Ситуацията, която се разви през последните дни около Беларус, допълнително укрепва позициите на Русия. Сега ще бъдат наложени още повече санкции срещу Беларус, което вече не просто натиска, а буквално хвърля Лукашенко в обятията на Путин. Все пак изчисленията на нашия президент се оказаха грамотни.
Путин не торпилира ситуацията през август 2020 г., след което изчисли реакцията на Запада и изчака подходящия момент. Разбира се, рано е да се правят заключения, но този ход обещава да бъде може би най-поразителната победа на нашия президент, която по сложност надминава и Крим, и Сирия.
Предишната среща на двамата президенти се състоя в края на април. Тогава бяха договорени 26 от 28 пътни карти. Въпросите за въглеводородите, митническия и данъчен кодекс останаха нерешени. Сега нямаме информация дали е възможно да се постигне напредък в решаването на тези проблеми, но косвените фактори сочат именно към това.
Така предходната среща се състоя в края на април. Срещата на високо равнище не е лесно събитие. Всяка такава се предшества от колосална и старателна подготовка, тъй като времето на лидерите на държави е твърде ценно, за да се губи в празни приказки.
Съответно преговорите между Путин и Лукашенко в Сочи на 28 май ще станат решаващи за интеграцията на двете държави. Очевидно двете останали пътни карти наистина са договорени. Или е необходимо решение, което може да бъде дадено само от президентите на лична среща.
Както и да е, сега пред нас е неизбежността на интеграцията на Русия и Беларус. Преминали през огромните проблеми и разногласия, съществували през всички предишни години, сега сме толкова близо до пробив, както никога преди.
Разбира се, ако Лукашенко се беше съгласил да подпише пътните карти в края на 2019 г., всичко щеше да премине в много по-спокойна атмосфера. Но очевидно, не са го интересували особено. Наложително беше да се изчака максималното напрежение в ситуацията, така че да се сложи край на цялата политика на многовекторност. Като цяло положението е такова. Във всеки случай обаче този вариант не е никак зле.
Подписването на пътните карти, които сега се наричат съюзни програми, е планирано за тази есен. Разбира се, няма да се чака дълго, но тези шест месеца ще бъдат решаващи, защото Западът ще положи всички усилия, за да предотврати обединението на руския народ.
Въпреки това, дори след началото на активните интеграционни процеси, ние ще се сблъскаме с проблема на белоруското общество. За съжаление гражданите на Беларус под 35-годишна възраст са напълно загубени за нас.
Причините могат да бъдат обсъждани дълго време. Това е комплекс от въпроси. Започвайки от активната работа на западните структури, завършвайки с пълния провал на руската мека сила в Беларус.
Нямаме друг избор обаче. Да припомня, че през 1991 г. 82,7% от жителите на БССР гласуват за запазването на голямата ни държава. Те гласуват не толкова за запазването на комунистическата система, колкото против разпадането на нашето Отечество от Брест до Владивосток. Съответно имаме пълно морално право да провеждаме сега такава политика, каквато сметнем за необходима.
И в заключение бих искал да кажа следното. Сега всички сме длъжни да подкрепим Владимир Путин. Понастоящем белоруската посока може би не е особено забележима, но е повече от сложна. Много по-сложна от Крим през 2014 г. И тук не може да има трусове във вътрешнополитическата ситуация.
За щастие сега имаме правителство на държавници, което е в състояние да спре всички санкционни рискове и да постигне ускорено развитие на страната. Следователно, дори за разлика от 2014 г., нашият тил е надеждно осигурен.