ФОКУС
Агонията Мария Габриел лапва 2 млн. евро от ЕК
Агонията Мария Габриел лапва 2 млн. евро от ЕК
Куп случайни жени, влезли като калинки във властта, позорят с огромни изцепки България в последните години. И ако най-пресните примери са лошият английски на новата еврокомисарка Мария Габриел, придобила прозвището Гаргамел, и на Екатерина Захариева, която обърка и македонския език, то в предишните правителства на ГЕРБ също бъка от подобни случаи.
Европейската снаха Неделчева-Габриел, кумица на шефа на ЕНП Жозеф Дол, е капката, която сякаш прелива чашата на търпението на избирателите. Причината е, че без да има каквито и да било блестящи изяви в европарламента или външната ни политика, кацна на поста в ЕК само заради шуробаджанашките си връзки и френското лоби, което я подкрепя покрай съпруга й и прочутия й кум.
Вярно, че ресорът й е за неглижиране, тъй като нито тя, нито някой в Европа разбира или се интересува в момента от политиките на цифровизацията, когато всеки ден стават атентати. Да се пропусне обаче фактът, че кацането на тази калинка в ЕК ще й донесе близо 4 млн. лв. в личната банкова сметка, би било скандално. Защото има къде-къде по-изтъкнати родни политици и експерти.
Неделчева бе избрана и предложена от ГЕРБ именно заради семейните си връзки. Като всяка амбициозна млада мома, излязла от малкия град, първата й работа е да си намери подходящ мъж. Тогава в живота й се появява французинът Франсоа Габриел. Той е много близък с председателя на Европейската народна партия Жозеф Дол. Освен че ги сватосва, той става и техен кум, така Габриел се бетонира в сърцето и протекциите на уважавания Дол. Мария и Франсоа вдигат невиждана сватба у нас. Женихът си харесал фоайето на Народния театър „Иван Вазов“. Никой не може дори да си помисли, че там ще си направи сватбата, вероятно това ще бъде първата и последната церемония в националния театър, която е, меко казано, скандално да се ползва за пирове и гуляи.
Родената в гр. Гоце Делчев дама се урежда и с доста солидна заплата. Френската снаха ще вземе сумата от 2 млн. евро за годините, през които ще бъде еврокомисар. Службата й върви и с много бонуси, каквито в България не сме и чували и реално за целия си мандат Габриел ще забогатее със сумата от 4,5 млн. лв. Тук пенсионери с трудов стаж от 40 години се радват и на 180 лв. пенсия или малко над 80 евро месечно.
Бърза справка за приходите на еврокомисарите разкрива много интересни суми, които те прибират от службата си. И така. Заплатите на комисарите са 237 хил. евро годишно. Така излиза, че месечната заплата, срещу която се разписват, е 18 107 евро месечно. За година комисарите имат право и на 35 837 евро за жилищни разходи и на 7284 евро за „разходи за забавления”. Те имат и около 25 000 евро на месец за поддържане на екип, който да ги обслужва.
Тези цифри дотук обаче касаят единствено времето, докато са еврокомисари. След това финансовите благини не спират. Бившите еврокомисари получават и над 1,2 млн. евро като „преходни” плащания, компенсации за „преустройване” и пенсия.
Бившият комисар получава една месечна заплата в размер на 19 909 евро за „преустройване” в следващите три години, 322 540 евро в „преходни плащания”, и 25 534 евро годишна пенсия, след като навърши 65 години.
Ако обаче човекът заеме друга платена длъжност, няма да има право на общ доход, по-голям от заплатата си като член на Комисията. Така сметката сумарно показва, че нашенката Мария Неделчева, вече Габриел, ще лапне над 4 млн. лв. от решението на правителството да я издигне за еврокомисар.
Явно обаче тези, които я обявиха за най-първа сред първите, не отчетоха факта, че самата тя не е много за този пост. Едва ли някой може да забрави клипа, в който Мария Неделчева се обръща към своите почитатели на английски. Дете в първи клас има по-приличен акцент, да не говорим за бъдещ еврокомисар. Но кой може да се мери с една френска снаха и кумица на Жозеф Дол, протекциите са големи, не може парите и постовете да са малки.
Някои ще кажат, че си го заслужава, нали ще работи и ще представлява страната ни. Едва ли обаче може да заметем под килимчето скандала с безсрамно ниския наем на апартамента, който Габриел е обитавала в кв. „Лозенец“. 128 кв. на апетитно място в един от най-престижните квартали на София за сумата от 400 лв. на месец. Това е плащала френската снаха за жилището на фирмата „Заводпроект”, която пък е дъщерна на „Софийски имоти”. Именно фирмата-майка прехвърля голяма част луксозни имоти в елитни квартали. По този начин тя избягва директното наблюдение на разпорежданията с имоти от страна на общинарите, от което пък бъдещата ни еврокомисарка се е възползвала, без да й мигне окото. За този скандал обаче тя не бе запитана от евродепутатите дори от опозицията с риска скандалът да не стигне до ушите на евролидерите, които трябва да решат кандидатурата й.
