САЩ се опитват да си купят Африка

Осем години по-късно. САЩ отстъпиха още един континент на Русия и Китай

В САЩ завършва втората среща на високо равнище между САЩ и Африка, която има за цел да засили влиянието на Вашингтон върху Черния континент. Русия и Китай обаче са се установили там задълго. Дали Белият дом има някакви шансове в този регион.

Къде бяха американците в продължение на осем години?

Срещата на високо равнище САЩ-Африка се проведе във Вашингтон на 13-15 декември. Това беше втората среща на такова ниво. Джо Байдън иска да възроди инициативата от времето на Барак Обама, който преди осем години реши да консолидира около себе си африканските държави в условията на обтегнати отношения с Русия. Съзнавайки, че Черният континент неминуемо ще се превърне в нова арена на конфронтация между суперсилите, включително Китай, 44-ият президент на САЩ проведе тридневна среща с африканските лидери.

Пет години по-късно Вашингтон изостави африканското измерение: наследникът на Обама, Доналд Тръмп, предпочете вътрешните работи пред външната политика. Междувременно през октомври 2019 г. в Сочи се проведе безпрецедентна среща на високо равнище Русия-Африка. По отношение на броя на изказванията на държавните и правителствените ръководители тя беше сравнена със седмиците на високо равнище на Общото събрание на ООН. Както отбелязаха анализаторите по това време, събитието е важна стъпка в завръщането на Москва в регион, който има силни исторически връзки с руската страна.

САЩ обаче продължаваха да пренебрегват африканското измерение. Едва с идването на Байдън станаха известни опитите за възобновяване на диалога.

Причини за безпокойство

Повод за Вашингтон – и за колективния Запад като цяло – беше лятната обиколка на руския външен министър Сергей Лавров в Африка, която показа, че Москва има значително влияние на континента. Това беше признато и от проправителствената американска преса.

Ясен знак за безпокойството на Запада беше внезапното пътуване на френския президент Еманюел Макрон до Африка, което съвпадна с посещението на Лавров. Френският лидер обаче не беше посрещнат радушно: континентът все още има пресни спомени от колониалното си минало. Изигра роля и скептицизмът относно двойнственото отношение на Париж, който подкрепя както демокрацията, така и по-старите авторитарни управници. Например президента на Камерун Пол Бия, който ръководи страната в продължение на четири десетилетия, а като министър-председател – още седем години.

В крайна сметка обиколката на Макрон загуби медийно от пътуването на Лавров, което принуди САЩ да поемат нещата в свои ръце.

Изкушаващи перспективи

Байдън извика 50 африкански лидери във Вашингтон, като им обеща много привилегии.

В дневния ред бяха включени няколко основни въпроса.

На първо място, потенциалното членство на Африканския съюз в Г-20. Тази неофициална организация, която дори няма общ устав, обединява някои от най-големите икономики в света, в които никоя африканска страна не може да влезе по обективни критерии. Но е важно Африка да бъде представена в международните дискусии.

Второ, става дума и за широко обсъжданите реформи на ООН, по-специално за включването на африканските страни в постоянния състав на Съвета за сигурност на ООН.

Трето, важно е Африка да стане по-силна в Индийско-тихоокеанския регион.

Накрая има и общи разпоредби – подкрепа за демократичните институции, равенство между половете и прочее.

Всички тези въпроси са свързани със срещата на върха през 2014 г.

Какво са постигнали САЩ преди това

Преди осем години резултатите от срещата САЩ-Африка изглеждаха впечатляващи. Обама предложи да инвестира 20 милиарда долара в електричеството на континента и още седем милиарда долара в публично финансиране, за да насърчи износа и инвестициите на САЩ в Африка.

Подписа няколко технически документа, по-специално рамково споразумение с Икономическата общност на западноафриканските държави, предвиждащо механизъм за координация в областта на търговията и инвестициите.

Обама призова Конгреса да разшири и усъвършенства “Закона за африканския растеж и възможности”, с който се предоставя безмитен достъп на стоки от някои африкански държави до САЩ. Той също така планира да изразходва 110 млн. долара годишно в продължение на три до пет години за обучение на африкански войници за борба с тероризма и бунтовничеството чрез партньорството за бързо реагиране.

Африка се възползва от тези инициативи, въпреки че много от тях така и не бяха напълно осъществени. Така например континенталният енергиен проект трябваше да генерира 30 000 мегавата електроенергия, която да стигне за 590 милиона души. Досега са генерирани само 6501 мегавата за 165,4 милиона души.

Но някои от програмите са завършени. Сред тях са проект за слънчева енергия в Ангола и завод аза производство на ваксини в Сенегал.

Американски анализатори обаче твърдят, че Черният континент ще се възползва избирателно от възможностите, породени от конкуренцията между САЩ, Китай и Русия. Надпреварата вероятно ще продължи десетилетия, като се има предвид глобалното значение на Африка и начина, по който се държат различните играчи там.

Русия и Китай стават все по-силни

На страната на Москва е не само триумфалната обиколка на Лавров, но и установените икономически връзки. По съветско време Африка получава продукти от СССР и заплаща за тях с бартер. В контекста на настоящите валутни ограничения тази схема отново е актуална.

Освен това руско-африканските контакти бяха засилени на ниво кадри. Политиката на приятелство между народите означава, че важни постове в Африка все още се заемат от възпитаници на съветски (руски) висши учебни заведения.

Третият фактор е научно-техническият потенциал на Русия. Африканските страни са богати на ценни минерали, сред които например литий. Разработването на находища изисква не само финансиране, но и знания и производствен капацитет. Москва може да го осигури.

Що се отнася до Китай, Пекин също има достатъчно предимства на Черния континент. Подобно на американците, китайците са готови да инвестират финансово. Но за разлика от САЩ, Китай не предлага на африканските страни статут на “полуколонии”, а предлага план за създаване на цялостна производствена верига: от добива до преработката на минерали, с работни места за населението. САЩ, със своите политически декларации, засега могат да направят малко, за да се противопоставят на това.

Останал без зърно

Москва ще следи отблизо срещата между САЩ и Африка, заяви преди ден заместник-министърът на външните работи Михаил Богданов. “Разбира се, ние се интересуваме от начина, по който ще организират тази среща- съдържанието по същество, дискусиите и окончателния документ”, каза дипломатът и добави, че събитието едва ли ще попречи на връзките между Русия и Африка.

Не в полза на Вашингтон е и сделката за износ на зърно от черноморските пристанища за бедните страни. Споразумението беше сключено под егидата на ООН, но с прякото участие на Русия и Турция. САЩ нямат почти никаква роля в него. Освен това президентът Владимир Путин многократно е подчертавал необходимостта да се гарантира, че зърното ще стигне до нуждаещите се страни, а не например до Европа. А Байдън няма обяснение за африканските партньори защо не получават храна.

Ето защо срещата на високо равнище САЩ-Африка беше предварително обречена на провал. Черният континент очаква конкретни мерки, а не повтаряне на декларациите отпреди осем години. Вашингтон, с изключение на старите приказки на Обама, няма с какво да се конкурира с подходите на Москва или Пекин.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