Журналистът Иван Бакалов разкри: Иво Карамански хранеше журналистите с черен хайвер
Популярният журналист Иван Бакалов разказа пикантна история от времето на първите години на „демократичните промени“, в която главен герой е спряганият като мафиотски бос №1 у нас по онова време Иво Карамански – Кръстника.
Ето какво си спомни известният журналист, публикувал историята на личната си страница във фейсбук:
„През 90-те имаше един Карамански – Кръстника, който минаваше за най-големия артист и бохем сред мутрите. Даже издаде диск като певец в дует с Грета Ганчева, направи и концерт в НДК. И имаше един паж-адютант африканец от Либерия – Кингсли, винаги шарено облечен, слабичък и неотклонно до боса, говори забавен развален български. Каниха го в тв предавания като се прочу. Кръстника го викаше като пляскаше три пъти с ръце, а той носеше една кутия със скъпа писалка, с която Карамански даваше автограф на диска си.
И веднъж адютантът даде визитката си на една колежка.
Тъмнолилава със сребърни букви, на нея пишеше само:
Kingsley Boaima
Secretary to the Boss
и телефон.
Блъсков много харесваше Карамански и го канеше в бюфета на редакцията на “24 часа”, на шефската маса. Сядал съм и аз там, ял съм от черния хайвер на Кръстника – той държеше някои язовири и вадеше чер хайвер, май от кърджалийския. Веднъж прати една мутра-гардероб, почти два пъти по-голям от Кръстника, да донесе хайвер. Оня донесе един буркан като старите, високите от времето на баба ми…
Е, това е, почнах да разказвам спомени без смисъл. Мернах нещо днес да споменават Карамански из някои сайтове”, завършва разказа си журналистът, който обеща да продължи историята.
Кой беше Иво Карамански? Нека припомним за по-младите…
Иво Карамански е роден на 29 ноември 1959 г. в град София. Остава полусирак на 5 години, когато през 1964 г. при автомобилна катастрофа умира майка му. Завършва Средно спортно училище „Чавдар“ в София, след което отбива военната си служба в спортната школа на „Левски-Спартак“, като състезател по кану–каяк. През 1981 г. печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 г. е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
Престъпни години
На 13 декември 1980 г. е осъден от Сливенския военен съд на 10 месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Следващата му присъда е за вещно укривателство и е постановена от Районен съд „Васил Левски“ София, на 16 ноември 1987 г.
След намеса на Софийския градски съд от 6 април 1988 г. присъдата е в размер на 10 месеца поправителен труд при 20 на сто удръжка от трудовото възнаграждение. По време на второто дело Карамански е подсъдим и по дело №9126 от 1985 г. на Софийския районен съд. Обвинението е за измама в сферата на личната собственост, осъществена от две или повече лица.
През 1986 г. срещу него има заведено дело за фалшифициране на банкноти. Кръстника е обвиняем и по т. нар. „чешко дело“. Връзките си с мафията завръзва в т.нар. си „колумбийски период“.
През 1990 г. в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи, участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Лидерът им е Иво Карамански.
През 1992 г. Карамански е върнат в България заедно с още 22-ма души заради кражбите на коли в Чехословакия. Той е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче преценява, че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
На 7 февруари 1994 г. Димитър Луджев казва пред медиите, че натиск върху „случая Карамански“ е оказал тогавашният вътрешен министър Йордан Соколов. Прокурорката Малена Филипова не внася обвинителния акт в съда. През август 1994 г. Карамански проговаря от затвора. В интервю за столичен вестник обвинява правителството на Любен Беров в петролни далавери. Междувременно решава да се кандидатира за депутат за изборите за 37-о Народно събрание. Регистрацията му е анулирана, поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
Напуска затвора на 17 май 1995 г., платил е общо 850 хил. лв. гаранции, след като лежи повече от година в затвора по обвинение за грабеж в казиното на Васил Урумов- Чико „Бедни и богати“.
На 22 септември 1995 г. влиза в ареста по обвинение в изнудване. Освободен срещу 100 хил. лв. През 1996 г. регистрира профсъюз „Справедливост“. С него той се обявява в защита на безработните, тютюнопроизводителите, рибовъдите и частните превозвачи. Има амбиции да вземе под аренда столичното сметище и софийския цирк.
На 10 май 1996 г. фирмата му „Булфиш-96“ сключва договор с „Язовири и каскади“ за използване на водите на язовир „Кърджали“ за развъждане и улов на риба. 60% от акваторията на езерото става собственост на Карамански. Твърди се, че това е станало под натиска на вицепремиера и земеделски министър в екипа на Жан Виденов – Светослав Шиваров.
Убийство
На 20 декември 1998 г. 33-годишният Стефан Кирилов Въжарски застрелва Карамански по време на гуляй във вила в столичния кв. Симеоново. Кръстникът умира на място, а Въжарски е осъден на доживотен затвор.
Според книгата „Най-богатите българи“, Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 долара. Приживе притежава над 20 дружества групирани около основното „Корона“ – „Корона Иншурънс“ АД, „Корона-арт“, „Корона-бизнес“, „Тракия фрутс“ ООД, „К.А.Ф.“ ООД, „Булфиш“ ООД, „Сава консултинг“ ООД, „Сава интернешънъл“ ООД, „Преображение“ ООД, „Темида 98“ ООД, „Карам“ ООД, „Мултифарма“ ООД и др.
Застрахователното му дружество остава без лиценз, наред с конкурентите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области – производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
Личен живот
Иво Карамански има четири деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска (родени 1985, 1988, 1989 г.) и син – Иво (1997 г.) от връзката си с бившата гимнастичка и тв водеща Нели Атанасова.