Изчегъртахме мутрите на екстремиста Иван Гешев, а него докога ще го търпим?

Иван Гешев остана без личната си мутренска гвардия, гръмко кръстена Бюро по защита на свидетелите, глътнало 2,5 млн. лева само за една година, за да пази главния прокурор. Следващата най-важна стъпка сега е ние, цяла България, да останем без Иван Гешев.

46-ото Народно събрание действа по-малко от 2 месеца. Бурно политическо време, което не стигна на партиите да реализират заявените си намерения за съдебна реформа.

Единствените два проекта, които се превърнаха в закон от юли до септември, са актуализацията на бюджета и прехвърлянето на Бюрото по защита от главния прокурор към министъра на правосъдието. За закриването на специализираното правосъдие чухме само обещания, но макар и законопроектът на „Демократична България“ да беше внесен още в първия работен ден на парламента, депутатите го добутаха само до първо четене в последните часове от мандата си.

Прехвърлянето на Бюрото е важна промяна, но не може да се нарече реформа. Паравоенното формирование на прякото подчинение на Гешев беше показната част на безконтролната му власт.

А впечатлението, че вместо да се грижи за защитата на свидетелите, Бюрото единствено се занимава с охраната Гешев, след като той демонстративно се отказа от Националната служба за охрана, засили нуждата Бюрото да бъде върнато обратно в министерството, откъде беше извадено по времето на главния прокурор Сотир Цацаров и оттогава системно укрепвано кадрово, материално и откъм правомощия.

Но макар и парламентът да отне любимата гвардия на Гешев, двете крепости на властта му останаха недокоснати. Става дума за специализираното правосъдие и за Висшия съдебен съвет, който управлява цялата съдебна власт. Мнозинството във Висшия съдебен съвет е подчинено на волята на Гешев.

Да припомним само как реагира на искането за предсрочното му освобождаване, внесено от служебния правосъден министър Янаки Стоилов – дори отказа да го разгледа по същество, отхвърли го на процедурни основания.

Прокурорската колегия пък е сляпа и глуха за последния скандал около чата на Гешев и пиарката на Бойко Борисов Севделина Арнаудова по време на едно от инфарктните заседания на правната комисия. Самата тя е посочена за свидетел по предаване на подкупи от Васил Божков към Бойко Борисов. Съдебната власт усърдно замита под килима всеки сигнал срещу главния прокурор и го обявява за посегателство срещу независимостта на системата.

Бюрото по защита, специализираното правосъдие и ВСС бяха лесни законодателни мишени, които можеха да бъдат уцелени в рамките на един парламент с ограничен живот.

Реформаторските кръгове в българската съдебна система много добре познават решението на Съда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“, което еднозначно посочва като основен проблем за безконтролността на главния прокурор Висшия съдебен съвет.

Там в най-голяма степен той разгръща своята власт. Там неговите интереси се преплитат с политическото влияние в съдебната власт. Там е мястото, където вече 30 години се извършва инцестът.

Парламентът избира половината състав на ВСС, който се коалира с прокурорската колегия, а и с удобната част от съдийската, и така главният прокурор получава не само монопола върху наказателната репресия, но и върху кариерното развитие на голяма част от българските магистрати. Много прокурори, следователи и съдии избират да сътрудничат на статуквото, защото смятат, че всяка форма на съпротива е обречена и само ще им навреди. Ето този въпрос не беше обсъден от 46-ия парламент.

Специализираното правосъдие е другата крепост на Гешев, която прокуратурата често използва като инструмент, за да бъдат държани без присъда в ареста неудобните и където потъват всички проверки и разследвания, свързани със силните на деня. Затова щеше да е полезно, ако и тази крепост бъде атакувана. Щурмът на ДБ обаче остана само на хартия с предложенията за промени в съдебния закон.

„Има такъв народ“ получиха правото да определят ритъма на законодателството през председателското място в правна комисия. И се провалиха. Председателят Андрей Михайлов в продължение на 2 седмици не успя да насрочи заседание на комисията в подходящо време, което да мобилизира партиите да осигурят кворум за разглеждане на промените в Закона за съдебната власт, внесени от ДБ, които предвиждаха закриването на специализираното правосъдие и предсрочно прекратяване на мандата на Висшия съдебен съвет.

Не бива да се заблуждаваме – играта е много по-голяма от кворума в правната комисия. Същинската реформа на съдебната власт изисква съгласие. Точно тук ИТН демонстрира, че не желае да работи с другите. Така оцеля специализираното правосъдие, а този Висш съдебен съвет, който е абсолютно делегитимиран, ще довърши мандата си. До края му остава около година, но така съветът получи карт бланш да избере и последния трети голям в съдебната власт – председателя на ВКС. (Този ВСС вече избра Гешев за главен прокурор, избра и Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд.)

И ако Слави Трифонов си мисли, че има трети шанс през ноември без ГЕРБ и ДПС, то за ВКС вече ще е късно. Мандатът на Лозан Панов изтича в началото на 2022 г., а процедурата по избора на приемника му ще стартира в този съвет. Дори представителите на съдиите в него да подадат оставки, както ги призоват с подписка част от магистратите, това няма да промени нищо. Защото в съвета ще останат достатъчно членове, за да изберат някой като Гешев за председател на върховния съд за следващите 7 години.

От времето на Филчев парламентът не е имал толкова драматични отношения с главен прокурор. Иван Гешев няколко пъти си явява пред депутатите, за да защитава заедно с ГЕРБ и ДПС Бюрото си, както и спецправосъдието и да рисува апокалиптични картини какво ще стане с правосъдието, ако тях ги няма.

От Гешев беше искан и от отчет за полицейското насилие над протестиращи, а той демонстрира мускули, като сезира Конституционния съд за текста от правилника на парламента (равен на закон), който урежда, че поне веднъж на 3 месеца правната комисия прави обсъждане с главния прокурор. Той смята, че е прекалено. Играта с Гешев обаче беше двойна – малко му взеха, много му оставиха.

Дали има саботаж на съдебната реформа в двойната игра с главния прокурор? И дали целта не е да се запазят икономическите интереси, за които той е гарант? Сега върху ИТН пада цялата отговорност да опровергаят обвиняващите ги във всички злини, включително, че умишлено подкопават реформите, за да оцелеят икономическите интереси на ДПС и ГЕРБ, на които главният прокурор е куче-пазач.