Има три основни проблема с ЦРУ: неговите цели, методи и безотчетност. Неговите оперативни цели са това, което ЦРУ или президентът на Съединените щати определят като в интерес на САЩ в даден момент, независимо от международното право или американското право.
Методите му са потайни и двулични. Неговата безотчетност означава, че ЦРУ и президентът ръководят външната политика без никакъв обществен контрол. Конгресът е изтривалка, странично шоу.
Както каза бившият директор на ЦРУ Майк Помпео за времето си в ЦРУ: „Аз бях директор на ЦРУ. Лъгахме, мамихме, крадохме. Имахме цели курсове за обучение. Това ви напомня за славата на американския експеримент.“
ЦРУ е създадено през 1947 г. като наследник на Службата за стратегически услуги (OSS). OSS изпълнява две различни роли във Втората световна война, разузнаването и подривната дейност. ЦРУ пое и двете роли. От една страна, ЦРУ трябваше да предостави разузнавателна информация на правителството на САЩ. От друга страна, ЦРУ трябваше да разруши „врага“, т.е. когото президентът или ЦРУ определи като враг, използвайки широк спектър от мерки: убийства, преврати, инсценирани размирици, въоръжаване на бунтовници и други средства.
Именно последната роля се оказа опустошителна за глобалната стабилност и върховенството на закона в САЩ. Това е роля, която ЦРУ продължава да преследва и днес. Всъщност ЦРУ е тайна армия на САЩ, способна да създава хаос по целия свят без никаква отговорност.
Когато президентът Дуайт Айзенхауер решава, че изгряващата политическа звезда на Африка, демократично избраният Патрис Лумумба от Заир (сега Демократична република Конго), е „врагът“, ЦРУ заговорничи за убийството му през 1961 г., като по този начин подкопава демократичните надежди за Африка. Той едва ли ще бъде последният африкански президент, свален от ЦРУ.
Степента на продължаващия хаос в резултат на операциите на ЦРУ, които се объркаха, е поразителен.
В своята 77-годишна история ЦРУ е било държано под сериозна публична отговорност само веднъж, през 1975 г. През същата година сенаторът от Айдахо Франк Чърч ръководи разследване на Сената, което разкрива шокиращите действия на ЦРУ – убийства, преврати, дестабилизация, следене, изтезания и медицински „експерименти“ в стил Менгеле.
Този единствен епизод на надзор се случи поради рядко стечение на обстоятелствата.
Година по-рано скандалът „Уотъргейт“ свали Ричард Никсън и отслаби Белия дом. Като наследник на Никсън Джералд Форд не желае да се противопостави на надзорните прерогативи на Конгреса. Скандалът „Уотъргейт“, разследван от сенатската комисия „Ервин“, също даде правомощия на Сената и демонстрира стойността на надзора на Сената върху злоупотребите с власт на изпълнителната власт. От решаващо значение е, че ЦРУ докоро е ръководено от директора Уилям Колби, който искаше да изчисти операциите на ЦРУ. Едгар Хувър, ръководил множество незаконни действия, разобличени в доклада на т.нар. Комитет на Църквата, почина през 1972 г.
През декември 1974 г. разследващият репортер Сиймур Хърш, тогава велик репортер с източници в ЦРУ, публикува разследване за незаконни разузнавателни операции на ЦРУ срещу антивоенното движение в САЩ. Лидерът на мнозинството в Сената по това време, Майк Мансфийлд, след това назначава Чърч да разследва ЦРУ. Самият Чърч беше смел, честен, интелигентен, независимо мислещ и безстрашен сенатор.
Измамните операции на ЦРУ обаче не останаха в историята въпреки престъпленията, разкрити от Църковния комитет, или поне не поставиха ЦРУ под върховенството на закона и публичен надзор. Това не трябваше да се случи. ЦРУ се смя последно – или по-добре казано, доведе света до сълзи – като запази водещата си роля във външната политика на САЩ, включително в подривна дейност в чужбина.
От 1975 г. ЦРУ провежда тайни операции в подкрепа на ислямските джихадисти в Афганистан, които напълно разрушиха Афганистан, като същевременно доведоха до появата на Ал Кайда. ЦРУ вероятно е провеждало тайни операции на Балканите срещу Сърбия, в Кавказ срещу Русия и в Централна Азия, насочени към Китай, с подкрепяни от ЦРУ джихадисти.
През 2010-те години ЦРУ проведе смъртоносни операции за свалянето на сирийския президент Башир Асад, отново с ислямски джихадисти.
В продължение на най-малко 20 години ЦРУ е дълбоко въвлечено в разпалването на нарастващата катастрофа в Украйна, включително насилственото сваляне на украинския президент Виктор Янукович през февруари 2014 г., което предизвика опустошителната война, която обхвана Украйна.
