Третата световна война най-вероятно ще избухне тук

Китай е категоричен, остров Тайван е китайска територия. В момента обаче там се намира демократичната Република Китай, която се ползва с подкрепата на САЩ.

До неотдавна американският флот беше сигурен гарант за независимостта на Тайван. Но вече Китай има повече бойни кораби. Всъщност ако военните действия се развиват само в Тайванския проток и района на Южнокитайско море китайският флот ще превъзхожда този на САЩ близо десетократно.

Китай разполага и с балистични ракети, които могат да потопят американските самолетоносачи в Тихия океан. Освен това Пекин бързо разширява ядрения си арсенал.

При избухване на война, първоначалните удари вероятно ще са срещу комуникационните сателити на САЩ. Това ще разруши Джи-Пи-Ес системата, която е ключова не само за транспорта в глобален мащаб, но и за банковите електронни транзакции. По този начин Китай ще блокира икономиките и много от бойните способности на САЩ, Австралия и Великобритания, наред с останалия свят. Тази година трите държави сключиха нов военен пакт, насочен срещу засилването на китайското влияние в Тихоокеанския регион.

Договорът с Тайван от 1979 г. не изисква от САЩ пряка намеса, а само гаранция, че тайванската армия е способна да защити острова. Това условие обаче вече няма как да бъде изпълнено без директното въвличане на американските военни сили.

Към момента Китай все още изостава значително от САЩ единствено по отношение на ядрения си арсенал, но наваксва с бързи темпове в рамките на най-мащабната програма за въоръжаване от Втората световна война насам.
Целта на Пекин при инвазия срещу Тайван ще бъде да приключи войната светкавично и да постигне тотално локално военно надмощие, така че да избегне риска от продължителен въоръжен конфликт със САЩ, който лесно може да прерасне в ядрен.

Засега това не изглежда да е по силите на Китай. A с напредване на времето, макар и по-бавно, САЩ също се подготвят за евентуален конфликт в Тихия океан.
Намерениятa на Китай са ясни, за Пекин Тайван не е и не може да бъде независима държава. Въпросът не е дали ще има война, а кога?

Шансовете за война с Китай през следващата година са „много ниски”, коментира тази седмица висш тайвански служител по сигурността на фона на засиленото напрежение между Тайпе и Пекин.

Тайван многократно е заявявал, че ще се защити, ако бъде нападнат, но иска да запази статуквото с Китай, дори и когато изразява недоволство от многобройните китайски провокации в зоната за военновъздушна идентификация – район, който не е част от тайванското въздушно пространство, но при навлизане на изтребители от Китай се вдига под тревога противовъздушната отбрана на острова.
„Мисля, че като цяло в рамките на една година вероятността от война е много ниска”, посочи генералният директор на Бюрото за национална сигурност Чен Минг-тонг на заседанието на парламентарната комисия по отбрана в Тайван. „Но има много неща, на които трябва да се обърне внимание и т. нар. непредвидени събития”.

Според Чен, „през следващата година, две или три, по време на мандата на президента Цай, вероятно няма да има проблем”.

По-рано този месец Китай организира четири последователни дни масови нахлувания на военновъздушни сили в тайванската зона за идентификация, оправдавайки действията си като учение, което обаче реално провокира и тества противовъздушната отбрана на Тайван.
Пекин обвини за нарастването на напрежението „тайния сговор” на Тайпе с чуждестранни сили – зле прикрита препратка към САЩ. Тайван отговори, че е независима държава, наречена официално Република Китай.

Президентът на САЩ Джо Байдън пък в четвъртък обяви, че американската армия ще защити Тайван, нарушавайки дългогодишната политика на Вашингтон за „стратегическа двусмисленост”, която включва финансиране и оръжейни доставки, но не и категоричен ангажимент за пряка намеса в случай на война.
Военното напрежение в района се намира в най-високата си точка от повече от 40 години насам, според Чиу, министъра на отбраната на Тайван, който по-рано този месец прогнозира, че Китай ще бъде в състояние да организира „пълномащабна” инвазия до 2025 г.