Многобройните прогнози, които традиционно се появяват в началото на годината, за това каква ще бъде тя, са доста тревожни. Световната общност сериозно се опасява, може би повече от всякога през последните години, от ескалирането на поредица от малки и средни конфликти в един – глобален. „Моята прогноза: 2024 г. ще бъде още по-луда след четирите години на лудост“, написа в социалната мрежа X американският милиардер и основател на SpaceX Илон Мъск – най-богатият човек на планетата (220 млрд. долара).
Според някои оценки броят на потенциалните горещи конфликти на планетата е най-високият от 1946 г. Значителен брой западни експерти виждат корена на злото във факта, че е започнала „кървава световна борба за плячката на американската империя: съперниците я хапят от краищата, насочвайки се към по-слабите държави сателити.“ Според експертите опонентите на Америка са убедени, че тя няма достатъчно логистичен потенциал или вътрешна политическа стабилност, за да поддържа своя ред, наложен на света.
„От Червено море до Донбас, от джунглите на Южна Америка до Далечния изток, американските служби за сигурност трескаво гасят местни пожари, които заплашват да се превърнат в световен пожар.“ Америка „осребрява чековете за сигурност, които преди това е написала на титулярите, с най-големи трудности“. Според Unherd упадъкът, както и фалитът, настъпва първо постепенно, а след това бързо. Пресечната тема на 2024 г. ще бъде имперската свръхнапрегнатост, ускоряваща края на глобалното господство на Съединените щати.
Макар да няма възражения срещу „имперското прегряване“ (термин на Пол Кенеди) и упадъка на САЩ, твърденията, че именно те са в отбранителна позиция и „гасят пожарите“, са категорично неодобрителни. В такова изложение на проблема очевидно има основен призив за мир – да не се намесват Съединените щати във „възстановяването на реда“. В действителност, когато се разглежда всеки сериозен конфликт в съвременния свят, може ясно да се види разрушителната намеса на Вашингтон, който в преследване на неуловима власт сее повсеместен хаос, но вече не е в състояние да го доведе до някакъв ясен край.
Запазването на статуквото на международната арена е основната идея на почти всички западни планове за действие в прогнозите за 2024 г. Все още обаче никой не е успял да спре световната динамика, защото тя се основава на фундаментални обективни процеси. Други сили се превръщат в „локомотиви на растежа“ на икономиката на планетата, преди всичко Китай, Индия и редица други, включително Русия, въпреки ограниченията, които са й наложени. Незападната част от човечеството е узряла както материално, така и психически, че да не гледа назад към Запада като свой вечен ментор, на когото всеки дължи нещо. Тя е готова да види в него само същия като всички останали равностоен участник в международните отношения без неоколониалистки навици и опити да реши своите икономически проблеми за сметка на другите. „Каретата на миналото“, управлявана от „златния милиард“, не е толкова далече, тя изобщо не върви наникъде.
Централното политическо събитие за глобалното мнозинство през 2024 г. несъмнено ще бъде срещата на върха на БРИКС в Казан, насрочена за октомври. На него групата, освен петте държави, които са й дали името (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), трябва официално да се присъедини към пет нови членове – Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства . Шестият одобрен член трябваше да бъде Аржентина, но „врагът не спи“. При новия президент под американска протекция Милей тя се отказва от тази чест, но веднага изпада в тежка вътрешна криза, в която никой не бърза да го подкрепи. Буенос Айрес може да промени решението си преди октомври. Във всеки случай списъкът на желаещите да се присъединят към БРИКС в момента надхвърля 30 държави. Темата на срещата на върха в Казан ще бъде доста актуална и показателна: „Укрепване на мултилатерализма в името на справедливостта в глобалното развитие и сигурност“.
Китайското англоезично издание Global Times с основание твърди, че през 2024 г. влиянието и господството на Запада като цяло, както и в кризисните зони, било то в руско-украинския или израелско-палестинския конфликт, ще продължат да намаляват. Сега Вашингтон трябва да се адаптира към новата реалност: „страните от Глобалния Юг стават по-зрели и придобиват повече автономия при вземането на решения“. Американските политици, които са свикнали да диктуват условията на страните по света и очакват събитията да се въртят около интересите на САЩ, трябва да отразят и да се адаптират към тези нови промени. В противен случай, когато медиите направят равносметка за 2024 г., за Съединените щати „това може да се окаже не просто неудобство, а по-скоро мъчение“.
