Конституцията не е четворка белот, а властта си има граници

Свидетели сме на режисиране и дирижиране на множество кризи в локален и световен мащаб; на циничен срив на доверието в парламент, правителство, политически елементи, телевизия; на напълно абдикирала държава от обществения договор и обществото; цинично законодателство узаконяващо чужди игри на полове, войни и обезличаване. Свидетели сме на налагане на омраза между братя и сестри; произвеждане на бедност и задлъжнялост; кражба на собственост; цензура; преследване; преход към дженадризъм чрез тоталитарни практики и фобии. Свидетели сме на груба намеса на небългарски фактори; на подкупна, предателска четворка-белот разиграваща нашето минало и нашето бъдеще, докато се отрича от нашата вяра, от нашите ценности, от нашите букви и език, от нас. Свидетели сме на чужди играчи и чужди игри, но свидетелстваме и за нашите мисли и действия. Затова оставям свидетелство за начин народът да защити себе си от законите, които го унищожават.

Изследователите на системите твърдят, че всичко е система и всички системи се подчиняват на едни и същи закони. Но слънчевата система е стабилна, а обществената не е. Видимо законът в обществото не е правилен. Без да се задълбочаваме в тази разлика нека се замислим има ли универсален модел, който да балансира системите?! Има ли начин, механизъм, който заложен в обществения договор да коригира обществената система когато я грози политически риск от узурпация и разпад?!

Ще се абстрахираме от всякакви политически оценки и пристрастия и ще погледнем на действителността като на система от елементи, които взаимодействат помежду си и променят системата.

Първата система, от която е нужно да тръгнем е човекът като система на взаимодействие между дух, материя и душа. Всякакво неглижиране на тази триединна същност ще направи анализа безпредметен, едностранчив, нецялостен, т.е. нищожен.

Има всякакви народи по света, но няма народ без религия. Затова ще продължим с нея.

Православният символ на вярата – Символ Верую гласи: „вярвам в един Бог Отец Вседържител …и един Господ Исус Христос, Син Божий…роден, несътворен, …и в Духа Святаго, Господа, Животворящего…, Който е говорил чрез пророците…“. Триединството между Бог-Отец, Бог-Син и Светият Дух е система на взаимодействие и равновесие между закона, материята и духа.

Векове преди Христа, Питагор казва: „търсете трите точки“. Това е неговият принцип за разбиране на дилеми, ситуации, процеси, света, природата, Божественото. Възприеман в древността като свят човек, той посочва системата в нейната троичност като основна. Плутарх документира, че според учението на Питагор универсалната природа се състой от три елемента в система на равновесие – Разум, Материя, Космос. Платон пресъздава баланса като система между Идея/ отец, Хранилница/ майка и Продукт/ потомък.

Преди около век Николай Рьорих в своите търсения на Познанието постига заключения, които се реализират в Пакта Рьорих (1935 г., Вашингтон) и издигане знамето на мира над редица културни институции в света, в знак на защитата им както по време на война, така и в мирно врем. Знамето на мира представлява червен кръг, в който са вписани три червени точки – триратна, три скъпоценности. Това са Пробуденият Буда – най-висш духовен потенциал, учението на Буда и достигналите просветление. Отново троична система на равновесие – познанието, учението, осъзнаването.

Людмила Живкова, последовател на идеите на Рьорих за мир, създава през 1979 г. в София Международна детска асамблея – „Знаме на мира“ под наслов „Единство, Творчество, Красота“. Смисълът на асамблеята е в триединна система на поведение (как?), действие (какво?), резултат (защо?).

До тук описахме няколко основни троични равновесни системи – Бог (Отец, Син, Светия Дух), описаната от Питагор универсална природа (разум, материя, космос), човек (дух, материя, душа), мир (познанието, учението, осъзнаването), смисъл (единство, творчество, красота). Те ни дават основание да разсъждаваме за обществото и за възможността за неговото добруване през троичния принцип. Причината за това е, че обществото като сумарен образ въплъщава в себе си всички изброени до тук системи – Бог, природа, човек, мир, смисъл.

Обществото се развива в материална среда (пари), но в нея хората изживяват и своята духовност (свобода), като се подчиняват на политическите закони (власт). Затова може да кажем, че обществото изживява своята вътрешна свобода, в рамките на ограниченията наложени върху външната свободата – политическите закони, в материалния свят – икономически ръст, печалба, доход. Обобщено трите точки, които формират обществената система са Свобода, Власт и Пари. И защото всяка система, колкото и отворена да е, има някакви граници, то геометрично може да представим горния извод като вписан триъгълник в окръжност. Нагледно този формат наречен ценностен триъгълник на обществото изглежда така:

Всяка система е устойчива, когато има равновесие. Следователно равновесието в обществената система е възможно когато има баланс или равенство между трите точки, трите ъгъла Свобода, Власт и Пари, тоест когато са равни (на 60 градуса). Ако върхът при Властта се увеличи и постигне 90 градуса, т.е. триъгълникът стане правоъгълен, то ще наблюдаваме оптималния баланс на системата. (Тази граница, 90 градуса, взаимстваме от Питагоровите разсъждения за правоъгълния триъгълник.) Във всеки друг случай тя не е равновесна и е подложена на заплаха или риск от унищожение. В примера по-долу може да се види рисков вариант, който нагледно показва, как увеличаването на Властта (140 градуса) стопява Свободата (15 градуса) и Парите (25 градуса), застрашава обществената система и я води към разпад. В момента ние изживяваме този вариант. Огромната власт минимизира свободата на хората и тяхната материална обезпеченост.

