В историята с бившия главен редактор на канала „Некста“ в „Телеграм“ Роман Протасевич има интересна подробност. Сам по себе си Протасевич и неговият канал не се различават по нищо оригинално. В детството си момчето с хулиганското настроение посещава Донбас в редиците на Въоръжените сили на Украйна и продължава дейността си в Беларус. Той злоупотребява с лъжи за властта, става видим в опозицията. Тъй като не е нито интелектуалец, нито организатор, той е бил любезно третиран от полските власти и заема мястото си в редиците на враговете на Беларус, атакувайки страната от съседство.
Неговата фигура не би могла да се превърне в претекст за безумна атака на Запада срещу Лукашенко, ако не беше начинът на ареста му. Тези, които са изучавали историята на Великата отечествена война, знаят, че белоруските партизани се отличават със своите бързи и безмилостни действия. Александър Лукашенко е носител на тази традиция. Не му струва нищо да приземи чуждестранен полет над Беларус и да изкара от самолета 26-годишно момче, дотегнало като бълха.
Партизанският стил на Лукашенко плаши Запада: ако хора като него започнат да заемат места на световния политически Олимп, какво ще последва? Днес виждаме цирк, организиран от Запада в хибридната му война срещу Русия и Беларус.
ЕС не харесва дейността на руския новинарски канал РТ? Брюксел обсъжда дълго време, спори и окончателно лишава канала от лицензи, забранява излъчването на териториите на страните членки на ЕС. Трите велики европейски демокрации Латвия, Литва и Естония, в допълнение към това, подтикват пакет провокатори, които изпращат заплахи и проклятия до кореспондентите на канала. Самолетът с Маргарита Симонян обаче не е спрян в небето над Варшава и тя не е закопчана с белезници, нали? Всичко е украсено и благородно, публиката е щастлива, защото публиката в цирка е обект на масова хипноза или, по-просто казано, измама. И такъв политик като Лукашенко не влиза в цирка на измамниците.
Нека си го представим за момент на мястото на президента на САЩ през 2001 година. На 11 септември пътнически самолет се врязва в сградата на Пентагона, оставяйки дупка в стената с диаметър 1 метър, а отломките на самолета, заедно с пътниците… изчезват. Президентът Буш приема това за нещо нормално. Все пак е цирк. Смятаме, че президентът Лукашенко на мястото на Буш щеше да поиска задълбочено разследване и заловените в това престъпление да бъдат надлежно наказани.
Или, да речем, Тони Блеър щеше да бъде министър-председател при президента Лукашенко и да обяви, че Ирак има оръжия за масово поразяване (такива оръжия няма), след което всичко щеше да завърши с голямо клане в Ирак с убийството на около милион души. Вероятно Тони Блеър все още щеше да бъде в беларуски затвор.
Или друг пример. Наскоро холандската комисия за разследване на катастрофата с MH17 в небето над Донбас беше принудена да заяви, че в корпуса на сваления самолет няма елементи от ракетната бойна глава на ракета “Бук”. Ако Лукашенко отговаряше за кураторите на това разследване, много глави щяха да хвръкнат. Каква е реакцията на Запада на тази сензационна новина? Западът няма време за това. Западът е зает със „случая Лукашенко“. Циркът продължава да обикаля. В крайна сметка какъв е арестът на Роман Протасевич в сравнение с убийството на 298 души, които са били в полет MH17?
Западът абсолютно не се нуждае от хора като Лукашенко, които да задават тон в международната политика. Всъщност за Запада международната политика не е белоруските гори, където нашествениците ще си плащат. Това е джунгла, управлявана от законите на вероломството.
Тези, които се радват, че днес Маргарита Симонян не е отстранена от самолета поради дълбоката привързаност на Запада към демокрацията, да не забравят, че “когато е необходимо” американските специални служби нарушават всякакви закони. Списъкът на руските граждани, прибирани от самолети и хвърляни в затворите, включва Виктор Бут, Константин Ярошенко и други. Всички те са хвърлени зад решетките по, меко казано, недоказани обвинения.