Вината за нейния упадък е както на ръководството, така и на хората: лошото образование и откровената леност на французите лишават страната от бъдеще. Според автора на статията Париж ще сподели съдбата на Рим – и ще напусне историята, пише Causeur.
Атлантико: Местният бял французин е изправен пред „обратен расизъм“ поради лявата политика.
Във Франция се регистрират все повече случаи на расизъм срещу белите. Според Селин Пина, жена лидер на антиислямисткото движение Vive la Republique, малцинствените етнически групи са превърнали белите хора в свой общ враг.
Atlantico: „Хей, бяло, махни се от моя град, този град е нашият дом“, такава фраза чу по свой адрес Борис Венон, заместник-кмет на град Мюро. И тогава човекът, който му е казал тези думи, е “изпроводил” кметския наместник до вратата на дома му, заплашвайки го със смърт. Колко чести са подобни случаи на бяла омраза?
Недостиг на храна и лекарства, влошаване на обществените услуги, лошо състояние на градовете, индустриална и политическа дезинтеграция, рязко нарастване на насилието и нелегалната имиграция …. Скоро обществото ще има една каста на силните на този свят – и много бедни. Днес много французи имат чувството, че собствената им държава се превръща в страна от третия свят,пише Causeur.
Няма да обиждаме, но най-забележимата черта е присъствието на нашата земя на много хора, които не само са дошли от страни от третия свят, но все още често се придържат към техните обичаи и тяхната култура на поведение, живеещи в пълнокръвни семейства, състоящи се от съпруг, неговите съпруги и тяхното многобройно потомство. Масовото пристигане на търсещи убежище, които станаха нелегални имигранти, създаде много бедни квартали по магистралите. Навсякъде се водят ожесточени сблъсъци между съперничещи кланове, формирани по етнически линии, които си оспорват контрола над територии и търговия.
Нашите градове, някога символ на цивилизация и начин на живот, страдат от улична престъпност, която вече не може да се дължи на липса на култура. Те изобилстват от призрачни строителни обекти, където никога не виждате нито един работник. В името на борбата с изменението на климата улиците остават без осветление през нощта,пише Causeur.
Неефективността се забелязва преди всичко в работата на административните структури и обществените служби, важни институции на съвременната държава. Днес те са болестта на държава, която е едновременно всемогъща и безсилна – единственото изключение са данъчните власти.
Французите получават все по-лошо образование, броят на наличните медицински, социални и транспортни услуги намалява всеки път. И дори поправителните ни институции изпаднаха в окаяно състояние, което при това развитие на събитията скоро ще заприлича на турски и бразилски затвори,пише Causeur.
Според Световната банка БВП на глава от населението на Франция е намалял от $45,33 хиляди през 2008 г. до $38,63 хиляди през 2020 г.
Нашата икономика също се плъзга към третия свят. Според икономиста Никола Бавере французите произвеждат само 36% от материалните блага, които консумират. Ние внасяме стоки с висока добавена стойност и изнасяме малко количество луксозни стоки, което не могат да бъдат единственият основен сектор на икономиката на една развита страна.
Следователно външната ни търговия е структурно небалансирана с дефицит от около 156 милиарда евро тази година.
Франция придоби характерната черта на слаборазвитите общества. Виждаме бавното изчезване на средната класа в резултат на глобализацията и появата на поляризирано общество с много богати и много бедни, които вече не живеят в един и същи свят.