Този троичен механизъм разкрива политическия риск за равновесието на системата. Затова, ако присъства в основния закон, тоест в Конституцията, би могъл да бъде мощна защити за хората. Периодично приложение на индекса на Социалните измерения на политическия риск, който измерва стойността на Властта, Парите и Свободата от ценностния триъгълник, ще ни даде възможност да сме наясно какъв е рискът за системата, за да го коригираме. Нивата на риска трябва да предполагат конкретни предварително регламентирани действия, които да върнат баланса. Властта трябва да стой в рамките между 60 и 90 градуса. Между 90 и 120 – системата е доминирана от властта, между 120 и 150 рискът за разрушение на системата е факт. Между 150 и 178 градуса – системата се разрушава.

Позицията на тези три точки – Власт, Свобода и Пари се изчислява от социалните измерения на политическия риск. Това са житейски шансове, полагаеми се права, единение/ разединение, доверие/ недоверие.

Свободата на хората се определя от полагаемите им се права и житейските шансове, защото чрез политическите закони се вменяват и отменят права, касаещи човешката свобода. Тя винаги допринася за реализиране на житейските шансове. Тук е нужно да се отчете доколко обществото е материално или духовно настроено. По-духовното общество ще се стреми към повече свобода, за сметка на материалните придобивки.

Властта зависи от доверието/недоверието и единението/разединението. „Разделяй и владей “ дава краткосрочна историческа печалба, но империята накрая се руши, когато специализацията на елементите отпада за сметка на централизацията, в следствие на което системните връзки, тоест доверието се разрушават.

Парите са факт в резултат на полагаемите се права и житейски шансове. Правото на собственост се дава и отнема със закон. Тук е нужно да се отчете доколко обществото е материално или духовно настроено. По-материално общество ще неглижира свободата, за да получи повече пари.

Оказва се, че ако можем да влияем върху социалните измерения на политическия риск, то може да влияем върху равновесието на трите опорни точки на обществото – власт, пари и свобода, с което и да моделираме обществената система. Това означава, че който може да влияе на формирането на полагаемите се права и житейските шансове, може да влияе и на формирането на доверието/недоверието и единението/разединението, с което и върху баланса на системата. Обратното също е вярно.

Ако основоположим обществения договор върху баланс на ценностния триъгълник на обществото, който е формиран от социалните измерения на политическия риск, които са резултат от фактори, резултат от действия, то се получава една структура, която може да се поддържа само от всички участници в нея, които са три – държавата, хората, корпорациите (обобщено казано). (Икономическата дейност, която се извършва, за да живеем е част от елемента – хора, а тази, която е свързана с натрупване на капитал/печалба, като и медиите са част от елемента корпорациит.) Нагледно може да я представим така:

Нека разгледаме факторите формиращи социалните измерения на политическия риск (СИПР).

Единение/ разединение се формира под влиянието на

устояване/ оспорване на идентичността, историята и културата на народа;
материално състояние на народа;
вносни политики, ценности и култура налагани със закон, без референдум;
външни и вътрешни етнически политики.

Доверието/ недоверието се генерира в резултат на:

броя на законите и областите на регулация (по-малък брой – по-високо доверие);
референдумите за участие и ратификация в/на международни и наднационални организации и договори;
процентно разпределение (и съотношение спрямо други) на бюджетните разходи за заплати, материална база и инфраструктура по вътрешни политики;
разходи за заплати съотнесено към разходи за материална база и инфраструктура по всяка вътрешна политика.

Полагаемите се права може да съградим от четири фактора:

достъп до процеса на вземане на обществени решения (закон);
участие в преразпределението на обществения ресурс (бюджет);
механизъм за участие и отзоваване на участващите в четирите власти – изпълнителна, законодателна, съдебна, корпоративно медийна;
наличие на дигитални формати за гласуване и независими социални проучвания основани на блокчейн технология.

Житейските шансове са и резултат от горните три както и от конкретни фактори:

свобода на словото, придвижването, дейностите, самоиздръжката, личната неприкосновеност и тайна;
право на образование, здравеопазване, развитие, информация, интелектуална и материална собственост;
екологичени перспективи на производството (произвежда – изкупува, сече – засажда);
уважение към личността и живота.

Последната стъпка е да разберем кои действия водят до проявлението на факторите, определящи ценностния триъгълник на обществото, който би следвало да балансира обществената система. Тези действия може да бъдат идентифицирани и именно те са субект на политическото законодателство като по този начин участват в механизма на равновесие на системата.

Общественият договор, както казва създателят на този термин Русо е готовност да се откажеш част от собствената си свобода в полза на общата. Именно тази конкретна договорка правим тук. Равновесието между личната свобода, властта и парите е троичен модел за баланс на обществения договор между държавата, хората и корпорациите. Без този баланс, възможен с ограничаване на властта, хората са в риск, парите са трудно достъпни и концентрирани, а властта – неограничена и недосегаема.

Днес баланс няма. Хората, дори знаещите и можещите хора, са напълно изхвърлени от законодателната система. Театралният декор на демокрацията е толкова прокъсан, че от всякъде стърчат зомбираните картоиграчи. Театралните субтитри на демокрацията са толкова безвкусни, че вече пораждат не отвращение, а смях. Затова и половината от хората не гласуват, другата половина гласува с компромис,(а всички биха искали да гласуват с тояги).

Но пък приРодата е прекрасна, небето – синьо, любовта – съществува и на пук на планираната, програмирана и налагана духовна, умствена и материална нищета расте истинското, доброто и красивото!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА