БЪЛГАРИЯ

WC „Банкя” умира – без власт Борисов е политически труп

С дълбоко вълнение и преклонение си позволявам да цитирам гениалния и неповторим Христо Ботев, съчетал в своята поетична и морална вселена Васил Иванов Кунчев, Иван Вазов, Гарибалди Петьофи Кошут, Пушкин, Лермонтов, Есенин и Маяковски. Не съм сигурен дали съвременните сънародници си дават сметка за какво литературно и човешко явление става дума и затова им препоръчвам да цъкнат на смартфоните паролата и да се опитат да прочетат безсмъртните слова на Воеводата. Още повече, че тези дни по традиция се поклонихме за минутка на 2 юни, дадохме дежурна почит, но прозрението на поета заслужава специален прочит, особено неговата извънземна публицистика в „Смешен плач“, посветен на Парижката комуна през 1871 година.

А сега към проекцията на гениалността върху днешния терен на невежеството.

Може ли да е различно?

От всички чешми на слугинската система обилно тече смешния плач на бойковата прислуга, преторианска гвардия и клиентела: „Ах, ох, ужас!“. Даже „уау“ по американски. Служебният кабинет уволнявал, обвинявал, разобличавал, разгонвал и „калинки“, и тулупи, и даже проверявал обществените поръчки от карето за белот. В безнадеждната си защитна тактика доскорошните недосегаеми от шайката стигнаха дотам, че пуснаха в употреба дежурната латерна за комунистите реанимиращи 9 септември 1944 с бившите хора по Бойко Рашков и „утрепания му дедо“, за когото така и не става ясно дали се е поминал от червена ръка или от „червен вятър“. Няма грам съмнение Бойковата система и схема до такава степен се е сраснала с властта, че не може да съществува извън нея. Това е самата истина и още как!

Можете ли да си представите някой да вземе насериозно екземпляри от породата на ПКП, Дариткова, Деси, Сачева, Мозъка, Манев, Биков, Георг, Харизанов, Гърневски, Сашо Йорданов, Ковачев, Майдел, Габриел и компания без присъствието й във ведомостта на жълтите павета или в Брюксел. Извън своя джакпот те не стават за чеп за зеле, както казва суверенът.

И може ли да бъде различно, когато се разглежда една класическа корпоративно-олигархична мафиотизирана паяжина, обхванала като тотален тумор целия национален, местен, управленски, социално-икономически, юридически, медиен и културен организъм. Няма как да се получи, освен чрез радикални действия на ръба на закона! Защо ли? Шайката повече от десетилетие действа като организирана престъпна група, която се подиграва с конституция, съдебна система, разделение на властите, парламентарна република, граждански контрол, свобода на словото и така нататък.

Достатъчно е да си спомним гаврата на Бойко Борисов в Народното събрание, в което Премиерът-Слънце не стъпваше с години, докато предлагаше алъш-вериш с „моите депутати“ за кворум или някакво гласуване, а циничната подигравка със закони принципи и конституционни регламенти, изплува от сериала „Ало Ваньо – Мишо Бирата“, „WC Банкя“ и разкриваш мръсната злоупотреба с власт, включително и при селекцията на висши магистрати, даже прокурори.

Ние не сме Европа, така че по-леко с клишетата. Сега преторианската гвардия на Борисов носи вода от девет кладенци в защита на своя началник, като за щяло и нещяло се позовава на евроатлантически ценности. Първо, тези пишман ценности за сетен път ни цапардосаха по тиквите миналата седмица, когато отново изплува призракът на американските специални служби, шпионирали собствените си съюзници и марионетки от Западна Европа. И второ, има ли все още мислещ човек на тази планета, който да не е наясно с двойния, троен и петорен стандарт по директивата на фашизоидния национален интерес на САЩ, спрямо който фактите, личностите и съпътстващите жертви, придобиват виртуални измерения, за да се окаже, че демокрацията има право да приземява самолет, когато гони еретика Сноудън, Лукашенко не може да прибере на топло някакъв хрантутник на ЦРУ в Беларус, закичен с логото на опозиционер.

По идентичен начин с нарушаването на човешките права в Русия и кладата за 52 ма православни рускоезични мъченици, изпепелени от неонацистката хунта в Украйна на 2 май 2014?! Да добавям ли широко затворените очи на най-голямата демокрация за геноцида срещу хусите в Йемен, екзекуциите в Саудитска Арабия, държавния тероризъм на Израел срещу Иран и палестинците, или да връщам лентата към „Арабската пролет“ и бомбардировките с обеднен Уран над Сърбия – на една ръка разстояние по време на агресията на НАТО срещу западната ни съседка през 1999 година?! А какво ще кажете за това, че конгресът на САЩ е гласувал 20 милиарда долара за подкрепа на демокрацията и пазарната икономика в Русия, разбирай за саботаж срещу Москва, докато Капитолия и сектата на Хилари и компания се оплакват от Руската намеса в подкрепа на Доналд Тръмп…

Правя бърза екскурзия отвъд Атлантика, за да припомня истината за лицемерната природа на ценностите, наложени като догма и директива от началниците, от които в момента Бойко Борисов панически търси подкрепа. Ние обаче не сме Европа, така че по-леко с клишетата. Тоест, практиката във Великобритания, Франция, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Белгия, Холандия, даже в Гърция, е на светлинни години от нашенския политически бардак, замърсен до токсични стойности по време на режима на ГЕРБ.

Демокрация за лична употреба

В изброените бели държави съществуват базова Демократична традиция, култура и практика при функциониране на законодателна, изпълнителна и съдебна власт, които гарантират приемственост и устойчивост на системата, независимо коя партия или коалиция печели изборите. По тази причина там по правило не се наблюдават резки движения и сътресение при смяна на политическия караул. Въпреки че хаосът на неолибералния глобализъм, активизиран от вируса, миграцията, идентичностите и дженда, е на път да промени и баш цивилизацията….

Но какво имам предвид при разходката през паралели и меридиани? Ами това, че абсурдната, почти феодална и тоталитарна диктатура на ГЕРБ, без аналог в Старата и Нова Европа, от три десетилетия насам е подчинила абсолютно целия обществено-икономически организъм на България, може да бъде преодоляна само и единствено чрез извънредни, драстични и дори неприлични на пръв поглед мерки от страна на служебното правителство. И по-нататък!

По повод нашия народ, има една мъдра сентенция – клин клин избива! Не само при махмурлук, и след вакханалията на една паранормална, олигархично корпоративна клептокрация, използваща криминални методи – ала рекет и подкуп за подчинение на нацията.

Накратко – какво бе „нормалното“ на системата Борисов, за да искат нежно предвидимо и компромисно отношение, след като са паднали от коня. И още една народна мъдрост – каквото повикало, такова се обадило! Но новите евробулшевици очевиднос са обсебени от фикс-идеята, че власт се взема, но не се дава. В техните тикви демокрацията се възприема като стока за лична употреба и за това ни чакат мътни времена!

Автор: Георги Атанасов

Post Views: 21

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5