Най-скандалната ни еврокомисарка за всички времена със сигурност е Кристалина Георгиева, издигната отново от ГЕРБ и една от най-навредилите на страната ни калинки. Първите излагации на госпожата стартираха с ужасната черна кампания, която спретна на колежката си Ирина Бокова. Причината бе престижен пост, който страната ни днес можеше да има, а именно – генерален секретар на ООН. След като правителството „Борисов 2“ реши, че Бокова не е достатъчно добра за съответната длъжност, реши да вкара в надпреварата Кристалина Георгиева. Само по себе си това беше огромен скандал, нещо, което срина престижа ни за години наред. Георгиева се съгласи да бъде новият кандидат за ООН, без да се замисля, и се постара да очерни страната ни, която и без това вече бе унизена.
Няма да забравим разпространените съобщения от кабинета на заместник-председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева, в които се съдържаха готови коментари за злепоставяне на Бокова в социалните мрежи. От представителството на Европейската комисия в София заявиха, че съобщението и всичко, което се съдържа в него, е абсолютен фалшификат. Въпреки това петното си остана и се завъртя ужасната спирала на интриги и очерняне.
След като нито Бокова, нито Георгиева успяха да се справят и България бе опозорена от скандали между двете дами, а правителството стоеше и наблюдаваше, Георгиева реши да се скрие в миша дупка. По непотвърдена информация бившата еврокомисарка си е купила поста в Световната банка. Тази новина бе публикувана официално от вестник „Политико“. Според разследване на медията в качеството си на комисар с ресор „Бюджет и финанси“ тя е одобрила нова формула, предложена от Световната банка за финансиране на администрацията й.
Европейският съюз е един от основните донори на банката. Увеличавайки бюджета за персонал със средствата на европейските данъкоплатци, Георгиева на практика е осигурила и пари за своя бъдещ пост, собствените си сътрудници и други разходи.
Румяна Желева е друг пример за неподходящ избор за еврокомисар. Скандалите може би станаха толкова, че редовият българин забрави огромния позор, който нанесе бившият външен министър на ГЕРБ на страната ни.
Желева предизвика шумен скандал на изслушването си за еврокомисар с ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи“, след като бе уличена в конфликт на интереси, и демонстрира солидни пропуски по география, пращайки страни като Грузия и Египет в Близкия изток и с желание за работа на терен в Аденския залив.
Изслушването се превърна в международен скандал, а дни по-късно тя оттегли кандидатурата си за еврокомисар и участието си като евродепутат. Още същия месец, с благословията на ръководството на ГЕРБ, Румяна Желева напусна всички постове в партията и се прибра в Бургас, където живееше и преди огромния си възход в кариерата.
През 2012 г. обаче ГЕРБ решава да предложи Желева за председателството на Европейската народна партия на 21-вия й конгрес. На гласуването българката се класира на предпоследно място и отпадна. През 2013 г. Румяна Желева се отдала на научна работа и, за щастие на българските избиратели, изчезна от обществения и политически живот.
Протежето на Росен Плевнелиев Екатерина Захариева също е поредната калинка с дебели протекции във властта, която успя да ни вкара в нов международен скандал и захвана тема, която не е никак приятна за българите. Самосиндикално тя реши да признае в национален ефир македонския език. Нечуван гаф, който получи огромен отзвук и предстои да разпали нова „война“ между България и Македония. Премиерът Борисов нито веднъж не си позволи да изкаже подобно нещо, но Захариева, в качеството си на външен министър, реши, че след като сме признали Македония като отделна държава, то защо да не признаем и езика им.
Малко след като видя, че обществената реакция не е в нейна полза, Захариева се извъртя от думите си и след бърза справка се поправи. Редица историци, професори и уважавани личности потвърдиха, че подобно нещо е немислимо и дори Захариева не може да си позволи подобен гаф. Интересно обаче, няколко дни правителството не предприе никакви мерки по въпроса, мълчанието бе пълно.
На фронта се яви и новината, че на външния ни министър й трябвал преводач, когато посещава комисии в ЕП. Колкото и странно да звучи това, колегите й от Брюксел се били усъмнили в езиковите й качества и дори я посъветвали следващия път да си води преводач с нея, за да са сигурни, че тя разбира какво точно се говори на важните срещи.
Не е за пропускане и друга чужбинска снаха – Ева Майдел, пратена като българска евродепутатка в Брюксел, а впоследствие набързо забравила защо е там, само и само да си уреди бита с брак с богат чужденец.
Някогашната Ева Паунова извървява в ЕП път досущ като колежката си Мария Габриел. За разлика от нея обаче, не си е избрала толкова високопоставен жених, нито пък кум, но за сметка на това – богат и вероятно затова не ламти за кариера. Достатъчно й е, че се е задомила в чужбина и е побързала да забременее. „Ретро” научи ексклузивно, че Паунова-Майдел е вече в напреднала фаза и скоро ще излезе и в майчинство.
Паунова, както е моминското й име, ще дари с наследник един от най-влиятелните политици в Европа, след като в началото на тази година се омъжи за Никлас Майдел.
Сватбата беше само граждански ритуал в родния град на младоженеца Залцбург. На церемонията присъствал само тесен семеен кръг, а тепърва ще се организира и църковна венчавка, но може би чак след като се роди бебето.
Двамата се запознават в Брюксел на вечеря, организирана от братовчед на младоженеца. И Ева, и Никлас работят главно в Брюксел. В кариерата Майдел израства под крилото на евродепутатката от ГЕРБ Илияна Иванова, а след това самата става евродепутат от България.
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








