Следващият кошмар за Европа – инфлацията

Ако има една дума, която европейските правителства не искат да чуват в момент, то това е “инфлация”.

Няма почти нищо друго, което може да изплаши лидерите повече. Последващият ръст на лихвите ще превърне планината от дълг на Стария континент в непреодолимо препятствие, създавайки нова дългова криза на стероиди, която отново ще постави под въпрос жизнеспособността на еврото. Програмите, които трябваше да помогнат на икономиката в зората на коронакризата, увеличиха дълга на еврозоната до около 100 процента от икономиката на региона — а в някои държави и далеч повече.

Засега централните банкери не показват притеснение и посочват ниските разходи за обслужване на дълга. “При ниски лихви това не е голям проблем”, казва и Паоло Джентилони, еврокомисар с ресор икономика. Все повече експерти обаче предупреждават, че инфлацията може да се завърне по-рано от очакваното и да предизвика проблематично покачване на разходите за обслужване на дълга.

“Рисковете от инфлация са необичайно големи”, казва председателят на UBS и бивш гуверньор на германската централна банка Аксел Вебер. И посочва, че повишението на цените може да започне още тази година.

Сред краткосрочните фактори, които могат да повишат инфлацията тази година, са продължаващите проблеми във веригите за доставки и задържаното потребление. Анализатори предупреждават още, че повишаващите се цени на активите, огромните фискални стимули и демографските тенденции могат да превърнат временното повишение на цените в постоянен тренд. Дори и минимално покачване на лихвите ще се превърне в милиарди евро допълнителни разходи за страни като Италия, чийто дълг възлиза на 160 процента от БВП.

Немислимото

Редица икономисти обявиха инфлацията за мъртва.

През последното десетилетие покачването на цените така и не достигна целта на Европейската централна банка от “малко под 2%”, а централните банкери прогнозира същата ситуация и през следващите три години. Подобна прогноза направиха и международни институции като Международния валутен фонд и Организацията за икономическо развитие и сътрудничество.

Но не само ястреби като Вебер сега предупреждават за завръщане на инфлацията. Чарлз Гуудхарт, бивш член на комисията за парична политика на Банката на Англия, започна дебата в края на миналата година, посочвайки, че променящата се демографска картина ще покачи инфлацията. Според сценария на Гуудхарт на Европа ѝ остава едно десетилетие преди проблемът да стане реален.

Бившият член на изпълнителния борд на ЕЦБ и главен икономист на институцията Питър Прает предупреди, че краткосрочни фактори ще покачат инфлацията през следващите пет години. По-конкретно, той посочи възможността Федерелният резерв да повиши целта си за инфлация като фактор, който ще задвижи повишението на цените по света. Повишаващите се очаквания за инфлация в САЩ вече достигнаха европейските пазари и увеличиха доходността по дългосрочните облигации на европейските правителства в началото на годината. Вебер е категоричен, че Европа не може да се отдели и защити при завръщане на инфлацията в световен мащаб. “Ако скорошното покачване на цените на суровините и разходите за транспорт са предвестник, то инфлацията може би вече се завръща”, смята той.

Европейците също започват да забелязват. Търсенията в Google на думата “инфлация” достигна 10-годишен връх в редица европейски държави.

Харчи сега, притеснявай се после

Ако инфлацията донесе по-високи лихви, силно задлъжнелите европейски държави, основно в южната част на Европа, ще страдат най-много. Италия има €3 трлн. публичен дълг и дори малко повишение на лихвите ще донесе до огромен ръст в разходите за обслужването на заемите.

Дисбалансът в Европейския съюз означава, че общата валута отново ще бъде поставена на изпитание. Но Вебер предупреждава, че инфлация — без повишение на лихвите — ще бъде еднакво унищожителна за еврозоната.

Засега властите избягват да коментират притесненията си за дълга с обществото. Общоприетият консенсус е да се харчи сега, а притесненията да бъдат оставени за по-късно.

Но денят за притеснение ще дойде рано или късно. “Критично важно е да помислим не само за субсидии в помощ на хората и бизнеса, но и за инвестиции, които могат да положат основите на бъдещ растеж”, казва Мадис Мюлер, член на управителния съвет на ЕЦБ. “Бъдещият растеж на икономиките в еврозоната е това, което ще позволи на правителствата да намалят дълга”.