Процесът на влошаване на военната обстановка в Донбас през последния месец стана очевиден, което никой не се опитва да отрече. Дори членовете на контактната група от Украйна (Кравчук) смятат, че това е следствие от „засилването на политиката на президента, Върховната Рада и самите членове на украинската делегация“, а за това е виновна ЛНР. Очевидно Кравчук не може да обвинява своята страна затова в думите му трябва да се гледа не изреченото, а премълчаваното.
А Кравчук мълчи, че Киев търси изход от Минския процес изцяло и проучва възможна реакция на това от САЩ, ЕС и Русия. В крайна сметка проактивното оттегляне на Украйна от преговорите означава нейната отговорност и развързва ръцете на Русия за помощ към Донбас. Трябва да преценим способността на Запада да блокира руската помощ и да определим границите на военната си подкрепа.
Това е основното за Киев и следователно бившият шеф на украинския Генерален щаб Виктор Муженко, именно за да провери реакцията на Запада, заяви, че такава война между Украйна и Донбас, подкрепени от Русия, могат да бъдат спечелени само ако има силен съюзник.
Това означава желанието на Украйна най-малко да включи ЕС и Съединените щати в процеса на обширна военно-политическа и икономическа помощ в случай на оттегляне от Минския процес и максимално да принуди НАТО да се бори с Русия на място. Киев прави такива опити през всичките тези години, но без успех. Западът не иска да се бие с Русия на мястото на Украйна. Всичко е ограничено до реторика, санкции, съвместни учения и доставка на оръжие.
Сега към това са добавени инструктори, които обучават въоръжените сили на Украйна да действат в малки диверсионни групи с подкрепата на артилерия, бронирани машини и моторизирана пехота. В случай на война, Западът възнамерява отново да изпита Русия за методите и времето за прехвърляне на силите, използването на електронно и друго разузнаване, работата на системите за ПВО и тактиката на Черноморския флот. Тук свършва участието на Запада – с изключение на готовността на Турция да продаде няколко десетки свои БПЛА.
Невъзможно е да се прецени вероятността от истинска война в Донбас, без да се вземе предвид общия политически контекст. И този контекст е такъв, че военното изостряне в непризнатите републики трябва да се разглежда през призмата на перспективата за завършване на строителството на “Северен поток-2”, което вече е близо. След като бъдат положени последните метри от газопровода, Германия получава прекалено голяма свобода от Съединените щати и допускането на това за Вашингтон означава загуба на войната в Европа.
Тъй като всички опити за удушаване на проекта с помощта на санкции не дадоха резултат, за Съединените щати е необходимо да се предотврати въвеждането му в експлоатация или след въвеждане в експлоатация да се предотврати политическото сближаване между Русия и Германия. Нуждае се от casus belli, където Германия няма да може да избегне сблъсък с Русия, а този casus belli е войната в Донбас.
Намесата на Русия във военния конфликт в Донбас изглежда неизбежна. Всички аргументи на Москва, че Украйна е напуснала Минския процес, няма да имат ефект. След като цялата опозиционна медийна инфраструктура беше разбита в Украйна с подкрепата на Съединените щати и мълчанието на ЕС, става ясно, че е положен курс към война и никой на Запад не иска да се съпротивлява на това.
Киев се надява, но Западът ще затъне толкова в неговите фронтови дела, че ще бъде принуден по някакъв начин да компенсира украинските поражения, които също са неизбежни.
Войната в ЛНР и ДНР се разглежда в САЩ като силен геополитически ход, който не е изгодно да се изостави. Първо, има шанс или да блокира напълно “СП-”2, или да се пусне по начина, по който искат във Вашингтон – със съгласието на Германия да предотврати намаляването на украинския транзит от Русия.
Щетите за Украйна, където икономиката вече е в състояние на срив, са неприемливи за Съединените щати, тъй като това означава поредната стъпка към краха на не толкова украинския проект, колкото европейския. И ако не е възможно да се предотврати този срив на мира, тогава е реалистично да се очакват военни решения с нов кръг от още по-строги санкции, към които Германия няма да може да не се присъедини.
Така САЩ вдигат залога. Готови ли са Русия и Германия за това? Колкото по-близо е завършването на работата по “СП-2”, толкова по-близо е датата на вероятното начало на войната в Донбас. В навечерието на изборите Путин няма да може да откаже военна подкрепа за Донбас без критични загуби. А Германия, където изборите също са през септември, ще бъде ограничена в маневрите.
