Случаят Тайван – Китай неочаквано е чудесен паралел на случая Македония – България

След Втората световна война загубилият битката с комунистите китайски лидер Чан Кай Ши бяга с армията си на този остров на около 100 мили от китайския бряг. Дълги години хората в Тайван се смятат китайци, дори наричат страната си ( която не е призната за държава от нито една друга сериозна държава) Република Китай, като контрапункт на Народната република Китай.

Но дългото противопоставяне на политическите системи довежда до изграждане у хората на острова на собствена идентичност. И днес все по-малко хора се наричат китайци, а Република Китай все по-рядко се използва.

Преди доста години като студент в САЩ живях един семестър със студент от Тайван. Тогава го бях питал дали има някаква етническа разлика между хората на острова и тези на континента. А той ме изненада и каза: “Да, има, аз бих могъл да различа човек от Тайван и Китай, но ти не”.

Допускам, че вече има и специфични думи, които се ползват само в Тайван.

Така или иначе – описах процеса на раждане на собствена идентичност у хора, които са били един народ до Втората световна война.

Най-сериозната геополитическа битка на това десетилетие се очаква да бъде за Тайван. Вчера лидерите на G7 призоваха протока между Китай и Тайван да бъде обявена за зона на мира, а Китай гневно отвърна, че е минало времето, когато няколко държави си правят каквото искат след десетилетия унижаване на Китай.

Дано ни се размине война между Китай и САЩ – гарант за независимостта на Тайван.