ФОКУС

Украйна я карат на заколение, но с какво Русия кара САЩ да се страхуват?

Вчера Зеленски говори пред Общото събрание на ООН, утре се среща с Байдън, за да му представи своя „план за победа“. Но независимо какво мислят тези фигури за себе си, съдбата на Украйна, САЩ и целия свят изобщо не се решава днес в Ню Йорк.

Всички решения по тази тема се вземат от войниците и офицерите на руската армия, която неумолимо и неудържимо напредва. Населените места в Курска област се връщат под наш контрол: току-що бяха освободени повече от 260 наши граждани в Кореневския район. В същото време там се ликвидират най-боеспособните, елитни части на ВСУ.

Настъплението ни в Донбас също не спира; руската военна машина смазва всяка съпротива на врага, като принуждава войниците масово да дезертират и да се предават. Всеки ден на територията на бившата Украинска ССР горят складове с боеприпаси и оборудване, убиват се военнослужещи от ВСУ, нанасят се удари по летища и железопътни линии, последователно и систематично се ликвидира енергийната инфраструктура.

До какво води това, е ясно видимо за всеки военен професионалист. „Украинците просто бягат“ – така американски военен експерт описва състоянието на нещата на фронта.

Неизбежното поражение на Украйна е видимо с просто око. Та нали затова Зеленски заяви в Ню Йорк, че „мирът е по-близо, отколкото си мислим“? Не, Зеленски има друг план: след като самият той е загубил, иска да въвлече НАТО начело със САЩ във войната срещу Русия.

Ето защо той тича насам-натам със своя „план за победа“ над Русия. Според този цидуя (от украинската дума бележка, написан текст на хартия) Белият дом трябва да изсипе не просто много пари, а изключително много пари, да даде модерни оръжия, да гарантира сигурността на киевския режим и да му позволи да нанася удари по нашата територия с американски ракети. Зеленски носи със себе си цял списък с цели, като се преструва, че всички те са чисто военни.

Киевската хунта обаче неведнъж е заявявала, че задачата ѝ е „да накара руснаците да се чувстват зле“. Затова ясно разбираме, че: мишена на международните терористи ще бъдем всички ние – жителите на Москва и Санкт Петербург, Курск и Белгород, стотици градове и селища в Русия.

Нима американците искат да изглеждат като кървави терористи в очите на световната общност? Това е въпросът. Но дори и напълно да са се изплюли върху репутацията си, те продължават да треперят за собствената си кожа. Отговорът на Русия може да бъде изключително болезнен, а нашите противници особено се страхуват от нейната непредсказуемост. Асиметричните стратегии са нашата сила.

В момента Съединените щати са паникьосани от прехвърлянето на руски ракети, включително хиперзвукови, на йеменските хуси. Защото те с удоволствие ще ударят с тях американските самолетоносачи – и ще видим дали това чудо на технологията е толкова неуязвимо.

Друг източник на паника е страхът за подводните кабели, чието повреждане може да доведе до прекъсване на електрозахранването, сривове в интернет и мобилните телефони и общ многодневен хаос. Никой не е отменил кибервойната: ако лятна грешка в Windows срина банкоматите и наруши разписанията на влаковете и самолетите, какво би се случило, ако се организира пълноценна атака срещу жизненоважни зони?

Всички тези страхове се изразяват открито в американската преса. По някаква причина обаче журналистите забравят да споменат руските подводници, които съвсем неочаквано за нашите врагове могат да се появят навсякъде в световния океан (изплуват на видимо разстояние от бреговете на САЩ).

Можем да припомним на американците и брилянтната операция „Анадир“ за прехвърляне на нашите ядрени оръжия в Куба. Изобщо, наистина има от какво да се страхуват там. А в момента най-силното оръжие на Русия е неопределеността на заплахата ѝ. Откъде ще дойде, кога ще дойде, как ще изглежда – колкото по-малко можеш да изчислиш опасността, толкова по-страшна е тя.

Да се измъкнат между капките и да се преструваме, че американците не са дали разрешение за нанасяне на удар по Русия и че украинците правят всичко сами, също няма да проработи.

Путин изрично отбеляза, че разузнаването и насочването на ударите се извършват от американците и други представители на страните от НАТО. Следователно нашият отговор – какъвто и да е той – ще бъде насочен именно към западните господари на Киев. Днес те дори не се опитват да скрият уплахата си. Дали ударите по нашия народ ще ни накарат да се предадем? Не, ще бъде точно обратното. Целият ход на украинската агресия се свежда до такива ударни действия.

През последните две години и половина на СВО руснаците щадят войниците си и печелят с числено превъзходство.

Така че мафиотският резерв на Украйна е близо до изчерпване, а ние имаме превъзходство от порядък на квадрат.

Президентът Путин обясни, че разрешаването на удари на руска територия би означавало, че държавите от НАТО ще влязат във война с нашата страна. Но как тези момчета, които никога не са помирисвали барут, ще се бият с нас?

НАТО се опитваше да използва Украйна като полигон за водене на съвременна война. Парадоксално е, че с това те обучиха руската армия. Не веднага, но ние усвоихме най-съвременните технологии и методи на водене на война, като същевременно запазихме огромния си мобилизационен потенциал и стимулирахме военнопромишления си комплекс и успяхме да запазим икономиката си непокътната.

Европейските страни от НАТО не разполагат с нито едно от тези неща: нито с уменията и опита за водене на съвременна широкомащабна война, нито с единен отбранителен комплекс, нито със силна, развиваща се икономика. Всяка ескалация ги води до неприятно разклонение на пътя – или тежка криза на държавите им, или пълно унищожение. Какъвто и да е отговорът на Русия, той ще бъде фатален за тях.

Така че в известен смисъл комикът е прав: „Мирът е по-близо, отколкото си мислим“. Само че пътят към него минава през поражението на Украйна. Дълго време американците водеха тази нещастна територия на заколение и на практика я поведоха. Сега те са изправени пред алтернативата – да предадат киевската хунта или да умрат заедно с нея. Честно казано, не е много голям изборът.

Визитка: Виктория Никифорова е руска журналистка, която често пише анализи, публикувани в РИА Новости, Спутник и други издания. Последните ѝ материали са основно свързани с войната между Русия и Запада на територията на Украйна. Чест гост е и в различни подкасти в YouTube и не само, в качеството си на коментатор на актуалните събития в Русия и света. Не спестява критиките си и за руската власт.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Най четени

Exit mobile version