Ако Путин откаже да помогне на Донбас, това ще създаде сериозна вътрешна криза в Русия, изпълнена с нарушаване на изборния сценарий. Ако се ограничи да помага в бившите граници на LPNR, това ще бъде използвано за изпомпване на вътрешно недоволство както в Русия, така и в Донбас, със спад в рейтинга на мощността и разделение в елита, и в същото време със сигурност ще се превърне в причина за по-строги санкции и натиск върху Германия.
Ако Путин реши да разшири санитарния кордон и се съгласи с напредването на войските на непризнатите до регионалните граници или дори до бреговете на Днепър (проект Новоросия), тогава Вашингтон може да разчита на най-благоприятната кампания за изолация на Русия. В крайна сметка Франция и Германия никога не биха се съгласили Мариупол да попадне в зоната на ЛНР-ДНР (чети – Русия), това беше условие на сделката от Минск, на която Русия се съгласи при големи отстъпки от себе си, за да спечели време.
В същото време се предвижда, че Русия, осъзнавайки, че военно-санкционният капан не може да бъде избегнат, може да се съгласи с такъв сценарий, компенсирайки това чрез разширяване на пояса за сигурност в Украйна. Това е в съответствие с очакванията на Киев: колкото по-силно е военното поражение на въоръжените сили на Украйна, толкова по-силна ще бъде реакцията на Запада на политическо ниво. Всичко това като цяло води до факта, че САЩ ще извие ръцете на Германия по въпроса за отказа да прекрати транзита през Украйна и ще обезсмисли значението и ползите от “СП-2”.
Тоест за Киев говорим за запазване на сегашния елит и структурата на храненето му, а за САЩ за запазване на геополитическата васална верига в Европа, възникнала в резултат на Втората световна война.
Ако случаят е такъв, тогава цената на въпроса за 2000 живота на украински войници, които ще загинат в нова война, не изглежда твърде висока за сегашните власти на Киев и Вашингтон. Напротив, те се надяват да използват военна истерия, за да консолидират електората и да увеличат участието на Запада в конфронтацията с Русия. Това ще увеличи размера на помощта за Киев и ще даде причина да се затварят очите за дупките в сегашната му администрация.
Засега подобен сценарий може да бъде предотвратен само с дипломатически средства – чрез предупреждение от Германия и Франция до Киев за неприемливостта на такъв план. Да се даде ясно да се разбере, че ако Украйна напусне процеса в Минск, няма да има политическа подкрепа от европейските гаранти, въпреки натиска от страна на САЩ. И най-важното е, че ще има санкции, но без тотална блокада според най-тежкия вариант и без отказ да се гарантира украински транзит.
В този случай настоящата военна подготовка ще се превърне в блъф в името на укрепването на преговорната позиция на Украйна и САЩ, но не и в инструмент за истинска гореща война. В същото време позицията на Германия в преговорите отслабва – както вече беше споменато, през есента има парламентарни избори.
Това означава, че в навечерието на лятото в Германия ще започнат предизборни процеси и намесата на САЩ отново е в състояние да обърне съдбата на “СП-2” в посоката, от която се нуждаят. Това ще се направи най-лесно с помощта на поредната украинска война.
Картата на конфликта е следната: клиенти на конфликта са САЩ, страните (жертвите) са ЕС и Русия, провокаторът е Украйна. Русия няма съюзници, САЩ и ЕС имат съюзник (срещу Русия) Великобритания. Симпатизанти: ЕС има Грузия, Молдова, Канада, Австралия, Турция, Русия има Армения, Мианмар, Сирия, Иран, Китай. Наблюдатели – Азербайджан, Индия, страните от Централна Азия, Закавказието, Африка и Латинска Америка, Япония, Северна и Южна Корея. Като цяло балансът на силите на противоположните страни е крехък, но съществува.
Възможно е да се изведе системата от относително равновесие чрез проактивен тласък на всеки полюс на съпротива. Така тези, които прогнозират вероятността от избухването на войната през май, са прави – освен времето, това ще е навечерието на края на работата по “СП-2” и началото на нов избирателен цикъл в Германия с оттеглянето на силен политик и появата на кохорта от слаби, които са по-зависими от САЩ дори в сравнение с Меркел …
Ако Германия успее да поддържа коалиционно мнозинство по отношение на съдбата на “СП-”2, тогава войната в Донбас ще има шанс да се предотврати. Дали ще бъде възможно да се приложи, ще се разбере ясно още през април.