Президентът Байдън и вицепрезидентът Харис, с цялото ми уважение, размърдайте си задниците.”
Не чувате такива думи от американски сенатор всеки ден, дори сенаторът да е републиканец и човек като Линдзи Греъм. Приятел на Джон Маккейн, радикален „ястреб“, един от основните русофоби на Капитолийския хълм – всичко това е за него. В същото време, като пенсиониран полковник от ВВС на САЩ и поддръжник на междупартийното сътрудничество с демократите, Греъм обикновено подкрепя американските власти, но тук той буквално си изтърва нервите.
Може да се разбере – на държавната граница с Мексико се случва истинска хуманитарна катастрофа. Стотици хиляди мигранти от Латинска Америка се опитват да стигнат до Съединените щати по законни и незаконни начини.
Силите за сигурност се провалят въпреки помощта на рейнджърите. Центровете за задържане са претъпкани с хора. Сълзи, мръсотия, болести, трупове – и гореспоменатият вицепрезидент Камала Харис, попитана от журналист дали ще види какво се случва с очите си, каза: „Не днес“. И се засмя.
Ето няколко цифри, които очертават мащаба на проблема. Само през февруари граничарите задържат около сто хиляди нелегални мигранти – четири пъти повече, отколкото година по-рано.
Сега в центровете за временно задържане има 15 хиляди непълнолетни, които са се опитали да преминат границата непридружени от родителите си. В резултат на това един от тези центрове, предназначен за 80 души, трябваше да побере почти седемстотин деца, юноши и такива, които се представят за непълнолетни.
„Това, което виждаме сега, е нечовешко. Тези хора, тези деца – подчертавам, огромен брой деца – буквално живеят един върху друг, в ужасна кал “, коментира бившият президент Доналд Тръмп. „Това, което се случва, е просто безумно, това е ужасна ситуация. Никой не е виждал нещо по-лошо“, допълни той.
Републиканските сенатори потвърдиха, че това е кошмар. „С моите колеги сме били свидетели на пълненето на килиите на Байдън. Това е сърцераздирателна трагедия. Беззаконието не може да се счита за състрадание!”, по-конкретно каза сенаторът от Тексас Тед Круз, чийто баща сам би бил имигрант от Куба.
Демократичната администрация от своя страна искрено се опита да игнорира случващото се. На историческата си (да кажем така) пресконференция президентът Байдън отдава проблема на сезонни затруднения, но въпреки това признава съществуването му. На фона на мълчанието отпреди седмица това е информационен пробив.
Опитът на либералите да скрият главите си в пясъка, на фона на който консервативният сенатор Греъм си е изпуснал нервите, може лесно да бъде обяснен – идеология изведнъж се сблъска с реалността и реалността показа, че не е в полза на демократите.
Кризата беше провокирана от факта, че сред първите си стъпки като президент Байдън се отказа от практиката, въведена при Тръмп. Той сключи споразумения с Мексико, Хондурас, Гватемала и Салвадор, според които мигрантите, опитващи се да стигнат до САЩ, трябва да изчакат съдебна присъда в тези страни.
Сега тези споразумения са нарушени – и огромни тълпи от хора се втурнаха към американската граница, очаквайки, че любезният и толерантен Байдън, за разлика от злия расист Тръмп, ще ги приеме с отворени обятия.
Премахването на държавната граница не беше част от плановете на демократите. Mо-рано Байдън обеща да легализира някои от мигрантите, които вече са влезли в Съединените щати, отваряйки им пътя за законно получаване на гражданство. Това допълнително стимулира ентусиазма на търсещите работа, особено сред непълнолетните (някои от тях умират, опитвайки се да преминат към американската страна на границата).
Либералните медии наричат тези деца романтично – „мечтатели“, те поискаха амнистия преди всичко за тях. Сега хуманитарна криза засегна южната граница и околните градове. Изобщо не изглежда романтично, но никой не иска да признае грешката си, още повече да се откаже от идеалите си.
Байдън не се поколеба да обвини Тръмп в депортирани мексикански деца в родината им, където те умират от глад. Той не обясни защо това е проблем за правителството на САЩ, а не за мексиканското правителство.
Журналистите също останаха в неведение за методите, чрез които демократите планират да разрешат кризата. Но трябва да се измисли нещо – и то спешно. Децата в претъпканите клетки са наистина сърцераздирателни за гледане.
За използването същите клетки (по-точно нещо, което много прилича на заграждения) Тръмп навремето си го от демократите и пресата. Това въпреки, че практиката е въведена при президента Барак Обама. Режисьорът и актьор Питър Фонда дори заяви, че синът на президента, 12-годишният Барън Тръмп, трябва да бъде „изваден от ръцете на майка му и поставен в същата клетка с педофили“.
Сега проблемът се е изострил на моменти, но е безполезно да очакваме от всички тези хора признанието, че „при Тръмп нямаше такова нещо“.
Републиканците, трябва да кажа, също не са модел на морал. Те се заинтересуваха за съдбата на мигрантите единствено, за да отмъстят лично на демократите и Байдън. Но като цяло тяхната дейност по разкриване на мащаба на кризата може да се нарече полезна.
Проектът на Тръмп за мегаломанска стена по мексиканската граница едва ли е хуманен или изящен. Но мерките и действията, за които бившият президент и членовете на неговата партия бяха буквално обвинени във фашизъм, имаха за цел да илюстрират визуално на потенциалните мигранти идеята, че те не са добре дошли в САЩ. Прословутата стена беше не само физическо препятствие, но и обявено намерение – дори не се опитвайте.
Нито една стена не може напълно да ограничи нелегалната миграция, но въпреки това е оказва психологически натиск. Сега кандидатите за разрешение за пребиваване в САЩ разчитат на съчувствието на Белия дом и решението да изчакат присъда в САЩ ги устройва напълно – в краен случай , те могат да избягат и да станат нелегални.
В разгара на борбата срещу Тръмп демократите вдъхнаха на латиноамериканците необоснованата надежда, че ще бъдат допуснати до „обетованата земя“, заобикаляйки закона. Тоест, имаме работа с един вид уникална криза, породена от политическите технологии.
Резултатите рязко обърнаха ситуацията в полза на републиканците. Затова трябва да очакваме, че все пак ще бъдат предприети някои мерки – там, където детските сълзи не подействат, ще има спад в рейтинга.
Вярно е, че за това президентът все пак ще трябва да си “размърда задника”. И това може да създаде проблеми.