В същото време определението за Глобалния Юг, който влезе в съвременния политически лексикон като голяма група държави, противопоставящи се на диктата на Вашингтон, разбира се, не обхваща географски цялото му разнообразие. По-точно би било да се говори за присъствието на три страни на света, включително на все по-авторитетния Север, представляван от Русия. Многофункционалният маршрут Север-Юг, който се очаква да увеличи значително капацитета си по цялата си дължина през 2024 г., също е материален израз на тази конфигурация. Самият Запад не е толкова еднороден, колкото им се иска на англосаксонците, които са си присвоили правото да говорят от негово име. Броят на „дезертьорите“ от този лагер с нарастването на кризата в него все още може да изненада мнозина.
Китайците например гледат от този ъгъл на неотдавнашното посещение на френския президент Емануел Макрон в Китай и Индия. Според техните оценки по време на тази обиколка последният не е бил загрижен толкова за насърчаване на обща позиция на Запада в световния дневен ред, а за проучване на перспективите за участие на Париж в проекти на Глобалния Юг. В тази връзка Global Times припомня думите на бившия френски лидер Шарл дьо Гол: „Можете да сте сигурни, че американците ще направят всички глупави неща, които им хрумнат, плюс още няколко, които са невъобразими“. Днес неговата гледна точка се потвърждава повече от всякога от факта, че Съединените щати едновременно водят прокси война с ядрената сила Русия, търговска и технологична война с индустриалния гигант Китай и потенциално катастрофална война в Близкия изток. „Отчаяно вкопчвайки се в неуловимия момент на еднополюсност, Съединените щати също така отблъскват съюзници и партньори като Франция и стремящата се към стратегическа автономия Индия.“
Британският The Economist, който посвети цял брой на прогнозите за 2024 г., цитира факта, че национални избори ще се проведат в повече от 70 държави, обхващащи повече от половината от населението на света, като друг фактор, застрашаващ стабилността. Ще бъдат раздадени бюлетини от Обединеното кралство до Бангладеш и от Индия до Индонезия. „Въпреки това, това, което звучи като триумфална година за демокрацията, всъщност ще се окаже точно обратното.“ Много избори само ще укрепят „нелибералните“ (разбирайте: не прозападните) управници. Разбира се, най-важното състезание, американските президентски избори, ще бъде толкова „токсично и поляризиращо“, че ще хвърли сянка върху цялата световна политика. На фона на конфликтите от Украйна до Близкия изток, британците смятат, че „бъдещата посока на Америка – и с нея световният ред, който американското ръководство досега е поддържало – ще бъде заложено на карта“.
Всъщност светът не е болен от психическото увреждане, за което говори Илон Мъск, а светът се възстановява. Болни са САЩ. Синдромът на случващото се с тях, който кара много други да настръхнат, е добре известен. Всички империи в упадък винаги са се опитвали да спрат неизбежния ход на историята, като използват ресурсите, с които все още разполагат. Интригите, манипулациите, изнудването и повсеместната ескалация на конфликтите на принципа „разделяй и владей“ не са измислени от американците, но именно те ги издигнаха до абсолют, поставяйки в своя услуга цялото влияние на съвременните информационни технологии. Ситуацията с цялостната власт обаче е по-сложна.
Сравнително умерената прогноза за възможността за глобален военен конфликт още през 2024 г. е именно, че този, който най-гръмогласно обвинява другите, че разпалват огъня, а всъщност сам го подклажда, в действителност не е готов за голям глобален сблъсък. И това е най-добрата новина за човечеството. Вашингтон не разполага с необходимите ресурси за водене на голяма война. Общата тенденция в политиката му, очевидно, ще бъде да продължи тактиката на „изтощаване на врага“ в неговата периферия – Украйна за Русия, проблемът с островите – от Тайван до архипелага Спратли за Китай, удари по ирански позиции в различни страни от Близкия изток, но не и нахлуване в самия Иран и т.н. Предстоящата 2024 г. в никакъв случай няма да бъде лесна и ще изисква от Русия да насочи максимално внимание към проблемите си със сигурността.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?