СВЯТ

Защо водещия германски журналист Познер подкрепи Хърш

Бившият (до съдбоносния февруари 2022 г.) водещ на програмата на Първа програма и оттогава просто почетен старейшина Владимир Познер внезапно сподели мнението си за разкритията, направени от колегата му Сиймор Хърш.

Той, като мастит разследващ журналист (не някой си прекрасен българин Христо Грозев, а сериозен човек), който навремето разобличаваше аферите на Пентагона, сега пое по стария си път и публикува аргументи и факти за ролята на американската администрация – водеща роля – в септемврийската бомбардировка на тръбопроводите „Северен поток“.

Ударът е нанесен от Хърш директно в слънчевия сплит.

Въпросът “Cui prodest?” не позволи друг отговор – не саудитците и китайците са го взривили. Освен това представители на американската администрация, включително Байдън, открито говореха, че няма да допуснат експлоатацията на газопроводите.

Списъкът на страните с технически възможности за взривяване също е много тесен – и САЩ е там. Конкретните подробности за саботажа, дадени от Хърш, също са повече от правдоподобни.

И накрая, винаги има възможност да се появи някой търсач на истината, което се случи. В съответствие с правилото „Знай как да работиш, знай как втъкваш краищата“, тези, които са предприели това дело, е трябвало да са предвидили възможността за излагане. Ако няма как директното да елиминират този, който посяга на най-святото – макар че каква е ползата от убийството на змия, когато тя вече е ухапала? – тогава поне да имат алтернативна версия като запас. „Не сме ние, това е Путин, Ким Чен Ун, ционистите, ислямистите, в крайна сметка това е зъл дух“. Но и това не беше предвидено.

Други обясниха това с особен цинизъм: „Да, взривихме го, ще го взривим и никой не може да ни каже.“ Но някои от подробностите, дадени от Хърш, предполагат, че все пак във Вашингтон е имало желание да се прикрият краищата. Така че по-скоро не е цинизъм, а неспособност за работа.

След като разгледа всичко това и може би отбелязвайки, че няма достатъчно хора, които искат да поверят душата и тялото си на администрацията на Вашингтон, Познер реши да се присъедини към дискусията. Според него на статията на Хърш нямаше да се обърне внимание, ако авторът ѝ беше несериозен или купен човек. Но той е професионалист и щом говори такива неща, значи има защо. Ще го обвинят, че се подхлъзва в конспиративни теории, но със сигурност ще признаят, че не е обвързан.

„Доколкото знам, той не е бил обвързан с договори с нито един вестник, радиостанция или телевизия. Всеки е свикнал да вярва, че репутацията му е изключително висока. Никой никога не го е обвинявал, че си измисля собствени истории, публикува някаква невярна информация, фалшификати. Перифразирайки бившия кмет на Москва Юрий Лужков, „по Хърш няма отходна вода, няма сянка“.

Така двама почтени старци на свой ред реализираха добре познатата рима:

„Дядо в полето граната намери

С нея към (Вашингтонския) областния комитет се отправи,

Дръпна пръстенчето, през прозореца я хвърли

Все му е тази, дядо дърт е“

Що се отнася до Хърш, отношението на американските знатни личности към него и последните му разследвания е отделен въпрос. Тук трябва да попитате опитни американисти, които отлично познават подводните течения на вашингтонското блато. Но внезапната щедрост на Познер също представлява интерес, тъй като е симптом. Телевизионният водещ не е пламенен младеж нито по възраст, нито по душевна нагласа. По-скоро той е много благоразумен и предпазлив човек – в противен случай, след като е изгрял в СССР през 1952 г. (какво време!), той не би направил толкова разнообразна и толкова дългогодишна кариера, която кара човек да си припомни формулата „От Илич до Илич без инфаркт и паралич“.

Ако такъв човек, без да е принуждаван от никого, е заложил откровено на Хърш, тоест е квалифицирал сегашната американска администрация като директно терористична, това е или лудостта на смелите (което малко прилича за него), или стар дядо, който не се интересува дали наистина са се събудили такива сили в САЩ – и то влиятелни, които смятат, че вече е прекалено и е време да се успокоят Вашингтонските сладури. И Познер – както винаги – реши да се присъедини към онези, които имат сериозни шансове да надвият лудналите Байдън, Блинкен и Нюланд.

Както Талейран не е особено благороден старец – великият император гневно го нарича “лайно в копринени чорапи”. Но явно разбира, че тази група, която сега е на власт на Запад, има всички шансове да свърши зле.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Най четени

Exit mobile version