Дупчиха до дъно и го стигнаха

Дупчиха до дъно: шистовият бум в САЩ доведе до катастрофа

Вашингтон обещава на Европа все повече петрол и газ. Надежда преди всичко за шистовите компании. Те обаче вече не могат да увеличат добива. Пробиването на нови кладенци е много скъпо и те бързо се изчерпват. В същото време инвеститорите рязко се охладиха към компаниите за шистов петрол, без да дочакат обещаната печалба. Експертите очакват рекорден спад на добива.

Обрасли с дългове

Петролната и газовата индустрия на САЩ беше силно засегната от Пандемията. През 2020 г. около 150 предприятия фалираха. Броят на газовите и сондажните платформи непрекъснато намалява, компаниите спират работа. На първо място пострадаха шистовите компании, които още преди коронавируса задлъжняха в условията на остър недостиг на инвестиции.

Както прогнозира рейтинговата агенция “Фич” през 2021 г., не трябва да се чакат предкризисните показатели поне още 2-3 години. Производителите са загрижени за оптимизиране на разходите и възвръщаемост на инвестициите, а не за увеличаване на добива, посочиха анализатори.

Явно прогнозите се сбъдват. Има критична липса на пари. Операторите трябва да пробиват кладенци – това е огромен разход. Но уморени от нерентабилни проекти, инвеститорите губят интерес към шистите.

Инвеститорите са разочаровани

Пикът на инвестициите беше през 2010-2014 г. – бяха инвестирани около 125 милиарда долара. Резултатите от “шистовото десетилетие” обаче разочароваха инвеститорите. Няколко десетки водещи компании са похарчили почти 200 милиарда повече, отколкото са спечелили. Само няколко са на печалба.

Хиляди кладенци, пробити през последните пет години, изпомпват много по-малко нефт и газ, отколкото техните собственици обещаха.

В резултат на това през 2016 г. в сектора са привлечени едва 56,6 млрд. долара, а през 2019 г. – 19,4 млрд. долара, въпреки увеличението на производството. Петролната индустрия беше засегната от вълна от фалити: само през 2020 г. почти 50 предприятия са фалирали.

„Компаниите за шистов петрол активно вземаха заеми, издаваха облигации. Цените на петрола се сринаха. Това силно изплаши пазара“, обяснява Леонид Хазанов, независим индустриален експерт.

Простиране според чергата

От онези, които останаха на повърхността, “Уолстрийт” поиска да се простират според чергата. Необходимо е да се върнат инвестициите, а не да се харчат пари за агресивни стратегии за растеж.

Трябва да спазват финансова дисциплина: печалбите отиват за дивиденти на акционерите и изплащане на дългове.

В резултат на това производството се увеличава много по-бавно, отколкото преди кризата от 2020 г., и няма предпоставки за промяна на ситуацията.

Едно, после друго

Друг фактор е непоследователната държавна политика. Администрацията на Джо Байдън изпраща противоречиви сигнали: от една страна, се съпротивлява на високите цени на бензина и изисква разширяване на производството, но от друга страна, заплашва да повиши данъците върху “мръсната” енергия.

При рекордна инфлация, прекъсвания във веригите за доставки и проблеми в регулаторната рамка е невъзможно да се изградят широкообхватни планове за сондиране и производство.

Липсата на разбиране от страна на администрацията на инвестиционния цикъл в нефтения и газовия сектор допринася за поскъпването на енергията. Несигурността се увеличава, а инвестициите са все по-малко, оплакват се играчите на пазара.

Навремето шистовите компании процъфтяваха. Сега те тъпчат на място, въпреки високите цени на петрола и исканията на Белия дом да произвеждат повече, отбелязва “Уолстрийт Джърнъл”.

“Пробиване на запасите”

Бързото изчерпване на кладенците също пречи.

Проблемът е изтъкван многократно в бранша. Трябва непрекъснато да се сондира – но нищо, казва Паал Кибсгаард, ръководител на фирмата за нефтени услуги “Шлумбергер”. Инвеститорите не желаят да купуват ценни книжа на тези, които раздуват бюджетите.

“За разлика от Саудитска Арабия и Русия, които коригират производството в зависимост от търсенето, американските производители на шисти реагират изключително на цените. Това е пазар без мозък”, казва изпълнителният директор на “Бритиш Петролеум” Робърт Дъдли.

За инвеститорите „шистовата революция“ е катастрофа, според Стив Шлотербек, бивш главен изпълнителен директор на Е-Кю-Ти, най-големият производител на природен газ в света. „Всеки път, когато правят сондажи, милиарди отиват в канализацията. Нищо чудно, че акциите продължават да падат”, подчертава той.

Рязко забавяне

Главният изпълнителен директор на “Пионер” Скот Шефийлд се съгласява: „Натискът на инвеститорите и ограниченият ресурс на сондажи означават, че играчите на шисти не могат да сондират както преди. Ръст от 15-20% годишно не е възможен вече, ако продължавате по този начин”, допълва той.

Специалистите са изчислили, че петте най-големи американски шистови играчи ще изчерпят запасите си след около шест години, докато разширяват производството с 15% годишно.

По оценки на Шефийлд реалната цифра е 2-3% годишно и то при цени от 70 до 100 долара за барел. Преди пандемията, между другото, беше около 30%.

И накрая, фактът, че шистовата революция е към своя край, се доказва и от значителното намаляване на дела на такъв петрол в световното производство. ОПЕК отдавна си върна контрола над пазара и диктува своите условия. Накратко, „гладна за енергия“ Европа не трябва да разчита на шистовите ресурси на САЩ, ако ОПЕК внезапно намали производството.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