Простено да ви е, ако мислите, че това е сцена на въстание.
Беззащитни млади хора, разхождащи се майки с деца бягат от водните оръдия. На акредитирания журналист е отказан достъп. Ревът на полицейски хеликоптери отеква над бойните формирования на напълно оборудвани бойци. Коне без ездачи се скитат по улиците.
Но грешите. Това беше кулминацията на непланираната разходка в петък вечерта през парка “Боа де ла Камбр” в сърцето на Брюксел, дом на институциите на ЕС.
В деня след скандалните протести в Деня на лъжата – фалшив фестивал, който се превърна в протест срещу ограничителните мерки – белгийската полиция демонстрира сила, за да покаже, че полицията не се лъже току така.
Стотици полицаи бяха изпратени, за да предотвратят митинга на това, което говорителят на кметството на Брюксел Филип Клозе нарече тълпа от протестиращи, наброяващи „около 100“ души, сред които и странични наблюдатели (включително авторите на тази статия).
Докато служителите на реда викаха нещо неразбираемо по мегафони и минувачите се опитваха да заобиколят тълпата, всички изходи от парка бяха блокирани.
Оправдавайки хаотичната реакция на властите със ситуацията, говорителят на кметството каза, че федералното правителство има ясни правила за социално дистанциране по време на протести, включващи повече от 50 души – при условие че има разрешение – но „в този случай те не са били следвани“.
Всички граждани, включително журналистите, могат да „подават свободно жалба“, ако са били малтретирани, добави говорителят.
Но тази непропорционална демонстрация на полицейски мускули остави отчетливото впечатление, че властите се опитват да си отмъстят за нещо: може би за широко разпространената критика на инцидента предния ден, когато протестиращ беше съборен от полицейски кон.
Или може би въпросът е в липсата на подходяща правна рамка? В крайна сметка тези театрални представления се проведоха само 48 часа след като белгийски съд постанови, че всички ограничения, свързани с КОВИД-19 в страната, трябва да бъдат премахнати, тъй като няма законово основание за тях.
Правителството обжалва това решение, но е трудно да се разбере защо след този съдебен “удар през ръцете” изпълнителната власт не си взе пауза, а веднага отприщи груба сила срещу няколкостотинте граждани, протестиращи срещу блокирането.
Защо трябваше да се вдига такъв шум за неприятната и неочаквана разходка в белгийския парк? Защото подобни протести се наблюдават в цяла Европа всяка седмица.
Независимо от начина, по който се отнасяте към мерките за изолация, картбланшът, който дадохме на нашите правителства (или те сами си дадоха) след първоначалния шок в началото на пандемията, трябва да има времеви ограничения
Правото на събрания и протести е в основата на съвременните демокрации, но все по-често изглежда, че то съществува само на име.
Всичко това подсказва: доколко ни е удобно в новата ситуация, когато държавата има много повече правомощия да влияе на гражданите? Дали тези сили са „писани в пясъка“ или „издълбани в камък“? И доколко всичко това отслабва върховенството на закона?
Понастоящем съдилищата в ЕС разглеждат и понякога отменят антикоронавирусните мерки, а гражданското общество бие тревога за „влошеното здраве“ на нашите демокрации – и не само в Централна и Източна Европа.
Да, всички погледи са насочени тук и сега, но нека не изпускаме от поглед бъдещето, което предстои.
Положително е, че поне белгийските полицейски коне са добре отглеждани. Кореспондентите ни видяха изоставени животни, които спокойно се носят вкъщи по улицата, дори спазвайки правилата за движение. Спорно е дали собствениците им са толкова дисциплинирани.