СКАНДАЛ
Зърнопроизводители: 4 месеца говорим едно и в последния момент чугунените глави се извъртя
Защитаваме една позиция вече 4 месеца и 2 дни преди да изтече крайният срок на забраната за внос на украинско зърно България излезе с позиция, с която обявява, че няма да подкрепи удължаването на забраната. Сами разбирате какво лице показваме пред тези държави – страни, с които ние имаме много общо като структура на земеделие, като проблеми, като размери на подпомагане и т.н. Това, което ние правим в момента като решение, е предателство към тези четири държави – Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Това каза Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) на пресконференция в БТА, организирана от Българската аграрна камара, чиито член е НАЗ.
Повод за пресконференцията е вчерашното решение на Комисията по икономическа политика и иновации за отмяна на забраната за внос на селскостопански стоки от Украйна, която изтича на 15 септември. Земеделските производители от цялата страна обсъждат предстоящи протестни действия срещу задълбочаващата се криза в селското стопанство, която до голяма степен е породена от вноса на земеделски стоки от Украйна, но най-вече слънчогледово семе, пшеница, царевица, олио и пчелен мед, които правят дъмпинг на родните производители и те са принудени да продават своята продукция под себестойността ѝ.
„Не се ли спазят нашите искания, които сме написали в писмото ни (текстът на писмото публикуваме под този материал – бел. ред.), ще има протести. Дали те ще бъдат с или без участието на някои от тук присъстващите по никакъв начин не обезсмисля писмото ни. Затова се казва всеобщ национален протест. Прекалено сложни теми, прекалено сериозни казуси, които не търпят никакво отлагане. Дори голяма част от тях обещанията са давани на високо политическо ниво. Как после нашите членове да имат доверие в управлението? Разбирате, че това е несериозно„, коментира Симеон Караколев, съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).
„Всички държави по един или друг начин правят протекции, за да защитят своите земеделски производители само ние винаги си сваляме гащите без това да бъде поискано. Винаги така става. Всеки защитава собствения си интерес – и национален, и собствен. Няма такова нещо като свободен пазар. Това са приказки за наивници и който вярва на тях е дълбоко заблуден. Държавата трябва най-накрая да си влезе в ролята и да подпомогне нас земеделците„, категорично изрази позицията Атанас Василев, председател на Управителния съвет на Националното сдружение на българските лозари.
„Трябва да се спре при всеки един повдигнат проблем от страна на бранша, да се казва колко пари била дала държавата. Това повече не може да продължава и да се очерня сектора на земеделското производство. Не познавам държава в Западна Европа, в която потребителят да не предпочете местното производство, просто няма такава държава. Аз съм сигурна, че след днес обществото ще подкрепи производителите, защото ще разбере, че те работят за него„, заяви Светлана Боянова, изпълнителен директор на Българската аграрна камара.
Предлагаме на вашето внимание пълния текст на писмото на Българската аграрна камара адресирано до министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на финансите Асен Василев и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев:
„През настоящата година българските земеделски производители са изправени пред безпрецедентни трудности, дължащи се на климатичните промени (например измръзвания на трайните насаждения), водещи до ниски или липса на добиви, завишените изисквания на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Зелената сделка, водещи до непосилна административната тежест за земеделските стопани, високи себестойности на земеделските продукти, ниски изкупни цени на земеделската продукция, нарушените пазари на земеделските продукти в международен мащаб, включително увеличен внос на земеделски продукти от Украйна. В резултат, ставаме свидетели на затваряне на земеделски производства, особено на малки и средни земеделски стопанства“, пишат от организацията в писмото. Те допълват, че крахът в земеделието неминуемо ще повлече със себе си сътресения в голяма част от доставчиците, партньорите и дългогодишните сътрудници, както и ще доведе до загуба на работни места, на регионална стабилност и местна икономика.
Според БАК не по-малко притеснителна е липсата на каквито и да е политики и предприемане на навременни мерки от страна на държавата за подкрепа и стабилизация на сектора, липсата на отношение и комуникация и тоталното неглижиране на сектор „Селско стопанство“ от страна на ръководството на аграрното министерство.
Във връзка с гореизложеното от Камарата настояват за продължаване на забраната за внос на слънчоглед от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, сухо мляко, плодове и зеленчуци, мед и пчелни продукти от Украйна, както и за изплащане на пълния размер от 213 млн. лева към земеделските производители до 30 септември т.г. за компенсация на повишените разходи за производство вследствие на войната в Украйна.
Сред исканията са също незабавно изплащане на сумата от 20 млн. лева за компенсиране на земеделските производители със 100 процента пропаднали площи; осигуряване на необходимите средства за пренотифициране на съществуващи държавни помощи и за нови държавни помощи, включително за минимални помощи de minimis за производителите на грозде, картофи, малини, оранжерийна продукция и тютюн, за животновъдите и производителите на пчелен мед, както и определянето на конкретни срокове, в които да бъдат изплатени държавните помощи към земеделските производители.
От БАК настояват за график на изплащане на субсидиите по заявените за подпомагане площи и животни по интервенциите по Стратегическия план по ОСП за кампания 2023, както и облекчаване на условията с оглед на доказване на произведената продукция по интервенциите за обвързано с производството подпомагане.
Според Камарата са необходими законодателни инициативи, свързани с фундаментални въпроси на земеделското производство като напояването, поземлените отношения, засилването на пазарната позиция на земеделските производители в агро-хранителната верига и други.
БАК изтъква и нуждата от нов модел на комуникация с държавните институции и в частност с политическото ръководство и администрацията на Министерство на земеделието и храните, който „да елиминира формалните форми на диалог като т.нар. „консултативни съвети“.
Срокът, даден за отговор на поставените въпроси, е 15 септември, като Камарата предупреждава, че при липса на реакция организациите членове на БАК са в пълна готовност да организират национални протести в защита на българските земеделските производители.
Българска аграрна камара (БАК) е първото и единствено по рода си обединение на 13 утвърдили се през годините организации от подсекторите (браншовете) на земеделското производство, което представлява интересите на над 10 000 български земеделски производители от различните подсектори на растениевъдството и животновъдството. В същото време БАК е една от организациите, която е член на „Копа-Коджека“ – най-влиятелната организация на фермерите от Европейския съюз и техните кооперативи.“
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
