Грабят като за последно

Гледам холандския премиер ходи на работа с колело. Швейцарският президент с влак на работа. Масово подават оставки министри защото някой техен акт не отговарял на моралните стандарти в които са възпитавани. Без да чакат някой да ги притиска.

Онзи ден канцлера Меркел се извини на германците за грешката, която е допуснала с въвеждането на локдаун по Великден и представете си пое лична отговорност!?. Живее в същата скромна къща със съпруга си, както и преди да стане канцлер.

Гледам и у нас какво става. Ходят с огромни охрани и власт и опозиция /Слави/, като че да компенсират липсата на самочувствие.

Лъжат грубо, безпардонно, както никой възрастен рома няма и да си помисли. Някакъв от ВМРО говори за традиционни ценности на семейството, против “джендърите”, а той самия е грях върху грях и е по-скоро пример за морална деградация. А за да подадат оставка трябва с опрян пистолет в главата да им я искат и пак няма да я дадат.

Грабят като за последно, отново заради алчността да живеят не в 200 квадратни метра в самота или максимум с партньор, защото децата ги няма, а в 2000 квадратни метра, при това отделно през зимата и през лятото.

И няма наказание – нито от съда и прокуратурата, нито от общестото като морална присъда.

Народът, който ще гласува за ГЕРБ, ДПС и партиите на статуквото, вместо да се възмущава мечтае да се нареди в групата с далаверата и тарикатите. Да не работи, но да взема.

Накрая поглеждам към заклинанието, че сме направили цивилизационен избор в полза на евроатлантическите ценности и разбирам че делюзията е национална диагноза.

Тази съдба не е природна даденост, или генетично определена, а наш собствен избор и низ от предателства към самите нас.

Като при цигарите и теглото /там където не е медицински проблем/, нещата опират до самодиспицплина и воля.

Не само този избор, който ще направим на 4 април, и мнозина ще изберат партиите на далаверата, но и с тези малки дребни избори всеки ден, в които предаваме с малко, но завинаги светлите идеали на нашите велики българи да бъдем равни на най-добрите в Европа.

За да променим съдбата си, трябва да променим първо себе си и да си сложим моралните котви, независимо от разрухата около нас.

На първо време трябва да поискаме и да отидем да гласуваме и да изберем малкото български политици с морал и европейски ценности. Има ги.

Yanko изпрати Днес в 17:37 ч.