Възможно е децата да виждат душата на човек. Чувате ли какво казва вашето?
Всички деца на този свят имат нещо общо помежду си. Те се раждат чисти и през първите си години не знаят нищо за политика, раси, религия, граници, рай и ад, война и мир, ляво и дясно, добро и зло и всичко останало, което възрастните смятат за толкова важно.
Децата имат друго отношение
към физическата смърт, парите, властта, загубата и болката и понякога думите им могат да са болезнени с прямотата си.
Често те не мислят, когато изказват мнението си. Детската реакция към хората е много подобна на тази на животните.
Децата често се чувстват привлечени от хора, които виждат за кратко, и спонтанно сядат в скута им, въпреки че родителите им едва понасят дадения човек.
Друг път изпитват страх и не искат да са близо до приятели на семейството или хора с недобра репутация.
Въпросът е:
какво вижда и чувства едно дете? Възможно ли е да вижда в душата на човека? Да не обръща внимание на привидното и да познава истинското аз?
Да не се заблуждава от модерния и разпространен вече навсякъде привиден свят на доброто облекло, изискано поведение и какви ли не звания?
Или децата са напълно нормални и просто изразяват усещанията си, които все още не са изгубили?
Децата наричат нещата такива, каквито ги виждат, т.е. напълно директно, а при децата медиуми това обикновено е потенцирано многократно.
Според изследователи на феномена именно дарбата на деца медиуми да виждат поне още едно по-високо вибрационно ниво на съществуване от физическото, предизвикват безпокойството сред родителите.
Днес човек без много усилия може да констатира,
че децата, родени през последните години и най-вече тези, които се раждат сега, са „различни“ от другите. Дори да е трудно да се каже каква точно е разликата с предишните поколения.
И това се отнася до всички деца, не само до тези с медиумни способности.
С децата наистина става нещо различно. Няма как да не се спомене феномена на съвременното „компютърно дете“, което не само е по-самостоятелно и по-схватливо, но дори често превъзхожда родителите си.
Има ли друг период от историята, когато се е случвало нещо подобно? Не!
Новото време започна
Човечеството живее в нова епоха с много рискове, но и също толкова шансове. Досега на хората се казваше какво да вярват, а сега им се казва колко са заразени, колко са умрели…
Що се отнася до вярата в „Бога“, казаното от официалната църква не трябваше да се подлага на съмнение, но днес ситуацията е съвсем друга.
Времето е такова, че моралът, традицията, културата и всичко останало нямат същата стойност. От една страна, това е голямо зло, защото нищо не е в ред, но от друга е шанс, тъй като старото изчезва и новото се заражда.
Ако новото възниква, старото умира
Разпадането на стария свят би могло да е най-големият шанс за тази планета, но от друга страна и тотален крах, в зависимост в каква посока ще се насочи освободената сила.
По откровени психолози твърдят, че с медиумните си способности част от децата ни учат да точим от вечнотечащия извор на Творението и да получаваме нови знания.
Масата се страхува от знанието, пренесено чрез децата от духовния свят, защото може да разклати представите й за света.
И въпреки това най-големият ни шанс остават децата. Чрез тях човечеството може да получи свежа, неизползвана информация, защото те идват непосредствено от отвъдния свят, и се докосваме до есенцията на живота, до това, кое е важно и реално и това, което те отразяват.