Сближаването между Русия и Северна Корея върви по три направления

Отношенията между Москва и Пхенян, които и преди бяха много силни, достигат нови висоти пред очите ни. Това беше потвърдено от посещението на руския външен министър Сергей Лавров в КНДР. Какво беше обсъдено по време на това пътуване и кои ключови области станаха най-важни за взаимодействието между двете държави?

Това е третата среща на високо равнище между Русия и КНДР за последните три месеца. Първо през юли ръководителят на руското министерство на отбраната Сергей Шойгу отлетя за Пхенян. След това през септември Ким Чен-ун пристигна във Владивосток, където се срещна с Владимир Путин в кулоарите на Източния икономически форум. Е, в същото време той посети обекти, които го интересуваха – например космодрома “Восточни”.

Сега Лавров посети Пхенян – първо, по думите му, той проведе “подробни, конкретни преговори по всички въпроси на двустранното взаимодействие” със своя севернокорейски колега Чой Сон-хуей, а след това се срещна с лидера на КНДР Ким Чен-ун. А в дипломатическата практика такива срещи извън ранг (когато дори не министър-председателят, а министър се среща с държавния глава) обикновено означават, че между страните са установени такива доверителни отношения, когато протоколните въпроси (които за КНДР, както за всяка източна страна са почти свещени) отстъпват на заден план.

“Блумбърг” нарича целта на това посещение подготовка за голяма руско-севернокорейска среща на високо равнище – все пак Владимир Путин прие поканата на другаря Ким да посети Северна Корея. Министърът обаче имаше и други задачи.

Съдейки по официални изявления, Лавров е дошъл да изпълни договореностите, постигнати между лидерите на двете държави. „Президентът на Руската федерация Владимир Путин поиска да му предам моите най-добри пожелания и потвърждение за готовност да изпълним всичко, за което се договорихте. Съответната работа вече е започнала“, каза руският министър на среща със севернокорейския лидер.

Тези думи може да накарат много западни политици да наострят уши. В крайна сметка тези споразумения могат да бъдат най-различни.

Първо, икономическият сегмент. Русия проявява голям интерес към севернокорейската минна индустрия, а също така е готова да участва в инфраструктурни проекти в КНДР.

„През ноември в Пхенян е планирано десетото заседание на Междуправителствената комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, припомня руският министър.“ Има геоложки проучвания, има и планове за доставка на енергийни ресурси и други стоки, които нашите приятели от КНДР имат нужда“, допълни той. По едно време минният сектор беше един от най-важните елементи на севернокорейската икономика, но през 2017 г. Съветът за сигурност наложи санкции върху износа на различни руди от КНДР.

Второ, можем да говорим за военно-техническо сътрудничество. Американците твърдят, че това сътрудничество вече е в ход. Те казват, че уж разполагат със сателитни изображения, доказващи, че през последните месеци „хиляди контейнери“ с военна помощ са били доставени от КНДР в Русия. Сергей Лавров нарече тези изявления слухове. Във всеки случай както Москва, така и Пхенян имат пълното право да сключват всякакви договори, които не противоречат на задълженията им по международното право.

Трето, говорим за политическо и дипломатическо сътрудничество. По-точно за възможна промяна на вектора на руската политика спрямо Източна Азия като цяло и КНДР в частност. Например Москва и Пхенян се сближават в позициите си по отношение на общите врагове в Източна Азия. Само преди няколко години в руския дискурс беше обичайно да не се набляга твърде много на споменаването на поведението на имперска Япония по време на Втората световна война. Нейните военни престъпления срещу народите на Източна Азия (същите корейци – както северни, така и южни) бяха не по-малко жестоки от тези на германските СС.

Все пак тъй като Япония зае антируска позиция през 2020 г. след оттеглянето на премиера Шиндзо Абе и след това през 2022 г. стана един от основните двигатели на антируските санкции, позицията на Москва беше коригирана. И нейната реторика към японците започна да прилича на тази, идваща от Китай и КНДР.

„За наше общо голямо съжаление, събитията от последните много години показват, че японският милитаризъм и американската хегемония не са изчезнали никъде. Западният колониализъм изцяло остава основна задача и посока на действие на европейците, американците и японците“, каза Сергей Лавров. Поставяйки „европейци, американци и японци“, разделени със запетая, той обедини всички в общ колективен Запад, на който се противопоставят Русия, Северна Корея и Китай.

Освен това, според някои експерти, Москва може да изясни позицията си по отношение на севернокорейската ракетно-ядрена програма.

„На определен етап, докато имахме традиционен световен ред, той до голяма степен се основаваше на принципите на неразпространение на ядрени оръжия, на факта, че ядрените оръжия бяха разрешени само на членовете на Голямата петорка. Следователно претенциите на Северна Корея към ядрения клуб бяха разбрани, но не и приети. Москва можеше да спори с Вашингтон относно мерките за санкции, но концепцията „нова стъпка на Северна Корея в тази посока означава нови санкции“ не беше поставена под въпрос“, казва например Константин Асмолов, водещ изследовател в Центъра за корейски изследвания към Института на Китай и съвременна Азия на РАН.

Сега ситуацията вероятно ще се промени, смята експертът: „Днес руската позиция е следната: ние подкрепяме санкциите, които бяха в сила, но започваме да тълкуваме тези формулировки по-общо и започваме да търсим правни дупки в правилата.” И нито Русия, нито Китай вече няма да се присъединят към никакви санкции срещу КНДР.

Западните страни, разбира се, са уплашени от този подход. „Санкциите, наложени от водещите демокрации на Путин и Ким, ги сближиха, което може да направи света малко по-опасен, отколкото е“, пише “Блумбърг”. Те ги доближиха до „непобедимите другарски отношения“, както ги нарече севернокорейският външен министър Чой Сон-хуей.

Освен това някои експерти започнаха да говорят за създаването на своеобразна ос Русия-КНДР-Китай. Като противовес на другите два проамерикански регионални триъгълника – САЩ-Южна Корея-Япония и Австралия-Великобритания-САЩ (или АУКУС).

Говоренето за ос обаче изглежда преждевременно. Позициите на Москва, Пхенян и Пекин наистина се сближават. Всеки от участниците в двата проамерикански триъгълника наистина е враг на Русия, КНДР и Китай. Все още обаче няма смисъл да говорим за тройна ос. Оста се нуждае от официални споразумения за съюз – но такива няма. Необходима е единна външна и отбранителна политика – но и те не се очертават. Все пак позициите на страните извън източноазиатския регион са доста различни.

От друга страна, ос не е необходима. И Москва, и Пекин, и особено Пхенян, оценяват твърде високо собствения си суверенитет и разбират, че в ерата на многополюсния свят най-изгодната конфигурация са ситуационни партньорства, основани на интереси. Когато страните, които си имат доверие, координират политиките си по въпроси от взаимен интерес. Без формални задължения и разходи, свързани с тези задължения. „Ние не сме приятели с никого срещу никого, а само в името на насърчаването на взаимноизгодни и интересни проекти“, обясни руският министър.

Всъщност точно това очевидно е правил Сергей Лавров в Пхенян. Обсъдил е с другаря Ким как Русия и Северна Корея могат взаимно да гарантират сигурността и интересите си в Източна Азия.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?