Асен Василев, а не Кирил Петков, е кандидатът за премиер на „Продължаваме промяната“. Тази новина взриви с грозното си и арогантно безочие обществеността, точно когато бяхме започнали да се надяваме, че България е на косъм да се отърве от един очевидно психически неуравновесен човек, инсталиран за министър-председател.
Новият кандидат-премиер обаче се оказа абсолютно същия като стария, само че нов, а изборът му в рамките на това Народно събрание, което избра и Кирил Петков, би било като да си обуеш мръсното бельо след баня. Всъщност Василев по нищо не се различава от Петков по емоционална неуравновесеност, а номинирането му за високия държавен пост е чисто изхрачване в лицата на доверилите се на „промяната“. Всички видяхме поредицата му от нервни изблици, първо в телевизионното студио на БНТ през май, когато нападна депутата от ГЕРБ Делян Добрев с думите: „Глупости на търкалета! Не биваше така да ме ядосвате“. После и в Народното събрание, когато изпадайки в истерия на трибуната, почти не се разплака, а по-късно, пак пред депутати, изрече крилатата фраза: „Да го духат бедните!“.
Ако погледнем назад в кратката политическа история на Василев и Петков като политици, ще видим, че те вървят в тандем още откакто бяха спуснати на президента Румен Радев за назначаване в служебния му кабинет. Още тогава беше ясно, че „момчетата от Харвард“, не са избор на президента за служебни икономически и финансов министри, най-малкото защото не са имали пресечни точки до този момент. А тези министерства са може би най-важните в държавата, заради огромните парични потоци и интереси, които минават през тях. Беше ясно и че двамата са имали вземане-даване с първия инженерен политически проект на медийния олигарх Иво Прокопиев – „Да, България“ при създаването му.
Затова и не беше сложно публиката да се сети кой и защо бе „подсказал“ на Радев за „харвардската двойка“, най-малкото защото вече имаме подобна историческа аналогия в миналото, когато същият кръг на задкулисието спусна по времето на кабинета „Борисов II” кадрите на „Реформаторския блок“ . Без изненади Кирил Петков, наричан от съпартийците си „просто Киро“, и Асен Василев заедно оглавиха и политическото ГМО „Продължаваме промяната“ преди последните предсрочни избори. Спечелиха ги с помощта на рейтинга на Радев и си разделиха много умно и хитро постовете – за Петков – премиерския пост, а за Василев – държавната съкровищница. За кратките 6 месеца на властта, Василев и Петков се държаха буквално като сиамски близнаци по всички политически линии, без изобщо да обръщат внимание на негативните ефекти и последиците от явно неадекватното им управление. Като че ли някой предварително ги беше извикал на среща и им беше казал: „Момчета, трябва да свършите тоя списък със задачи“. И нито крачка встрани.
И те изпълняваха, – специализираното правосъдие бе закрито, атаките срещу главния прокурор Иван Гешев се поддържаха регулярни по честота и сила, Бойко Рашков бе обожествен като вътрешен министър и лансиран за председател на Антикорупционната комисия. По най-спорните законопроекти, които се оказа, че са писани с прякото участие на Асен Василев – за т.нар. „български закон Магнитски“ и Закона за противодействие на корупцията – двамата бяха като един, за да ги защитават, макар че юристи от целия спектър на юридическите професии им казаха ясно – опитвате се да вкарате държавата в тоталитарен режим.
Василев бе и първият финансов министър в историята, който не успя да изготви държавен бюджет за цяла година, допусна космически нива на инфлация, скок на всички основни стоки и услуги. Кирил Петков пък бе първият премиер назначен на поста след като мина между капките за крещящото нарушение на Конституцията, след лъжата за двойното му гражданство. Двамата обаче се подкрепяха като братя при всяко следващо затъване в калта. Подигравката с народа и вота на избирателите в този случай е крещяща. Защото в опита си да замажат очите на хората, че предлагат някаква нова конструкция от досегашната, реално от „Продължаваме промяната“ правят нов бардак със старите труженички.
„Ако смените Кирил Петков с някой друг, това означава ли, че политиките на „Продължаваме промяната“ ще се променят“ – попита риторично преди дни социалистът Крум Зарков, чиято партия досега бе в управляващата коалиция и не би следвало някой да го обвини в пристрастия. И това е може би най-резонният въпрос, който може да се зададе на фона на нахалството на „двамата харвардци“– има ли някой, който да повярва, че политиките на Асен Василев ще са различни от тези на Кирил Петков? Има ли някой, който да не вижда опита за подмяна, вместо обещаната промяна? Защото настоящото вредно правителство бе свалено точно заради неадекватната си финансова политика, нагнетяването на разделение по основни теми от дневния ред, както и заради липсата си на всякаква визия за бъдещето, като резултат от действията им.
Дали двамата оттук нататък ще разменят местата си няма никакво значение, защото Василев е просто отражението в огледалото на Петков и зловредните ефекти от действията им просто още повече ще се усилят.
