва сега, ама като валяк минава.
Първо се заизпокриваха като мишки по дупките си. Сега обаче се обединиха и набират сила.
Прехвърлят се стратегии, план Б, план С…
Пазят кожите. Неспокойни са. Което е сигурен знак, че ще ровят още и още. Както казах – предвидими са. А ние е важно сега да знаем това, да сме подготвени.
Слушам и гледам това момче…Кирил. Хем ми домъчняваше за него, хем се моля да остиска.
Няколко милиона българи сега сме се вторачили в него. Виждаме надежда, молим се.
Вече го има оня лъч светлина, който беше тъжно изгаснал. Сякаш завинаги. Но вече го има…
Този мъж се появи от тъмнината, но в правилния момент.
“Откъде се намери тоя човек? Къде е бил досега? Къде са били тез, като него – нормалните?”
Това се питат сега милиони българи. Един народ, който почти беше свикнал с извращението.
В свят, където всяка нормалност е изключение. Обръгнали, закоравяли, лъгани…Невярващи!
И като че ли съдбата сложи ръка върху тая разкъсвана земя.
И каза: “Време е…!”
Дано сме силни. Още малко, още малко…българи! Ще издържим този път. Ще се справим!
Руска Стоянова