Какво знаем за тези операции? Само това, което успяха да разкрият вътрешни лица, няколко безстрашни разследващи репортери, шепа смели учени и някои чужди правителства, като всички тези потенциални свидетели знаят, че могат да бъдат изправени пред тежко възмездие от правителството на САЩ.
Не е имало почти никаква отчетност от самото правителство на САЩ или смислен надзор, или ограничения, наложени от Конгреса. Напротив, правителството става все по-маниакално потайно, преследвайки агресивни правни действия срещу разкриването на класифицирана информация, дори когато или особено когато тази информация описва незаконните действия на самото правителство.
От време на време бивш американски служител прави разкрития. Например, Збигнев Бжежински разкри, че е накарал Джими Картър да възложи на ЦРУ да обучава ислямски джихадисти, за да дестабилизира правителството на Афганистан, с цел да накара Съветския съюз да нахлуе в страната.
В случая със Сирия научихме от няколко истории в „Ню Йорк таймс“ през 2016 и 2017 г. за подривните операции на ЦРУ за дестабилизиране на Сирия и сваляне на Асад, както нареди президентът Барак Обама. Тук е случаят с ужасно погрешната операция на ЦРУ, очевидно в нарушение на международното право, която доведе до десетилетие на хаос, ескалираща регионална война, стотици хиляди смъртни случаи и милиони разселени хора, и все пак не е имало нито едно честно признание за това бедствие, ръководено от ЦРУ, от Белия дом или Конгреса.
В случая с Украйна знаем, че САЩ изиграха основна тайна роля в насилствения преврат, който свали Янукович и който повлече Украйна в десетилетие на кръвопролития, но до ден днешен не знаем подробностите.
Русия предложи на света прозорец към преврата, като прихвана и след това публикува разговор между Виктория Нюланд, тогава помощник-държавен секретар на САЩ, и посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайет, сега помощник държавен секретар, в който те планират правителството след преврата. След преврата ЦРУ тайно обучава силите за специални операции на режима, за чието идване на власт са помогнали САЩ. Правителството на САЩ мълчи за тайните операции на ЦРУ в Украйна.
Имаме основателни причини да смятаме, че агенти на ЦРУ са разрушили газопровода „Северен поток“, според Сиймур Хърш, който сега е независим репортер. За разлика от 1975 г., когато Хърш беше в „Ню Йорк Таймс“ по време, когато вестникът все още се опитваше да държи правителството отговорно, сега „Таймс“ дори не благоволи да погледне разследването на Хърш.
Държането на ЦРУ под публична отговорност, разбира се, е трудна борба. Президентите и Конгресът дори не се опитват. Основните медии не разследват ЦРУ, предпочитайки вместо това да цитират „висши неназовани служители“. Дали основните медии са мързеливи, подстрекавани, страхуващи се за рекламните приходи от военно-промишления комплекс, застрашени, невежи или всичко изброено по-горе? Кой знае.
Има мъничък проблясък на надежда. През 1975 г. ЦРУ беше ръководено от реформатор. Днес ЦРУ се ръководи от Уилям Бърнс, един от дългогодишните водещи дипломати на Америка. Бърнс знае истината за Украйна, тъй като е бил посланик в Русия през 2008 г. и е пращал грами до Вашингтон за сериозната грешка да се настоява за разширяване на НАТО в Украйна. Като се има предвид ръстът и дипломатическите постижения на Бърнс, може би той би подкрепил спешно необходимата отчетност.
Степента на продължаващия хаос в резултат на операциите на ЦРУ, които се объркаха, е поразителен. В Афганистан, Хаити, Сирия, Венецуела, Косово, Украйна и далеч отвъд тях ненужните смъртни случаи, нестабилност и разрушения, отприщени от подривната дейност на ЦРУ, продължават и до днес. Основните медии, академичните институции и Конгресът трябва да разследват тези операции по най-добрия възможен начин и да изискват публикуването на документи, за да се даде възможност за демократична отчетност.
Догодина се навършват 50 години от изслушванията на Църковния комитет. Време е да се разкрие истината за хаоса, ръководен от САЩ, и да започне нова ера, в която американската политика да стане прозрачна, отговорна, подчинена на върховенството на закона както във вътрешен, така и в международен план, и насочена към глобален мир, а не към подривна дейност срещу предполагаеми врагове.
Авторът проф. Джефри Сакс е американски икономист, академик, анализатор на публичната политика. Той е известен с работата си върху устойчивото развитие, икономическото развитие и борбата за прекратяване на бедността.
Сакс е директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет и президент на мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН. Той е бил и специален съветник на Генералния секретар на ООН.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?