Българите в чужбина – ето ги героите на тези избори

След всеки избор у нас почти всички партии се обявяват за победители. Едната партия печели най-много гласове, другата влиза за първи път влиза в парламента, третата е подобрила резултатите си от предишните избори. Много победители, а избирателите някак не го усещат. И сега ще е така, но някак доста по-смирено, защото на тези избори имаме един голям победител, един истински герой-избирателят. Но не този в България, а онзи в чужбина. За когото понякога презрително отбелязваме: „Ти ли от другия край на Европа ще ми решаваш бъдещето?“ или още по-обидното: “Защо се правите на по-българи от българите?“.

Днес обаче тези наши сънародници показаха, че можем да им дишаме прахта. Буквално. Моя съученичка си нави часовника в единствения почивен ден, за да стане рано, понеже във Франция има вечерен час и той не може да се нарушава дори заради гласуване и отиде към секцията, въоръжена с един куп документи- атестация с мотив N°10, лична карта, френски документ за адрес, френската нота за разрешение за придвижване, заявление за гласуване. Тук в България имахме нужда само от лична карта, която и без това си е в джоба ни, но мнозина не стигнаха до урните. Затова социолозите прогнозират, че днес ще сме свидетели на най-ниската изборна активност от провеждането на демократични избори у нас въобще. Българите в чужбина обаче не ги спряха нито ковид рестрикциите, нито католическия Великден, нито дългото пътуване, нито километричните опашки.

Други по-българи пътуваха с часове, като тези във Вашингтон, за да упражнят конституционното си право. От което ние, които останахме тук, като че ли не се вълнуваме толкова. Дългите опашки пред посолства и консулства навсякъде по света не могат да се сравнят с опашките пред секциите в България, но нашенците чакаха без да мръднат. С часове. И продължават да го правят, защото изборният ден в Америка продължава.

И понеже не мога да го кажа по-добре от голямата Нери Терзиева, просто ще я цитирам: “Българите в чужбина! Шапка ви свалям! Вие ще измъкнете България, ако ще на буксир да е. Мечта сте вие, поклон ви – на всички заедно и всекиму поотделно!“